Волейгероите ни вдигнаха летвата много и сами се удариха в нея

Волейболните национали на България, които през септември 2025 година накараха цяла София да ги посрещне, се удариха в първото си препятствие. „Лъвовете“ на Джанлоренцо Бленджини не успяха да намерят място в топ 8 на Лига на нациите. Малко не стигна на младия състав на „трикольорите“ да отиде в турнира в Китай, където ще мерят сили осемте селекции в най-добра форма в момента. И Бленджини и компания могат само да съжаляват за пропуснатия шанс.

Япония, Китай, Полша, Украйна, Словения, Турция, Италия и САЩ се класираха за финалите в Нингбо. „Лъвовете“ са в компанията на Франция, Бразилия – големите отсъстващи.

Отборът на италианеца Бленджини сам вдигна летвата с представянето си във Филипините. „Лъвовете“ бяха, както е модерно да се казва в интернет „dark horse“. В буквален превод от английски език – черният кон. Изразът се използва в модерната спортна терминология за тимове, стигащи много над предварителните очаквания, и оформили се като изненада. Норвегия на Ерлинг Холанд бе олицетворение на „dark horse“ на вече изминалото Световно първенство по футбол в Северна Америка. България не просто се промъкна на Световното във Филипините, а заслужено си спечели място на финала, където просто „Скуадра адзура“ доказа своята класа – най-вече благодарение на фантастичния тогава Матия Ботоло.

За измерението на звезди като Симоне Джанели и Алесандро Микиелето няма смисъл да се говори. Може само да се надяваме родните таланти като Мони Николов и Георги Татаров да стигнат подобно ниво в кариерата си и да играят с такова постоянство и качество. За момента именно това липсва на „лъвовете“ – постоянството и пълната концентрация в ключови моменти. Това отличава силните от големите, към които вече може спокойно да числим един човек – Алекс Николов, топ реализаторът във ВНЛ.

Италия на Микиелето, Джанели и Юри Романо е есенцията на голям тим, който още от най-младите си години стигна висините – през 2021-ва. Фердинандо Де Джорди изгради тим със здрав манталитет и шампионски дух рано-рано и разцветът нямаше как да не бъде обнадеждаващ. За България все още гаранции не съществуват, но има силни предпоставки. „Лъвовете“ вдигнаха изключително много летвата със среброто във Филипините. Може да се каже дори, че младите „лъвчета“ на Бленджини се надскочиха. Направиха своите „2.10 на Ярослава Магучих“, която все още не може да доближи най-връхната си точка и рекордна пред Стефка Костадинова. Откакто преодоля немислимата летва, Магучих се „сви“ една идея в скоковете си и защото може би е изпреварила безспорно впечатляващото си развитие.

Вероятно това е най-точната диагноза за сегашния вид на мъжкия национален отбор на България. Братя Николови, Денислав Бърдаров, Аспарух Аспарухов, Илия Петков и всичките им останали съотборници са много, много силен отбор, но и такъв, който търпи своето развитие. „Лъвовете“ не са завършен отбор! В никакъв случай. Бленджини и щабът му имат още твърде много работа с момчетата, а следващата цел е Европейското, на което България е съдомакин през есента. Засега може да кажем едно – Филипините 2025 бяха бърза и силна крачка по пътя към върха. Но и твърде тежко стъпало, за да се изкачи веднага следващото. Последното безспорното ще се случи, защото потенциалът е безграничен! Нужни са работа, отдаване и необходимото време.