Васил Камбуров пред Nostrabet: Условията в Локомотив Пловдив са потресаващи

Бившият вратар на Локомотив Пловдив Васил Камбуров е едно от най-разпознаваемите лица Под тепетата. Той е юноша на „смърфовете“ а през 2004 година става шампион и носител на Суперкупата на страната с тях. Играе и няколко мача в евротурнирите. Минава през още отбори у нас преди за дълъг период да започне да работи като треньор на вратарите както на първия тим, така и в много от юношеските формации в академията. 

Камбуров се съгласи да говори пред Nostrabet.com по актуалните теми в Локомотив и българския футбол:

Здравейте, г-н Камбуров, дълго време бяхте в школата на Локомотив Пловдив, какво правите сега?

– Здравей, да, отдадох целия си живот на Локомотив, но от няколко години работя извън футбола. Следя всички процеси както в клуба, така и в целия ни футбол, но в момента не се занимава с този спорт. 

Следите ли клуба и какви са Ви впечатленията след последните процеси и оттеглянето на Христо Крушарски?

– Разбира се, следя всичко – чрез интернет и приятели, които са по-близо до отбора. Виждам, че положението не е добро. И двата пловдивски тима зациклиха, което не е хубаво за нашия футбол като цяло. Ботев заради убийството на Илиян Филипов, а Локомотив – заради оттеглянето на Крушарски. Дано се оправят, но докато не дойде човек с визия и пари, и също да му пука за отборите, няма да стане. В Локомотив чувам, че нищо не се е променило от моя период – нито като организация, нито като база и условия. А аз не работих в особено добри условия, което означава, че там няма голям прогрес. 

При какви условия работихте Вие?

– Повече от потресаващи. Говоря за материална база, наличие на добри терени, съблекални, топки, екипи, за заплати няма да споменавам, то е обидно. Някои фенове се събират, помагат, правят някакви неща – купуват топки или други пособия, но това е крайно несериозно за такъв отбор. Нещата продължават да са същите, доколкото разбирам.

Защо се получава така и защо Крушарски не пожела да подобри условията?

– Той изпусна момента със спечелените купи и златния период на Бруно Акрапович. Там трябваше да грабне вълната и да надгради. Но всичко е до визия и желание за инвестиции. Говореше непрекъснато за базата в Тракия, там има два полутерена без огради и два фургона около тях за децата, което е смешно. След купите трябваше да купи още играчи, да обърне повече внимание на школата, това щеше да му отвори още врати. Общо взето го караше ден за ден и тази липса на визия подразни много феновете. Те искаха Локомотив да се превръща във все по-голям клуб, но Крушарски не успя да го направи. Чувам, че сега се бавят и заплати, нищо не се е променило, ясно е. Когато не изпълняваш обещания, забрави играчите да ти имат доверие. Забавиш ли заплатите няколко пъти, всичко приключва. 

В момента градският съперник Ботев страда след убийството на своя президент – ти си бил няколко пъти в такава роля след убийствата на Георги Илиев и Александър Тасев, как се вдигнахте тогава?

– За всички това са били шокиращи моменти. Това влияе на футболистите много. Шокът в началото е невероятен. Ние сме ги познавали, говорили сме си с тях, те са били покрай нас. След случката с Жоро Илиев бяхме потресени, наистина. Тъкмо тръгна една еуфория, един хубав период за нас, след него бяхме сринати. Има няколко изхода. Някои играчи напускат веднага, други милеят за клуба и остават, за да видят как ще се развият нещата. По принцип неизвестното е страшно. Просто не знаеш ще получиш ли пари, за какво играеш, какво ще става оттук насетне. Изживял съм го няколко пъти. Ботев е апетитна хапка с нов стадион и фенове, дано намерят човек, който да има помага. Същото важи и за Локомотив.

Левски и ЦСКА тръгнаха нагоре, вероятно защото намериха кой да дава пари и да стабилизира финансите?

– Ами, разбира се, точно това. Ние като треньори и момчетата долу на терена имат нужда от това. Да си получават парите и да работят спокойни при добри условия. Всичко други ще се види като резултат. Но без пари не става и ще бъде адски трудно за всеки, който тръгне по този път – без да дава да търси резултати, това няма как да стане. 

Наистина, феновете на харесват Крушарски, но имат ли план Б – без него, какво се говори там?

– Проблемът е, че нямат ясен план Б, това в момента поставя клуба в неизгодно положение. Да, аз също може да не го харесвам, но какво правиш без него. Добър – лош, нещо се даваше, макар и при лоши условия и забавяне на заплати. Когато феновете искат да променят нещо, тогава трябва да имат готов план. Защото те ще дават до едно положение, но после? Един-два-три месеца ще намират пари, а след това? Идва четвърти месец, идва момент, в който трябва да се намират пари за футболисти, да се търсят резултати. В началото винаги има еуфория, но после тя пада, много бързо пада, бъдете сигурни. Колкото и фенове да са, не могат да оправят клуба със свои пари. Трябва мощен спонсор, мощен инвеститор, който да оправи всичко, иначе няма да стане. 

Казахте няколко думи за Левски и ЦСКА, освен парите, какви друго се подобри при тях?

– Заложиха на чуждестранни треньори и ги оставиха да работят. ЦСКА направи стадиона и прави база, Левски ще направи предполагам същото. Техните собственици са милионери и имат програма и визия. Вижда се, че се залага на качествени чужденци, което вдига нивото в клуба. За тях предстоят добри дни, ще видим как ще е за Локомотив и Ботев, защото те са я закъсали здраво. Дано се вдигнат, тъй като са две от големите марки на българския футбол. 

Работихте дълго в школата на Локомотив. Какво мислите за родните школи като цяло? 

– Има няколко проблема. Първият е, че на всеки 2-3-5 месеца се пръква някоя нова частна школа без лицензирани треньори, която цели само да взима парите на децата, но единствено разгражда таланта. Какво имам предвид – вместо много таланти от даден регион да се концентрират в една или две школи, да кажем на по-големите клубове, те отиват в частни школи, в които няма перспектива да се развиват.

Друг голям проблем са родители, които искат тяхното дете да е Меси и Роналдо, а това няма да стане. И третият голям проблем са некачествените треньори, които след два-три изгледани мача, но нито един изигран мач в професионалния футбол, вече определят правилата и дават насоки, учат децата – на какво, не се знае. Горе-долу това се получава в нашите школи. Никога няма да имаме футбол, докато не оправим тези неща. 

Но ако ме питате само за един проблем обаче – това са родителите. Те са отрова за децата, когато говорим за футбол. Нека да ги възпитават, да ги обичат, да им помагат, но до вратата на школата. Оттам несетне да забравят своите болни амбиции. Те са заслепени, което пречи на функционирането на школата и на развитието на децата. От една школа 300 деца най-много 2-3 деца да станат футболисти. При другите няма как да се получи. Също и оставянето на талантите извън съставите. Има много таланти, които не играят заради по-богати бащи на други деца. След като му дадат договор на съответното дете, обаче се вижда, че става. Нека си ги признаем тези неща и да не лъжем, че правим футбол. 

Наистина, има ли го това…?

– О, какво говориш, естествено, че го има. Който казва, че го няма – лъже зверски. И таксите ги има за влизане в първия отбор, и те са обилни. Богатите родители правят много лоша услуга на децата си, защото после на терена се вижда кой става и кой не. Докато има корупция във футбола, няма да стане. И в Локомотив го има, да, идват с пари, дават, търсят треньорите. За мен това е отвратително и така футбол не се прави, никога. 

Затова вече не се занимавам с футбол. За какво да го правя? Да ми идват майките със силикона и джуките да ми търсят сметка защо това дете играе, а не нейното. Или баща, който казва – ние гледахме тренировки на Нойер. Човек, ако искаш и на Господ гледай, някой трябва да му предаде важни уроци, да работи, да се труди, да уважа треньорите си, няма да стане. Също така нали знаете, че от богати деца много трудно ще стане футболист? Почти няма такива случаи, или те са много добре възпитани и им се играе много. Обикновено това става само от по-бедни такива. Цялата ни система е сбъркана, цялата концепция. 

Ще промени ли нещо Георги Иванов начело на БФС?

– Гонзо ми е голям приятел, знаем се от много години. Говорили сме си нещата очи в очи. Той иска промяна, но системата е много затлачена и ще отнеме време. Ще ми се повече да погледнем към провинцията, към децата, които нямат толкова много. Това може да извади таланта и да го вкара в школите. Но и там трябват по-добри условия. Всичко това са скачени съдове. Гонзо иска промяна, но понякога среща отпора от клубовете, които често не работят в полза на футбола, а само в свой интерес, това също е пагубно. Надявам се на промяна и на ясна визия, защото се вижда, че така не става.