Измина поредно емоционално издание на Вечното дерби. ЦСКА – Левски винаги е будил вълнение сред футболната общественост – независимо от състоянието на двата отбора. След Мач №1 на България анализите и споровете не утихват дни наред. Този път Червена България може да е доволна от показаното себераздаване. За разлика от предишни кръгове и особено гостуването в Монтана, което беше практически негледаемо.
И тогава, и сега обаче „армейците“ успяха да отбележат гол в 94-ата минута и да донесат голяма радост на огромната фенска маса. В Северозапада, където всички сектори бяха червени, привържениците подскочиха победоносно, а най-вече си отдъхнаха. Столичният гранд за малко да допусне голяма издънка срещу последния и почти сигурен изпадащ. В битката с Левски голът бе на цената само на точка, но каква точка само! Колега популярен спортен журналист ми каза в минутите след последния съдийски сигнал: „Това е една от най-маловажните точки в историята на ЦСКА, но е толкова сладка!“. И е абсолютно прав.
Щом ЦСКА не е първи, то няма кой знае какво значение дали ще завърши на второ, трето или четвърто място. Но на абсолютно никой нямаше да му бъде приятно след такава загуба. Запътилият се към титла съперник, който от месец и половина няма победа без помощта на някоя дузпа, засада, нарушение в съперниковата атака и какво ли още не, щеше да бие „червените“ без положение. Възпитаниците на Хулио Веласкес бяха излезли на терена за равен. Каквото правят във всеки един мач с отбор от челото през сезона…
Да, няма да е приятно за Червена България, ако Левски стане шампион. Но още по-болезнен е начинът. Защото при доминация на „сините“ с продължително владение на топката и множество удари, то буцата в гърлото на червения фен щеше да е далеч по-малка. Но не – топката просто трябваше да влезе във вратата на Левски. Нямаше как съперникът да се измъкне с нова късметлийска победа, не и този път! Не и срещу отбор, който се опитваше да играе футбол и търсеше успеха до последната секунда. Затова и го намери.
Постъпката на Фьодор Лапоухов е еманацията на цесекарщината в 2026 година. Да се бориш докрай, напук на всички. Талантливият вратар направи и невъзможното да отиграе топката след корнера. Било то с глава, врат, гръб… Единственото важно бе кълбото да се прати в опасна зона, където футболист в червено можеше да атакува вратата. Трябва да се отдаде заслуженото и на Леандро Годой, разбира се, който не трепна и взриви половината стадион с гола. Кошмара умее да вкарва на Левски и тепърва може да го затвърди в оставащите две дербита до края на сезона.
ЦСКА може да не играе по най-добрия начин напоследък, но желанието в решителните моменти заслужава похвала. Феновете го оценяват подобаващо и има усещане, че за първи път от дълги години играчи, треньори, ръководство и привърженици са едно цяло. Това е най-важното за ЦСКА, а с предстоящите хубави големи събития за 31-кратния шампион в близките месеци връзката ще става още по-силна.
Няма коментари.