Търпение, време, работа: формулата на Любо Пенев за новия Локомотив

Загубата с 1:3 от ЦСКА 1948 е от онези резултати, които казват твърде малко за показаното на терена, но достатъчно много за проблемите на загубилия отбор. Локомотив София изигра силно първо полувреме, създаде положения, отправи девет удара, шест от които точни, но не успя да превърне превъзходството си в гол. След почивката „железничарите“ платиха висока цена за своята неефективност и за няколко наивни грешки.

Това беше пропусната възможност не просто за точка, а за победа. ЦСКА 1948 пристигна в „Надежда“ между двата си европейски мача и с изцяло променен стартов състав. Локомотив имаше шанса да наложи темпото, да поведе и да постави съперника под сериозно напрежение. Отборът на Любослав Пенев направи почти всичко необходимо до последното действие – движеше топката с добра скорост, атакуваше директно и стигаше до завършващи удари. Липсваше най-важното – голът.

„Направихме силно полувреме и продължихме серията с добър футбол. За съжаление, на моменти футболът не е справедлив. Първото полувреме имаме 6 удара във вратата. Липса на ефективност и като прибавим към това някои доста наивни грешки от наша страна, е трудно да печелим точки. Беше редно на почивката да водим с гол-два“, призна Пенев след срещата.

Футболът действително невинаги е справедлив, но рядко прощава, когато един отбор пропусне своите моменти, а след това сам улесни противника. При първото попадение на ЦСКА 1948 имаше спорна ситуация около присъдения тъч, за която Пенев основателно изрази претенции: „При първия гол или е фал за противника, или тъч за нас, а съдията отсъжда тъч за противника“. Решението обаче беше само началото на атаката. Последваха няколко поредни неточности, загубени единоборства и лоша комуникация в отбраната.

Вторият гол дойде след индивидуална техническа грешка на вратаря Мартин Величков, а третият беше цената на риска, който Локомотив трябваше да поеме в опита си да се върне в двубоя. Попадението на Спас Делев за 1:2 показа, че отборът има характер и не се отказва, но реакцията дойде твърде късно. Точно тук се намира и голямата задача пред Любослав Пенев – добрите периоди да се превърнат в цялостно силни мачове, а игровото превъзходство да започне да носи точки.

След четири кръга Локомотив остава без победа – с две равенства, две загуби и голова разлика 4:7. Програмата действително беше тежка: гостуване на Ботев Пловдив, домакинство на Левски, дерби със Славия и двубой с ЦСКА 1948. „Железничарите“ отбелязаха във всяка от тези срещи, поведоха срещу Левски и Славия и имаха силни периоди във всички мачове. Това не е представяне на отбор без идея или без потенциал. Но ако добрата игра продължи да бъде придружавана от пропуски и грешки, тя бързо може да се превърне в удобно оправдание.

Почеркът на Пенев вече се забелязва

Любослав Пенев не е треньор, който променя философията си според моментното настроение. Неговите отбори традиционно търсят дисциплина, добра физическа подготовка, високо темпо и агресия в атака. Този почерк постепенно започва да се вижда и в Локомотив.

Отборът изглежда по-динамичен, по-смел с топката и по-настоятелен в опитите си да стига до противниковото наказателно поле. Има скорост по фланговете, движение между линиите и футболисти, способни да решат ситуация с индивидуално действие. Спас Делев, Димитър Костадинов, Николас Пенев и Георги Минчев дават различни възможности в предни позиции, а в състава има достатъчно опит, за да бъде изграден конкурентен тим.

Решението срещу ЦСКА 1948 да бъде запазена същата стартова единайсеторка от дербито със Славия също показва посоката – Пенев търси постоянство, игрови връзки и автоматизми, вместо непрекъснати рокади. В същото време обаче колективът все още не е напълно сработен. Има нови футболисти, а синхронът между отделните линии се нарушава твърде лесно след загуба на топката.

„Те са комплексни и в двете фази, не ги разделям на атака или защита. Имаме много неща, които трябва да коригираме, да напаснем и така – работа и работа. Доволен съм, че в много моменти играхме добре“, обясни треньорът за допуснатите грешки.

Диагнозата е точна. Проблемът не е единствено в завършващия удар или само в защитата. Локомотив трябва да подобри решенията си при изнасянето, обезпечаването на атаките, реакцията след загубена топка и комуникацията в собственото наказателно поле. Необходима е и повече работа при управлението на резултата. Срещу Левски и Славия отборът поведе, но не успя да задържи аванса си. Срещу ЦСКА 1948 не материализира превъзходството си, след което се разпадна след първия допуснат гол.

„Казах и на футболистите на почивката – ако правим подаръци, нещата няма да са добре за нас, защото на нас никой не ни прави подаръци“, подчерта Пенев.

По-добре ли е от миналия сезон?

Паралелът с периода на Станислав Генчев е неизбежен. И тогава амбицията беше място в първата осмица и възможност за атака на Европа. Локомотив често играеше равностойно срещу водещите отбори, но спечели само един от 14-те си двубоя срещу тимове от Топ 7. След редовния сезон „железничарите“ останаха 11-и, само на три точки от осмата позиция, а впоследствие завършиха десети, макар вече не с Генчев начело.

Миналата кампания започна значително по-силно като резултати – с шест точки от първите четири кръга, докато сега активът е само две. Трябва обаче да бъде отчетена и разликата в програмата. Настоящият Локомотив срещна три от най-силните столични съперници още в началото, както и амбициозния Ботев в Пловдив.

Дали сега отборът е по-добър? Като намерение, темпо и потенциал – има основания да се каже „да“. Като резултати, постоянство и умение да контролира ключовите моменти – все още не. При Генчев Локомотив също имаше добри периоди, но твърде често оставаше само близо до успеха. Именно това трябва да промени Пенев. Не е достатъчно отборът да стои равностойно на водещите – трябва да започне да ги побеждава или поне редовно да печели точки срещу тях.

Европа – реална цел или прекалено висока заявка?

Европейската амбиция не е невъзможна, но на този етап трябва да бъде разглеждана като максимална цел, а не като задължителен минимум. Първата реална задача е класиране в топ 8. Това би изпратило Локомотив в групата между пето и осмо място и би оставило отворена възможността за европейски бараж. Другият път е турнирът за Купата на България.

За да се стигне дотам, добрата игра срещу силните съперници трябва да бъде подкрепена от задължителни победи срещу отборите от средата и долната част на класирането. Локомотив не може отново да губи сезона в равенства и пропуснати възможности. Необходимо е също основният състав да бъде стабилизиран, конкуренцията да се увеличи и при възможност да бъде добавена още ефективност в последната третина. Пенев правилно настоява, че процесът не може да бъде форсиран: 

„И работа, и търпение. Не може да прескачаме етапи на нашата подготовка, в никакъв случай. Винаги търпение, отношение, сработка на колектива. Търпение, време, ежедневна работа и нещата ще се получат“.

Търпението обаче не означава липса на изисквания. След тежкото начало предстоят мачовете, в които Локомотив трябва да започне да печели. Тогава ще стане ясно дали добрите впечатления са основа за устойчиво развитие, или поредната серия от достойни представяния без необходимия резултат.

Завръщането на Любослав Пенев край страничната линия след тежката здравословна битка има значение, което надхвърля футбола. Самият факт, че отново ръководи отбор от елита, провежда всекидневни тренировки и поставя високи цели, е пример за характер и воля. Това обаче не бива да се превръща в снизходителност към спортните резултати – нещо, което и самият Пенев едва ли би приел. Най-голямото уважение към неговата работа е тя да бъде оценявана по високите стандарти, които той поставя пред себе си и футболистите.