Тишината около Левски и цената на големите амбиции

Паузата за националните отбори донесе малко тишина около Левски. След напрегнатото лято, европейските вечери и мачовете през няколко дни „сините“ най-после могат да си поемат дъх. Поуспокоиха се и емоциите – от радостта след победите до горчилката от последните разочарования. Сега е моментът да се види докъде стигна отборът и какво още му трябва, за да продължи напред.

А постигнатото никак не е малко. Левски започна сезона като шампион, отстрани три съперника в квалификациите на Шампионската лига и се класира за основната фаза на Лига Европа. В първенството победите носеха увереност, а феновете отново чакаха следващия мач с нетърпение. Върна се надеждата, че предстоят още хубави дни.

После дойдоха и трудностите. Загубите от АЕК Атина, ЦСКА за Суперкупата и Ред Бул Залцбург, както и равенството с Ботев Враца, показаха проблеми, които покрай победите оставаха по-незабелязани. Те не заличават доброто начало, но напомнят, че Левски още има какво да подобрява.

Най-болезненият урок бе в Атина. Поражението с 0:4 от АЕК показа колко голяма е разликата между желанието да играеш на най-високо ниво и готовността да се справиш там. Срещу Залцбург „сините“ бяха по-близо до добър резултат. Загубата с 0:1 остави лека горчилка и заради рикошета в крака на Кристиан Димитров, след който падна единственият гол.

Само че не всичко опира до късмет. Австрийците играеха по-бързо, подаваха по-точно и се движеха по-добре без топка. Често печелеха предимство с нещо съвсем простичко – навременен пас, правилно заставане или по-бърза реакция. Точно такива действия правят разликата в мачовете на това ниво.

Левски също имаше добри моменти. Задържаше топката, изнасяше спокойно и опитваше да атакува, но трудно задържаше съперника под натиск. В Европа трябва да решаваш бързо какво ще направиш, защото противникът рядко ти оставя време и пространство. Едно забавяне или неточен пас могат да провалят добра атака. А темпото, с което „сините“ печелят мачове в Първа лига, невинаги е достатъчно срещу подобни съперници.

Левски заслужи мястото си в Лига Европа. За да печели по-често там обаче, му трябват повече класа и по-добра отборна игра. Завръщането в турнира донесе голяма радост, но сега задачата е такива участия да станат редовни и да носят още поводи за гордост.

Разбира се, натоварването също си каза думата. Между 7 юли и 17 септември отборът изигра 19 мача. При такава програма се трупа умора, концентрацията спада, а възможностите за промени в състава стават все по-важни. В началото Левски изглеждаше свеж и поддържаше високо темпо. Постепенно това започна да му струва повече усилия.

Умората обаче не обяснява всичко. Загубата с 2:4 от ЦСКА за Суперкупата разкри слабости в защитата, а равенството във Враца пък напомни, че и в първенството никой няма да отстъпи точките доброволно. Когато играта не върви по план, отборът трябва да има други решения и спокойствието да ги приложи.

Тук отговорността на Хулио Веласкес е голяма. Испанецът има заслуга за напредъка, а с успехите дойдоха и по-високите очаквания. Сега от него се иска да запази доброто в играта и да поправи онова, което последните съперници успяха да използват. Защитата, халфовете и нападателите трябва да действат по-свързано. След загуба на топката реакцията трябва да бъде по-бърза, а минутите да се разпределят така, че основните играчи да запазят сили. Важно е и кога треньорът ще промени тактиката според случващото се на терена. Разбирателството в съблекалнята помага, но за защита на титлата са нужни и достатъчно добри резерви. При мачове през няколко дни липсата им започва да се усеща все по-силно.

Новото ръководство също има важна работа. Промяната в собствеността и по-големият бюджет дават шанс Левски да стане по-силен. За целта трябва да е ясно какво се търси, кое е приоритет и как ще бъдат използвани средствата.

Началото е да се прави оценка на състава. Кой може да даде още? Къде липсва конкуренция? На кои позиции са нужни по-добри футболисти? От тези отговори трябва да тръгне селекцията. Няма смисъл играчи да бъдат отписвани след няколко слаби мача, но и добрият старт не бива да създава усещането, че всичко в отбора е наред.

Нужни са попълнения с ясна роля, които разбират играта и могат да се справят под напрежение. Младостта и талантът са добра основа, но трябва да вървят с умения, дисциплина и правилни решения на терена. Повечето пари ще имат значение, ако срещу тях Левски получи повече качество.

Грижата за школата е също толкова важна. Трудно е да се очакват подготвени момчета за първия отбор, когато терените и условията ги няма. Нужни са добри треньори, единен подход в обучението и търпение. Това няма да даде резултат за няколко месеца, но всяко отлагане отдалечава деня, в който повече юноши ще получат шанс на „Герена“.

Последните седмици напомниха и колко важно е клубът да се разбира с привържениците си. Спорът за цените на билетите за Лига Европа помрачи част от радостта от завръщането. След толкова години чакане празните места на Националния стадион бяха тъжна гледка. Добре е, че ръководството чу недоволството и реагира почти мигновено. В клуба трябва да разберат, че хората по трибуните са най-ценният актив на отбора. 

Сега около „Герена“ е по-тихо, но работа има достатъчно. Левски води в първенството, съперниците дишат във врата му, а европейските мачове показаха какво още не достига на отбора. Паузата е шанс отборът да си почине, треньорският щаб да потърси решения, а ръководството да подреди следващите стъпки. Когато мачовете се завърна, на терена ще си проличи колко полезна е била тази „тишина“.