Арсенал постигна голямата цел за сезона – следва съдбоносно лято

Сезонът за Арсенал остана агонизиращо близо до невиждан двоен триумф. Момчетата на Микел Артета загубиха по болезнен начин срещу ПСЖ финала на Шампионската лига, след като в дълги периоди от 120-те минути накараха може би най-силния тим в Европа в момента да изглежда безидеен във финалната третина. Стратегията на испанеца в голяма степен проработи, но накрая нервите на неговите играчи по време на дузпите не издържаха. И навярно това беше логичният край на една иначе много силна кампания за възраждащия се английски гранд.

Арсенал за първи път от 22 години е шампион на Англия, трябвайки да мине през много трудности, за да постигне това дългоочаквано събитие. Наградата беше изкована главно заради бетонния отбранителен блок, изграден от Артета, който цял сезон беше поставил акцента именно в тази насока. Не е случайно, че за всички 15 мача в Шампионската лига лондончани допуснаха само 7 гола, а в елиминациите нито един не дойде от игра. Жозе Моуриньо навярно поклаща одобрително глава – Арсенал изглеждаше като типичен отбор от славните години на португалеца.

И въпреки че историята на „топчиите“ в Европа не беше изменена със спечелването на най-големия трофей, то основната цел, безспорно, беше титлата от Висшата лига. Това беше заявката за завръщането на лондончани сред най-добрите в света. Финалът в турнира на най-богатите, че дори и представянето там, затвръдиха това усещане. Пред Артета и неговия отбор обаче тепърва следва още едно голямо предизвикателство.

В Арсенал има много накъде да се надгражда. Сравнението от горните редове с някои от големите отбори на Жозе Моуриньо не са моя приумица – те са очебийни. Арсенал нямаше нищо общо с високите естетическите стандарти на футбола, с които десетилетия наред са свикнали феновете на клуба. Тимът през голяма част от втория полусезон по-скоро задушаваше и лъжеше своите съперници, отколкото да ги доминира. Няма как и да не споменем двата загубени финала, добавяйки и този за Карабао Къп. И в двата случая Арсенал не беше излязал да доминира – „артилеристите“ по-скоро се опитваха да разрушат ритъма на превъзхождащи ги опоненти.

Тук идва голямата задача за Артета. Специалистът навярно по никакъв начин не се самозалъгва, че с този потенциал и облик Арсенал може да бори и за бъдеще с най-добрите. По време на пресконференцията веднага след двубоя в Будапеща наставникът говореше за „много важни решения“, които предстоят да се вземат това лято за бъдещето на клуба. И това би трябвало да е знак, че той отлично осъзнава в кои аспекти неговия отбор трябва да надгради.

Офанзивната част от играта на Арсенал далеч не може да бъде наречена вдъхновяваща. Статичните положения са чудесна добавка към играта, който прави този Арсенал толкова неприятен за всеки опонент, но дефицитите в предни позиции личат в голяма част от мачовете на тима, в които сякаш креативността и класата във финалната третина не е достатъчна. Има доста въпросителни около нападателите на английския гранд, които сякаш не са на това ниво, че да могат да се мерят с най-големите в Европа.

На лявото крило изглежда ясно, че Габриел Мартинели и Леандро Тросар са стигнали своя пик и е необходимо привличането на играч, който да вдигне класата в тази зона. Виктор Гьокереш ще трябва тепърва да се доказва, защото той не успя да убеди в кой знае каква степен с изявите си в първия сезон на Острова. Кай Хавертц пък продължава да е поливалентен играч със спорадични избухвания и патологично непостоянство в играта.

Клубният капитан Мартин Йодегор цял сезон страдаше от травми, но и когато беше здрав сякаш изнемогваше в тази много предпазлива постройка на Артета в атака. Букайо Сака пък получи внушителен нов договор преди броени месеци, но феновете на Арсенал трудно може да не се съгласят, че крилото направи много блед и невзрачен сезон. Еберечи Езе, въпреки целия си потенциал и безспорни умения, сякаш също още търси мястото си.

И тук трябва да се погледне право към мениджъра Артета. Стилът на игра през този сезон навярно в не малка степен е бил изграден, за да замаскира пробойните, които лишиха Арсенал от титлата в предишни сезони. Барабар с това обаче тази постройка сякаш в същата степен задушава силните страни на не малко от лидерите на лондончани в атака. Този ребус трябва да бъде решен, по един или друг начин. Арсенал не може да разчита на още един сезон, в който Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Давид Рая и Деклан Райс ще бъдат основните виновници за не малка част от победите на тима. Именно Жозе Моуриньо е разбирал много пъти в кариерата си, че в даден момент късметът започва да изневерява.

За Микел Артета и Арсенал действително следва съдбоносно лято. Клубът е в позиция да направи следващата крачка и да се превърне в траен фактор не само в битката за титлата в Англия, но и в Шампионската лига. Правилните трансфери и една по-смела настройка от страна на Артета са рецептата за още успехи. Но придържането към настоящите навици може да развенчае много от доброто, което свърши испанския специалист за тези над 6 години вече.