Станислав Ангелов пред Nostrabet: ЦСКА дава най-много пари, но има най-слаби резултати

Станислав Ангелов е едно от най-разпознаваемите имена в българския футболен живот от началото на века. Минал през Левски и ЦСКА, германския Енерги Котбус и кипърския Анортозис, румънския Стияуа, той има и почти 40 мача за националния отбор на България.

Той следи изкъсо процесите в родния футбол и мнението му винаги буди интерес. Nostrabet.com потърси Ангелов за коментар по актуалните теми (от приложения материал четете конкретно за базата на Левски-Раковски).

Какво се случва с базата на Левски-Раковски?

Здравейте, Г-н Ангелов, как Ви се вижда играта на Левски при Хулио Веласкес?

– Чувам, че един човек (Христо Янев) говореше за „спукани балони“, но се оказа, че после самият той вече не е треньор на ЦСКА. Сега не го знам какво прави, но реално Левски си продължава напред. Янев да си гледа неговата кошница, не мога да разбера защо няма уважение между съперниците. В момента Лески е един отбор на горе-долу срено европейско ниво. Справя се доста прилично. На моменти на приливи, на моменти на отливи, има силни и слаби страни.

Ще могат ли „сините“ да станат отново шампиони?

– Имат амбиции да не са само чудо за 1-2 години, вкарват се много пари. Спомням си, че и по времето на Спас Русе се вливаха много пари, но след това нищо. Докара се и един силен италиански треньор – Делио Роси. Трябва да се изгради стабилна структура, да има стабилни поведенчески модели между играчи, треньори, фенове. Надявам се нещата да им се получат и отново да са шампиони, мисля, че имат най-добри изходни позиции. 

Ако Лески съумее да запази облика си от миналата година и да коригира някои дребни детайли, предполагам, че след тези негативни резултати ще вземе мерки и ще вдигне още нивото. ЦСКА досега дава най-много пари, но има най-слаби резултати от трите отбора. Лудогорец ще се стабилизира. Проблемът е, че Левски за някои играчи е трамплин. Чужденците и те не го приемат много насериозно. Те искат да си ходят.

В Европа?

– Ще е успех да минат основната фаза, но виждате – идва един средноевропейски отбор и си взима своето. Няма да е лесно. 

Как Ви се виждат националните ни отбори?

– Гледах младежите с Португалия. Да, победихме, но бяхме надиграни. Естествено, имаме слаби страни и пропуски, но генерално тази победа е много важна за играчите и треньора. Дано надграждат още. Имат потенциал, но често този потенциал не можем да го реализираме на мъжко ниво. Това са едни много дълги процеси, в които са включени много страни и много хора. Не става веднага, но се вижда, че изоставме в тази част – да правим прехода от юношески към мъжки футбол. 

Каква е ролята на държавата в това отношение?

– Имаме много проблеми, но най-важният за мен е, че спортът не е държавна политика. Той не е приоритет. Дават се пари за какви ли не неща, но спортът остава назад. Сама така ще имаме здрава нация с деца, които не се занимават с глупости. Но не става и толкова въпрос на държавна издръжка, напротив. Идеята е да има регулации, да има облекчения за хора, които инвестират в спорт, да се установят едни добри практики и процеси. Но ще стане лека-полека, не веднага. Навсякъде по света футболът е бизнес, ние трябва да създадем условия за този бизнес. За съжаление, само ние в България не печелим пари от това. Ето, аз инвестирам във футбол, но не може след време някой да дойде да ми открадне детето и аз да не получа нищо. Трябва да има някаква защита от регламентация. Или някой да дойде и да ме изгони от базата, в която вкарвам пари, след като съм я превърнал в работещ проект или комлекс. 

А за мъжкия национален отбор какво мислите?

– Отново мога да кажа, че това е отражение на цялата държава и това, което се случва в нея. С тези мачове сега в Лигата на нациите само можем да си изпатим, едва ли можем да спечелим кой знае какво. И то така и става, както виждате. Отново хората ще се настройват негативно. Тези мачове са изцяло подводни камъни. Някак е по-добре да играем с по-силни съперници, поне ще вдигаме нивото с тях. С тези, с които сме сега – можем само да загубим, но дотам сме се докарали, какво да се прави.

Какви за Вас са реалните проблеми в школите, има ли го „това са наши и ваши“ в школите? Как си обяснявате, че понякога талантливите деца не играят в някои школи за сметка на други по-близки до треньорите?

– Има го това, че често се говори, че някое дете ще ми свърши работа. Не може деца да вършат работа на големи хора. Треньорите искат да постигат резултати и някакви цели, а това е неправилно до определена възраст. Иначе с „наши-ваши“, може би това често е оправданеи за тези, които не разбират истинските процеси във футбола у нас. Никой няма да вземе някой, който не може да ходи или има два леви крака. Но има и нещо друго – ако едно дете е талантливо, но е мързеливо, как да пуснеш него. Ще пуснем дете с горе-долу равностойни качества, което иска да работи и да се развива.

Почти вече не можем да говорим за школи или единна методика. Не можеш да накараш Левски и ЦСКА да играят по един начин, а и няма смисъл. А за самите школи – едно дете до 15-годишна възраст игра в 5-6 различни отбора, каква школа е това. На него му се дават какви ли не съвети, а и детето така и не може да се адаптира. Знаете, имаме проблеми и с някои родители, които казват детето иска да играе или иска нещо, или иска да иде в друг отбор. Е, то иска, ама ако това му разваля цялата подготовка. И пак ви казвам за единната методика. Това не вървши работа, защото качеството се ражда в конкуренцията. Само така ще родим истинските таланти и ще използваме потециала им.

И ролята на държавата. Въпреки че БФС е недържавна и независима институция, трябва актувана роля на държава, категорично. Футболът е 60% от спорта и не трябва да се неглижира. Хората го обичат и искат да гледат и практикуват. Въпросът е държавните институции да го направят печеливш продукт. Приоритетите на държавата са сбъркани и категорично трябва тя да се занимава активно със спорта.