Всички трябва да се страхуват… от революцията на Италия

Новата Италия удави „Крокодила“ в Бурса в сълзи. „Скуадра адзура“ показа на Турция къде е футболното блато, побеждавайки южните ни съседи със своя изключително млад и неопитен състав, а не на последно място и леко разклатен морално. Четирикратният световен шампион демонстрира от какво тесто е замесен и само 72 часа бяха нужни за младите момчета на Роберто Манчини, за да разпарчетосат един от силните отбори в Европа. За „лунните звезди“ винаги се говори едно и също преди всеки форум – това е скритият коз, черният кон – и подобни родни и чуждоезични клишета. Общото между всички тях, очакващи силно представяне от турците, е, че то почти никога не се случва. С малки изключения като Евро 2024. Именно то подсказа низходящата линия на Италия, която все още чака своето дълбоко разтърсване… ако то не започна в Бурса.

Италианците изиграха фантастичен половин час на „Тимса Арена“, наричан просто „Крокодила“ заради своята форма, наподобяваща студенокръвното влечуго. Единственото студено за Италия в понеделнишката вечер на 28 септември бе допуснатият гол и липсата на суха мрежа. С гореща кръв и хладен ум, младите „адзури“ водеха с 3:0 на Турция още до 29-ата минута. Голмайсторите бяха трима различни играчи със собствена история. Алесандро Бастони е еврошампион от 2021 г. и един от лидерите на този отбор, един от по-опитните. Давиде Фратези е от онези футболисти, които все така не могат да намерят своето място и никъде не биват оценени подобаващо. А Майкъл Кайоде е дебютантът, сбъднал мечтата си – първи мач с гол. Алесандро, Давиде и Майкъл носят нещо различно от всеки на този италиански отбор, който тепърва ще набира скорост.

„Скуадрата“ винаги е съчетавала няколко ярки звезди с добри защитници или вратар. А може би и двете в задна линия. Сегашният тим, воден от Манчини, уви, не разполага със звезди като Алесандро Дел Пиеро, Франческо Тоти и Андреа Пирло. Самият дългокос наставник го спомена – просто поколението не е такова, футболът се промени. Но много често силата не се крие в това да се променяш спрямо заобикалящия свят, а да останеш същия. Точно това изглежда, че прави и Италия, която ще извърви своя трънлив път по собствен начин. Мъчителен, труден, болезнен, дълъг – но изцяло свой. Както само „Скуадра адзура“ го може.

Неведнъж Италия е носила революция в Европа. От митичната Римска империя, през годините на Ренесанса, та чак до последните два века, в които целокупна Италия се утвърди като един от световните 8 фактора (Г-8). Хората на Ботуша са особена порода и с много специална кръв. Може да мразите или обичате Италия, но няма как да го отречете. Наследниците на Савойската династия трудно оставят някой безразличен, а бебетата на Манчини плениха сърцата на Турция само за половин час. Комбинациите, техниката, скоростта, усмивката от младоците на Италия – всичко това под проливния дъжд в Бурса обрисува истинска футболна приказка. Навярно и фанатичните турски привърженици не можеха да повярват какво виждат – раждането на един бъдещ гигант.

Последните съмнения бяха разсеяни в Бурса, но е въпрос на време „Скуадра адзура“ отново да е добре познатото страшилище далеч отвъд Стария континент. Да, мястото, което вече три пъти поред пропусна! Със сигурност младият италиански отбор няма да е постоянен, няма вечно да побеждава, нито винаги да играе красиво. Той единствено показа, че е по-жив от всякога и никога не трябва да бъде отписван, защото хапе зловещо. Всички трябва да се страхуват точно от тази Италия.