Да, безспорно е, че представянето на Ботев Враца при победата срещу съименика в Пловдив с 3:1, бе най-доброто, което видяхме от врачани тази пролет. Говоря едновременно като продукция и резултат, без да подценявам играта на подопечните на Тодор Симов при едната точка срещу Черно море във Варна и при успеха над надигналия глава Арда.
Победата в събота е с още по-голяма стойност, тъй като с нея на практика врачани елиминираха един опонент в битката за влизане в Топ 8 след редовния сезон. Те вече имат четири точки аванс пред Ботев Пловдив, и две пред Арда и три Локомотив София, които обаче са с по един мач по-малко.
Но да се върнем към двубоя на Ботев Враца под тепетата, защото в него до голяма степен врачани се приближиха до представата за футбола, който могат да практикуват, и стила на игра, който би им отивал. Особено през второто полувреме, когато категорично надделяха на противника и нито за миг не изпуснаха инициативата.
За да изглежда Ботев Враца така, както всички негови фенове биха искали да го виждат – вдъхновен, изобретателен и ефективен, заслугата е на всички играчи и на треньора за правилните решения, които взе.
Очевидно е, че Симов бе подготвил по най-добрия начин своите за сблъсъка, избра оптимален състав и планът му за мача сработи във всяко едно отношение. Амбициозният наставник не се поколеба да направи три промени в 11-те, въпреки че в предния кръг тимът е победил.
Така Мартин Смоленски, Радослав Цонев и Мартин Петков започнаха вместо Сейни Санянг, Даниел Генов и Мичи Нтело. Това се оказа успешен ход, тъй като Цонев изработи изравнителния гол, който пък бе вкаран от Петков, а след почивката Смоленски реализира второто попадение, с което гостите излязоха напред в резултата.
Тодор Симов сполучи и със смените, две от които – Владислав Найденов и Санянг бяха замесени в третото попадение, поставило точка на спора. Асистентът бе Найденов, а реализиторът – гамбиецът.
Разбира се, трябва да отдадем и заслуженото на играчите. Първо, за бързата им реакция след откриващия гол на домакините. Врачани не се смутиха и възстановиха паритета само 5 минути по-късно. Второ, за безупречната тактическа дисциплина на всички, и за това, че играха като отбор, в който всеки футболист бе в услуга на колектива.
За самочувствието и увереността на Смоленски и Петков пък е хубаво, че се разписаха. Халфът, който излезе за четвърти път титуляр в последните пет срещи, отбеляза първото си попадение за сезона. Таранът прекъсна головата си суша от пет поредни срещи и вече има 6 гола, нещо, което му се случва за първи път в рамките на един сезон.
Вижда се също, че вратарят Марин Орлинов сграбчва шанса си да играе елитен футбол, а Джордже Йовичич е на път до оформи страхотен тандем в сърцето на отбраната с Милен Стоев и да се превърне в зимната трансферна находка на Ботев.
В средата на терена пък все по-голямо влиянието върху играта на Ботев в двете фази започват да имат Илия Юруков и Кристиян Малинов. А Радослав Цонев и Хосе Гайехос със своята креативност и нестандартни хрумвания са незаменими при изграждането на атаките и създаване на голови ситуации. Двамата са от този тип изпълнители, които могат да направят разликата на терена само с едно докосване или отиграване, и е богатство за Ботев, че ги има.
Оттук нататък най-важното за врачани ще бъде, да показват, че са в състояние да поддържат постоянство и да продължават да се развиват като отбор. Що се отнася до класирането, то май изглежда подробност, след като през тази кампания Ботев Враца постигна най- важното – от отбор, който трепери за мястото си в групата на на майсторите, се превърна в ОТБОР, с който всички се съобразяват.
Все пак, ако вземем предвид историята, Ботев има реални шансове да изравни или надмине последното си най-високо класиране в елита. Това е осмото място отпреди 39 години. При положение пък, че момчетата на Тодор Симов не влязат в осмицата за плейофите, ще имат възможност да изравнят най-доброто си класиране за този век – деветото място преди 7 години.
Няма коментари.