Спартак Варна се изкачва нагоре

Втора победа на Спартак като гост и първа извън Варна в първенството. Първи успех във Враца след близо 41 години и първа победа за Васил Петров начело на „соколите“. Това са цифри за статистиката след трите точки на Спартак под Врачанска планина. Далеч по-важно е обаче другото – варненци потвърдиха възхода си под ръководството на Петров и са на път да се утвърдят в първата осмица.

Всъщност това е и една от двете цели на Спартак – да бъде нагоре в класирането и да не трепери за мястото си в елита. Втората е да развива перспективния си отбор в правилната посока и да надгражда през всеки трасферен прозорец.

Ако трябва да обаче да се върнем на двубоя във Враца, победата с 1:0 на Спартак е заслужена и закономерна с оглед на показаното. Защото дори и домакините да са владеели повече топката, в съвременния футбол териториалното превъзходство нищо не означава, щом не си вкарал гол или голове.

Вярно е също, че Ботев можеше и първи да открие резултата, но блестящата намеса на Пламен Илиев и липсата на точност при удара на Мартин Петков запазиха двете нули. Тук обаче задължително трябва да се отбележат и достойнствата на гостите, които им донесоха успеха. 

Основното беше, че Спартак се показа като един стегнат и дисциплиниран тим, който имаше ясен план за мача и който играчите стриктно следваха през цялото време, независимо от резултата. Всеки един от Спартак знаеше какво се иска от него и какво трябва да прави във всеки един момент на терена. „Соколите“ имаха също добра организация на играта, а и промените в 11-те, направени от Васил Петров, дадоха нужния ефект.  

Затова Спартак не само, че не се огъна след двете критични ситуации пред неговата врата, но две минути по-късно създаде и най-чистото положение през първото полувреме. Тогава обаче вратарят на Ботев Марин Орлинов се показа на висота. Той първо отрази удара с глава на Чидера Окох с глава, а после направи и по-сложното – някак си с една ръка изби в корнер добавката от непосредствена близост на Самуел Майор, когато всички от Спартак виждаха кълбото в мрежата.

След този пропуск Спартак продължи да използва всяка възможност да атакува. Малко по-късно Антон Иванов нахлу само отляво, но опита удар от малък ъгъл, а не подаване и улучи мрежата от външната страна.Към края на полувремето пък Жота Лопес от добра позиция шутира, но отново стражът на врачани отрази, а последвалият удар на спартаклия бе блокиран.

Вече след почивката игровите идеи, замисълът и правилната игра на Спартак бяха материализирани с попадение, което се оказа и победно. Изработено попадение, дошло след изградена атака за всеки футболен буквар. Тя започна от Закария Тиндано, премина през Чидера Окох и продължи с прекрасен завършващ пас на Жота Лопес, който задължи Бубакар Хане да вкара.

В последвалите повече от 33 минути Спартак удържа минималната си преднина с отборна игра в дефанзивен план. Варненци държаха линиите близо една от друга в ариергарда, бяха хладнокръвни и стабилни и не позволиха на опонента си да застраши вратата им.

На фона на много добре свършената работа от целия отбор на Спартак, бих искал да откроя и изявите на четирима негови изпълнители.

Димо Кръстев се появи за първи в игра през тази кампания, и с изявите си внесе сигурност и спокойствие в отбрана. Позиционираше се добре и властваше на „втория етаж“. Закария Тиндано показа, че ще е полезен и като ляв бек, и като ляв външен халф пред Борис Иванов, когато трябва да затварят тяхната зона между двете аутлинии.

Чидера Окохо, който бе за първи титуляр, загатна, че има качествата да се превърне в трансферно попадение. Нигериецът впечатли с движенията си по целия фронт на атаката и отиграванията. Бе активен в пресата, излезе на стрелкови позиции и заедно със Закария участва в комбинациите за гола.

Бубакар Хане пък внася импровизация и острота в предни позиции. Не на последно място португалецът е и човекът за важните голове. С дебютното си попадение за Спартак той донесе точката срещу ЦСКА, а с второто – ценна победа.