А дали Кристиано още не е казал последната си дума?

Гонсало Рамош се превърна в големия герой за Португалия при драматичната победа с 2:1 над Хърватия в 1/16-финалите на Световното първенство. Нападателят се извиси в добавеното време на продълженията и с глава прати топката в далечния ъгъл на Доминик Ливакович след прекрасно центриране на Рафаел Леао, за да съхрани мечтата на иберийците за големия трофей.

Мачът предложи почти всичко – отменени голове, намеси на системата ВАР, драма до последните секунди и емоции, които трудно можеха да бъдат овладени. В центъра на всичко обаче отново беше Кристиано Роналдо. 41-годишният капитан реализира първото си попадение в елиминационна фаза на Световно първенство, но този път не остана на терена до края. Решението на Роберто Мартинес да го замени около десет минути преди края първоначално изглеждаше рисковано, но впоследствие донесе резултат.

Португалия имаше по-добрите възможности през първата част. Бруно Фернандеш видя два свои удара блокирани в кратък интервал, а Роналдо не успя да стигне до опасно центриране на Педро Нето. След почивката Хърватия вдигна темпото – Матео Ковачич прати топката в от външната страна на мрежата, а Иван Перишич пропусна добър шанс, след като не овладя чисто в наказателното поле.

Роналдо сякаш беше намерил своя миг в 60-ата минута. Педро Нето изпрати отличен пас зад хърватската защита, а капитанът на Португалия показа класа с първото си докосване. Той овладя топката с финес, а след това елегантно я прехвърли над излезлия Ливакович. Попадението обаче бе отменено заради минимална засада.

Големият момент за Роналдо все пак дойде малко по-късно. След корнер Никола Влашич събори Ренато Вейга, а след преглед с ВАР беше отсъдена дузпа за Португалия. Роналдо застана зад топката в 68-ата минута, пое дълбоко въздух и реализира хладнокръвно в центъра на вратата, след като Ливакович се хвърли встрани.

Това беше първият му гол в елиминационна фаза на Световно първенство – в деветия му мач на този етап от турнира. Попадението бе номер 11 за него на Мондиали и го превърна в 11-ия футболист в историята с повече от 10 гола на световни първенства. Любопитното е, че Лионел Меси също отбеляза първия си гол в елиминациите на Мондиал едва при деветия си опит – срещу Австралия през 2022-а година.

С гола си Роналдо достигна 146 попадения за Португалия – число, което вече надхвърля головете му за Манчестър Юнайтед. Той има 11 попадения на световни първенства и 14 на европейски първенства, като е единственият европеец с общо 25 гола в двата най-големи национални турнира. Освен това 11 от общо 69-те гола на Португалия на Мондиали са дело именно на него.

Гонсало Рамош ли е човекът за големите мигове?

Гонсало Рамош е футболист с безспорен талант, но и с кариера, в която често е оставял усещането, че не успява да разгърне целия си потенциал. Хеттрикът му срещу Швейцария при 6:1 в Катар изглеждаше като началото на нещо голямо, но последвалият период го постави по-често на резервната скамейка в Пари Сен Жермен.

В националния отбор ситуацията също не бе особено различна. Рамош не успя трайно да измести Роналдо, дори когато формата на капитана бе поставяна под сериозно съмнение. Преди началото на турнира малцина биха го посочили като сигурен титуляр в състава на Роберто Мартинес.

Срещу Хърватия обаче той използва максимално своя шанс. Рамош нямаше много възможности, но при решаващата не сгреши. С точен удар с глава той прати топката в ъгъла на Ливакович и записа името си сред най-важните фигури в португалския поход на това Световно първенство.

„Когато имате нужда от късен гол, можете да разчитате на Гонсало Рамош. Важно е, че навлизаме все по-силно в турнира. Днес показахме силата на нашия колектив. Португалия никога не се предава“, каза със самочувствие нападателят след мача.

ВАР отне последната надежда на Хърватия

Драмата далеч не приключи с гола на Рамош. В 103-ата минута Йошко Гвардиол прати топката в мрежата и Хърватия помисли, че е изравнил. Попадението първоначално беше зачетено, но последвалият преглед с ВАР доведе до нов обрат.

Марио Пашалич, който подаде на Гвардиол, се намираше в засада при първоначалното центриране. Хърватите настояваха, че Игор Матанович не е докоснал топката при опита си за удар с глава, което би променило ситуацията. ВАР обаче използва технология, подобна на познатия от крикета „сникометър“, която отчете лек контакт на Матанович с топката. Това означаваше, че Пашалич остава в положение на засада и голът бе отменен.

Малко по-късно от Световната футболна федерация (ФИФА) излязоха с официално становище, че незачетеното попадение на Хърватия в края на мача наистина е било коректно. Решението е базирано на данни от специален сензор, вграден в топката.

„Данните, предоставени от технологията „Свързана топка“ (Connected Ball Technology), вградена в официалната топка на първенството, доказаха, че хърватският национал Игор Матанович е осъществил контакт с кълбото преди гола. Това позволи на съдията правилно да отсъди засада и да отмени попадението“, се казва в изявлението на ФИФА.

„Сензорите в топката могат да засекат дори най-лекия допир, предоставяйки на реферите безпрецедентно количество информация за взимане на бързи и точни решения“, допълниха от централата.

Разбира се, последваха изключително много негативни реакции заради това решение в социалните мрежи, включително от анализаторите Златан Ибрахимович и Тиери Анри. С цялото уважение към две от легендите на футбола, но това, което лично аз съм видял и чул от тях до този момент на това Световно първенство, са единствено доста пристрастни коментари към определени отбори и личности, крайни срещу други и много малко точни и конкретни анализи по дадените мачове… Но това не е тема на днешния разговор, както се казва. 

Така, за съжаление на много фенове на хърватите, надеждите им бяха разбити в самия край. Легендата Лука Модрич, който също не можеше да приеме отменения гол, казвайки „да дадат трофея на Португалия още сега“, приключи вечерта с мач номер 201 за националния си отбор. В същото време Роналдо и компания продължиха напред към сблъсък с европейския първенец Испания в Далас на 6 юли.

Всъщност.. още ли го може Роналдо?

Признавам си – вече няколко пъти съм писал, че Кристиано Роналдо не трябва да бъде безспорният център на този португалски отбор. Че в състав, пълен с талант като Бруно Фернандеш, Витиня, Жоао Гомеш, Рафаел Леао, Педро Нето и Гонсало Рамош, неговото присъствие понякога може да забави развитието на играта и да отнеме възможността на това поколение наистина да се бори за ной-големите трофеи.

И след този мач не бих казал, че всички въпроси около ролята му са изчезнали. Роналдо не е футболистът, който беше преди десетилетие. Не може да носи отбора във всяка атака, не притежава същия ритъм, а Португалия не бива да бъде зависим само от неговия инстинкт в наказателното поле.

Но срещу Хърватия той ме накара поне да допусна, че може би съм бил твърде краен…

Преди четири години именно Рамош даде представа как може да изглежда Португалия без Роналдо, след като отбеляза хеттрик срещу Швейцария. Тогава мнозина побързаха да обявят края на Кристиано на световната сцена. Само че в Торонто той отново водеше атаката, отново бе решаващ в ключов момент и отново показа, че в него още има нещо специално.

Първото му докосване при отменения гол беше копринено. Последвалото прехвърляне над Ливакович бе изпълнение, което напомни за най-добрите му години. Да, попадението не остана на таблото, но самото му действие показа, че техниката, усетът и хладнокръвието не са изчезнали.

Смяната му в 80-ата минута очевидно го засегна. Той направи гримаса, погледна към небето и трудно скри разочарованието си. После все пак поздрави съотборниците си и прие решението на Мартинес. А когато Рамош донесе победата, Роналдо беше сред първите, които изтичаха да прегърнат героя на вечерта.

Това бе важен момент. Роналдо, който не е на терена в решаващия миг, но празнува гола на човека, който може един ден да наследи ролята му. Може би точно така трябва да изглежда следващата стъпка за Португалия – да не захвърли напълно своята легенда, а по-умно да използва присъствието му.

Вечерта имаше и силен емоционален заряд. Роналдо излезе за отборната снимка с фланелката с номер 21 на Диого Жота, която вдигна високо в памет на него и брат му Андре Силва, които загинаха при автомобилна катастрофа. В деня, в който се отбелязваше годишнина от трагедията, той не успя да сдържи сълзите си.

„Знаехме това още преди мача. Беше изключително специален момент. Днес говорихме за това в отбора. Животът поднася такива съвпадения. Бях силно изненадан, защото случилото се днес означава много за нас“, сподели Роналдо пред FOX.

И точно тук идва големият въпрос – не само дали Роналдо все още може да бъде полезен на Португалия, а и колко още ще продължи. На фона на намеците на сестра му Катя Авейро, че краят на кариерата му може да е близо, самият той не пожела да даде окончателен отговор. Вместо това остави бъдещето си отворено и показа, че не иска да взема решение в емоцията на един мач или на един турнир.

„Бъдещето на Кристиано не е важно в този момент. Ще говоря… Ще имам време, след като спечеля или загубя, ще говоря със семейството си и след това ще взема решението по най-добрия начин. Вече не вземам прибързани решения. Сега става въпрос за това да се наслаждаваме на днешния ден. Ще реша след Световното, не сега“, заяви Роналдо.

Това е отговор, който не затваря никаква врата. Нито обещава, че ще остане, нито казва, че моментът на раздялата вече е дошъл. Но показва нещо важно – за Роналдо Световното първенство и този отбор все още значат достатъчно, за да не мисли за край, преди Португалия да е изживял докрай своя път в турнира. А след представянето му срещу Хърватия няма как да не си задам въпроса дали човекът, когото толкова пъти сме отписвали, отново не е готов да ни опровергае.

Вероятно това наистина са последните му мачове на Световно първенство. Но след драмата срещу Хърватия поне още веднъж стана ясно, че да се отписва Кристиано Роналдо винаги е рисковано. Може би вече не е играчът, който трябва да бъде на терена всяка минута. Но може би още си го може…