Златомир Загорчич е отново начело на Славия. За трети път. Заги и „белите“ са една от онези любови, които изглежда никога няма да умрат, колкото и раздели да се случат. И сякаш за пътищата им е предопределено ту да се събират, ту да се разделят, като в най-сълзливите филмови драми.
В началото на лятото Хосе Бакеро дойде с амбицията да вкара тима в Европа, но си тръгна с голата визитка. Иван Колев бе повикан, за да помогне. Уви, тръгна си без капка надежда и с най-мрачните краски на есента…
Славия е на последното място във временното класиране с равен брой точки с Етър и вече с две треньорски смени зад гърба си – Бакеро и Колев. При все, че сме едва края на октомври, средата на есента и дори всички отбори не са се срещнали помежду си. Ситуацията при „белите“ наподобява потъващ кораб, военно положение, дори депресия. Спешна, сложна, деликатна, жестока – такава я забъркаха в „Овча купел“, където изглежда, че има решения, но минават през намеса от най-високо ниво.
Славия се довери на на добре познатия си Заги. По-опитен по нашите терени от всички играчи на тима. По-приспособен към родните специфики от предшествениците си. И по-знаещ от много от другите си колеги на останалите скамейки.
Такъв е Заги – самостоятелна бойна единица. Наложил цял куп младоци от академията на Славия в първия отбор и спечелил единствения трофей в близкото минало. Лъч надежда в едни по-сиви години от житието на „белия“ клуб.
Сега за Заги и Славия предстои битка за оцеляване. Или с други думи – авантюра номер 3 започва с напрежение в отношенията, преди да е стартирала официално (в мача с Крумовград). Може ли да се стигне до брак между двете страни, ще стане ясно в най-цветните дни на пролетта.
Няма коментари.