Така се играе за България! Мъжете да гледат и да се учат

Определено ни липсваха такива вечери – България да се бори до края, да обърне силен съперник и да спечели. А ние просто да се радваме на победата, вместо отново да обясняваме защо сме загубили.

Младежите ни дадоха тази радост. Победиха Португалия с 2:1 в Пазарджик, въпреки че губеха до 87-ата минута. Тогава Тодор Павлов изравни, а в добавеното време Александър Маринов вкара победния гол. Никола Илиев подаде и за двете попадения, като при второто буквално „завъртя“ главите на португалските защитници.

До тази среща Португалия нямаше нито загуба, нито допуснат гол в квалификациите. Както каза и селекционерът Тодор Янчев, това е „може би най-силния отбор не само в нашата група, но и в Европа“. Това прави успеха още по-голям, но най-много ни зарадва начинът, по който нашите стигнаха до него. След изравняването можеха да се върнат назад и да пазят равенството. Едва ли някой щеше да ги обвини. Те обаче продължиха да атакуват и тогава Илиев проби, Маринов се озова на правилното място и България спечели.

Сега сме и много по-близо до второто място. България има 14 точки, Чехия е с 15, а Португалия води с 19. На 30 септември гостуваме на чехите, а на 6 октомври приемаме Шотландия. Именно тези два мача ще решат дали ще продължим напред.

Шансът за Европейското първенство е реален, но още сме далеч от класирането. Победителите в деветте групи и най-добрият втори отбор отиват директно на финалите. Останалите осем втори играят баражи. При сравнението между вторите не се броят резултатите срещу последния в групите с шест отбора. Затова засега е по-разумно да мислим за следващия мач.

Победата над Португалия със сигурност ще помогне на момчетата да вярват повече в себе си. Срещу тях бяха футболисти като Матеуш Фернандеш, Джовани Кенда и Родриго Мора. Нашите ги победиха и вече знаят, че могат да се справят с толкова силен съперник.

Янчев също се надява успехът да направи играчите по-уверени. Той им благодари и говори за добрите отношения в отбора. Но каза и нещо важно: „Те могат много повече“.

Има защо да му вярваме. Този отбор може да играе още по-добре, а след такава победа заслужава и повече подкрепа от трибуните. Особено сега, когато предстоят решаващите срещи. 

Трябва обаче да признаем, че гостите бяха по-добри през голяма част от мача и имаха много положения. Пламен Андреев спаси няколко много опасни удара, а на моменти ни помогна и късметът. Без неговите намеси можеше да изоставаме с повече от един гол и обратът да стане много по-труден. Това не прави победата по-малко ценна, но просто показва какво трябва да подобрим.

Не можем всеки път да разчитаме вратарят ни да спасява всичко. Трябва да затваряме по-добре свободните пространства и да не изпускаме противниковите играчи. А когато спечелим топката, да не я губим веднага. Нужно е да я задържаме повече, за да дадем почивка и на защитата. Иначе противникът атакува отново и отново.

Андреев сам призна след мача, че през първото полувреме сме оставили португалците да водят играта. Техният капитан Матеуш Фернандеш пък обясни загубата с грешките при подаванията и загубените единоборства в края. Нашите използваха тези слабости, а сега трябва да се научат по-често сами да поставят съперника под напрежение.

Не бива да забравяме и двете равенства с Азербайджан. Изпуснатите там точки още ни тежат. Срещу Португалия можеш да се защитаваш и да чакаш възможност за контраатака. Но срещу отбор, който се е прибрал назад, трябва сам да създаваш положенията. 

Добър знак е и, че футболистите не се увлякоха в празнуването. „Още нищо не сме направили“, каза Маринов, а Павлов също напомни: „Работата не е завършена, сега започва“.

Това са думи на момчета, които разбират какво им предстои. Зарадваха се на голямата победа, но знаят, че тя няма да е достатъчна, ако не се справят и в следващите срещи.

Мъжкият ни национален отбор също има какво да научи от тях. Най-вече да не се отказва, когато мачът стане труден. Играчите да си помагат и да продължават да търсят начин да спечелят. В Пазарджик всеки имаше своя принос. Андреев спасяваше, Павлов изравни, Илиев създаде головете, а Маринов влезе като резерва и донесе победата. Успехът дойде с помощта на всички.

„Ние се подкрепяме и сме едно цяло“, каза Андреев. Този път тези думи се видяха и на терена.

Има и още един урок. Младите футболисти имат нужда от доверие и повече игрови минути. Илиев се осмели да тръгне сам срещу защитниците в най-важния момент. За да направиш това, трябва да вярваш в себе си и да знаеш, че треньорът вярва в теб.

Андреев пък обясни, че е отишъл в Дебрецен, за да играе повече. Така се развиват младите – с работа и с мачове, в които получават истинска отговорност. Добре е и клубовете ни да го помнят.

Естествено, че една подобна победа няма да реши всички проблеми на българския футбол. Младежите също има какво да подобряват, но показаха, че могат да побеждават силни отбори и заслужават нашата подкрепа. Сега трябва да се борят със същото желание срещу Чехия и Шотландия и да допускат по-малко грешки. Те ни зарадваха и ни накараха да вярваме, че можем да се класираме на Европейското първенство. Остава да направят следващата крачка, а ние отново да изпитаме радостта от това да викаме „Българи, юнаци!“.

А мъжките национали нека гледат и да се учат. Младежите им показаха как един отбор се бори, как играчите си помагат и как търсят победата до последния съдийски сигнал. Точно това искаме да виждаме и от тях. Никой не очаква България да печели всеки мач, но очакваме всеки, който носи националната фланелка, да дава всичко от себе си.