Студената и безпощадна статистика понякога казва повече от всякакви анализи. В случая с английския шампион Ливърпул тя очертава тревожна тенденция, която се превърна в един от най-големите проблеми на отбора през настоящия сезон във Висшата лига. Числата показват, че мърсисайдци вече са загубили пет срещи в първенството, след като са допуснали попадение в 90-ата минута или по-късно, което е повече от всеки друг отбор в рамките на една кампания. Към това трябва да се добавят и два допуснати изравнителни гола в добавеното време, което означава общо девет загубени точки заради попадения в последните секунди. За клуб с амбициите и стандартите на Ливърпул това е статистика, която трудно може да бъде пренебрегната.
От водещите отбори в дивизията обикновено се очаква точно обратното. Когато противникът започне да губи ритъм и концентрация в заключителните минути, фаворитът трябва да затвори мача и да вземе трите точки. Вместо това при Ливърпул често се получава обратният сценарий. Тимът на Арне Слот не само не успява да контролира подобни ситуации, но и на няколко пъти допуска болезнени удари именно в моментите, когато трябва да прояви най-голяма концентрация.
Това прави настоящия сезон още по-изненадващ на фона на предишните кампании. В рамките на последните седем години Ливърпул средно губеше едва по един мач на сезон след късен гол. Тогава отборът беше символ на устойчивост, характер и контрол в решаващите моменти. Именно тази стабилност помогна на клуба да спечели титлата в Англия и да бъде постоянен фактор в битката за върха. Затова настоящият рязък скок в негативната статистика е едновременно шокиращ и труден за обяснение.
На пръв поглед загубата от последния в класирането Уулвърхемптън Уондърърс може да бъде определена като изолиран случай. Съперникът дълго време изглеждаше безобиден, а първият му точен удар в мача дойде едва в 78-ата минута, когато домакините поведоха. В самия край на добавеното време пък силен удар, който рикошира в защитник на „червените“, донесе победния гол. Подобни ситуации понякога са просто въпрос на лош късмет.
Проблемът е, че в контекста на целия сезон това далеч не изглежда като единичен инцидент. Напротив – поражението на „Молиню“ се вписва в тревожен модел. Сезонът на Ливърпул продължава да „виси“ на косъм, а броят на мачовете, в които отборът изпуска точки в последните минути, поражда сериозни въпроси.
Един от основните фактори е начинът, по който тимът преследва победата в края на срещите. Често играчите се хвърлят масово в атака, което нарушава баланса между линиите. В стремежа си да стигнат до победен гол те оставят пространства в защита и дават шанс на съперника да контраатакува. За отбор, свикнал да печели и да доминира, е трудно да приеме, че понякога равенството също може да бъде разумен резултат.
Точно тук старата футболна максима „ако не можеш да го спечелиш, поне не го губи“ сякаш не се прилага. Всеки късен провал носи със себе си нови примери за това как не трябва да се доиграва един мач. Подобни сценарии вече се повториха на няколко различни стадиона.
Срещу Борнемут и Челси Ливърпул успя да се върне в двубоите след трудни моменти, но в крайна сметка изпусна резултата. На „Селхърст Парк“ срещу Кристъл Палас индивидуална грешка на Жереми Фримпонг доведе до нов болезнен момент. Подобен беше и епизодът в срещата срещу Манчестър Сити. В решаващия момент нито Алексис Мак Алистър, нито Къртис Джоунс не успяха да спрат Матеус Нунеш, който нахлу опасно в наказателното поле. Вратарят Алисон Бекер се хвърли в опит да спаси ситуацията, но в крайна сметка извърши нарушение. От бялата точка Ерлинг Халанд реализира дузпата и донесе успеха на „гражданите“.
Победният гол на Уулвс също имаше своята предистория и поредица от малки грешки. Всичко започна с пробив на Юго Екитике, който загуби топката в опит да пробие през центъра. Малко след това Доминик Собослай беше преодолян от Андре, а унгарецът остана на тревата с претенции за нарушение.
Дори след това Ливърпул изглеждаше, че е овладял ситуацията. Вместо да изчисти топката далеч от опасната зона, Къртис Джоунс реши да върне пас към Алисон. Това постави бразилския вратар под напрежение и го принуди да играе прибързано напред. Впоследствие Андре получи възможност да напредне необезпокояван, тъй като нито Рио Нгумоа, нито Федерико Киеза го пресрещнаха навреме. Ударът му беше силен и добре насочен, а рикошетът в Джо Гомес направи ситуацията практически неспасяема. Макар рикошетът да изглеждаше злощастен, защитникът със сигурност ще съжалява, че не успя да блокира по-добре изстрела.
Интересен детайл е, че в три от последните четири мача, загубени след късни голове, на терена не е бил Ибрахима Конате. И този път французинът беше заменен от Федерико Киеза малко след първия гол на съперника, когато Арне Слот се опита да усили атаката и да спаси поне точката. Това обаче остави отбраната по-уязвима.
Не само защитата обаче разочарова. Реакцията на отбора след допуснатия гол също беше показателна. Ливърпул внезапно повиши темпото и започна да създава ситуации – нещо, което липсваше през голяма част от срещата. Това поражда логичния въпрос защо подобна интензивност не се вижда от първата минута в гостуванията.
Мачът на „Молиню“ показа почти всички проблеми, които преследват отбора през сезона. Първото полувреме беше бавно и лишено от ритъм, а пропуските в ключови моменти се оказаха скъпи. Най-фрапиращи беше в ситуацията в началото на второто полувреме, при която Коди Гакпо и Къртис Джоунс не успяха да реализират от няколко метра.
След срещата капитанът Върджил ван Дайк обобщи представянето с думите: „бяхме бавни, предвидими и небрежни“.
Мениджърът Арне Слот също беше пределно откровен. „Това е същата стара история и обобщава нашия сезон“, заяви той.
На въпрос какво точно има предвид, нидерландският специалист обясни:
„Имахме много повече владение на топката от другия отбор, като цяло създадохме повече положения, но в открита игра се мъчихме да вкараме. Този, който допуснахме в добавеното време, дори не е шанс. Пропуснахме един шанс и допуснахме два“.
За съперника успехът имаше огромна стойност. Уулвс не успя да спечели нито един от първите си 19 мача в първенството и дълго време бяха закотвен на дъното на таблицата. В последните седмици обаче формата му се подобри значително. Тимът успя да измъкне точка срещу лидера Арсенал, а след това победи и Астън Вила. А емоцията след победния гол срещу Ливърпул беше огромна. По трибуните празненствата изглеждаха сякаш отборът е спечелил трофей. Играчите се втурнаха към феновете, а атмосферата се превърна в истински хаос.
Контрастът с реакцията на Арне Слот беше рязък. Нидерландецът буквално се свлече на земята край тъчлинията, видимо шокиран от развоя на събитията. По-късно на пресконференцията след мача той се замисли колко срещи остават до края на този труден сезон. Отговорът беше девет.
В известна степен Ливърпул може да намери утеха във факта, че конкуренти за местата в Топ 5 Астън Вила и Челси остава близо до тях, но истинският проблем обаче остава непостоянството на самия отбор.
Ако подобни колебливи представяния продължат, последствията могат да бъдат сериозни. За клуб с амбициите на Ливърпул всяка изгубена точка в заключителните минути може да се окаже решаваща в битката за челните позиции. И ако отборът не намери начин да контролира мачовете до последния съдийски сигнал, този сезон рискува да остане в историята като огромен провал.
Използвана информация: Грег Еванс, The Athletic
Няма коментари.