Сега или никога за „новия“ Левски

Само преди няколко месеца преобладаваше мнението, че пред Левски се открива рядък, може би дори неповторим шанс да спечели шампионската титла. Лудогорец изглеждаше разколебан, а ЦСКА започна преследването на водещите позиции твърде късно и без необходимата последователност.

Днес вече няма почти никакво съмнение, че „сините“ заслужено стигнаха до върха. Превъзходството им през изминалия сезон трудно може да бъде оспорено, както и добрата работа, свършена на „Герена“. Същевременно развитието при основните конкуренти показва, че случилото се не е било просто еднократно стечение на обстоятелствата.

Лудогорец не демонстрира признаци, че бързо ще излезе от кризисното си състояние, докато ЦСКА все още не е направил необходимото, за да бъде определян като убедителен кандидат за титлата. Да, „червените“ добавиха нов нападател в лицето на Жоел Зварц, класен полузащитник и двукратен шампион на Италия – Стефано Сенси, и играл във Висшата за Евертън защитник Жан-Филип Гбамен, но цялостната картина не се е променила достатъчно. 

Винаги трябва да поставяме под въпрос защо такива футболисти, като Сенси и Гбамен, решават, че най-доброто място за тях е българското първенство, най-малкото заради завидните им визитки. Примери можем да дадем именно с двама бивши играчи от близкото минало на Левски – Жорди Гомес и Габриел Обертан, които някога също играеха по терените в Англия. Трябва да отбележим, че и представянето на 31-кратните шампиони срещу ирландския Дери Сити, въпреки победата с 3:2 в първия мач от Лига Европа, далеч не убеди в амбициите, които „червените“ демонстрират.

На този фон Левски не изглежда като клуб, който възнамерява да се задоволи с постигнатото. В покера съществува неписано правило, че след голям удар е добре да се отстъпи крачка назад. Наско Сираков обаче очевидно няма намерение да го следва. На „Герена“ не само не намаляват темпото, а дават сигнали, че ще опитат да надградят.

Рискът в селекционната политика изглежда премерен. Няма безразсъдни разходи, нито привличане на футболисти единствено заради имената и високите им възнаграждения. Вероятно ръководството внимателно е анализирало примери от близкото минало, както мащабните инвестиции в ЦСКА, така и модела на Лудогорец, който години наред разчиташе на скъпи попълнения и сериозен бюджет.

В Разград все още има футболисти с високи заплати, както и плащания по вече реализирани трансфери. Клубът продължава да очаква приходи от сделки, включително от пазара в Бразилия. Въпреки това тенденцията от последните месеци е видима – шампионът от предходните години вече не изглежда толкова убедителен и недостижим.

Изненадващо или не обаче, първите дългосрочни прогнози на букмейкърите определят Лудогорец като основен фаворит за титлата, макар и с изключително минимална преднина пред Левски. По-впечатляващото е, че „сините“ разполагат не с най-високия бюджет в първенството. ЦСКА продължава да поддържа по-сериозно финансово ниво, а и не бива окончателно да бъде отписван потенциалът на разградчани. Разликата е, че в момента „сините“ изглеждат като най-подредения отбор и като клуба с най-ясна спортно-техническа посока.

По-стабилна финансова основа

Един от важните въпроси е дали евентуалното изграждане на нов стадион ще се отрази върху бюджета за селекция, възнаграждения и текущи разходи. В миналото, по времето на Иво Тонев, вече бе обяснявано, че строителството на „Герена“ трябва да бъде финансирано отделно и да не засяга пряко спортната дейност.

Засега обаче е рано да се правят окончателни оценки. Преди да се стигне до конкретни действия от страна на Атанас Бостанджиев и компаниите, свързвани с бъдещото управление, Левски не бива да бъде обявяван за напълно завършен проект.

Факт е, че финансовото състояние на клуба изглежда значително по-добро. Задълженията се обслужват регулярно и постепенно намаляват, макар ситуацията с бившия собственик Васил Божков да остава деликатна. Няма информация за сериозни просрочени плащания към доставчици и партньори, а приходите от сезонни билети през лятото са обнадеждаващи.

Към това трябва да бъдат добавени средствата от участието в турнирите на УЕФА, продажбата на новите екипи и останалите артикули. Мърчандайзингът отново има потенциал да постави рекорди, а бъдещи трансфери на най-конвертируемите футболисти могат да донесат допълнителни приходи.

Всичко това дава на Сираков възможност да действа с по-голяма увереност. Ако допреди време основният въпрос беше дали ще успее да стабилизира клуба и да изгради печеливш отбор, сега разговорите вече са свързани с надграждането и евентуалното установяване на продължителна доминация на вътрешната сцена.

След титлата идва по-трудната задача

Истинското изпитание обаче тепърва започва. Левски стартира подготовката си, но селекцията не носи категоричен почерк за атака на Шампионската лига. Засега няма привлечен футболист, който още с пристигането си да бъде определен като голямата звезда или липсващата перла в състава. По-скоро идеята изглежда свързана с постепенното развитие на отбора и с натрупването на повече международни мачове спрямо предишния сезон. Целта би трябвало да бъде достигане до същинската фаза на някой от европейските турнири, като най-реалистично е в Лигата на конференциите.

Без това да звучи като липса на амбиция, Левски трябва да преминава през отделните етапи последователно. Отборът на Хулио Веласкес все още има нужда от време, за да придобие международен опит и устойчивост. За един развиващ се състав понякога е по-полезно да натрупа победи и самочувствие срещу по-достъпни съперници, отколкото рано да попадне срещу европейски гранд и да понесе тежък удар.

Разбира се, апетитът идва с успехите. Ако пред Левски се открие възможност да продължи напред в Шампионската лига, никой на „Герена“ няма да се откаже доброволно. Ръководството обаче трябва внимателно да прецени как отборът ще съчетава ангажиментите в Европа със защитата на титлата.

Добрата новина за Сираков и Веласкес е, че към момента основните конкуренти не предприемат действия, които категорично да застрашават позицията на шампиона. След като Левски вече удари по масата, следващата задача е да потвърди, че успехът не е бил случаен и че клубът е готов да диктува посоката в българския футбол.

Стадионът и школата са следващите големи цели

Оттук нататък важна роля ще имат хората, посочени да управляват компанията, която придоби акциите на Наско Сираков. Очакванията на привържениците са свързани най-вече с изграждането на нов стадион и с разширяването на детско-юношеската школа.

Тези проекти изискват не само финансов ресурс, но и добре подготвени административни и технически екипи. В инфраструктурно отношение ЦСКА направи сериозни крачки напред и вече ще очаква инвестициите постепенно да се превърнат в спортни резултати.

При Левски развитието върви в обратен ред – първо бе изграден конкурентен отбор, а след това трябва да започне по-мащабното инфраструктурно обновяване. Лудогорец също не бива да бъде отписван окончателно, защото клубът разполага с ресурси и опит. Настоящата слабост обаче е очевидна и конкурентите имат възможност да се възползват.

Европейският футбол изисква друго ниво

Когато разговорът стигне до европейските турнири, трябва да бъде направено важно уточнение – там условията са различни. Отбор, който изглежда напълно преодолим в контрола или в мач от българското първенство, може да бъде далеч по-опасен в двубой под егидата на УЕФА.

Борац Баня Лука е подходящ пример. В приятелска среща на българска земя Левски вероятно би имал сериозно игрово предимство. В квалификациите на Шампионската лига обаче факторите са други – напрежение, стадион, публика, залог и необходимост от максимална концентрация във всеки момент.

През годините дори значително по-скъпата селекция на Лудогорец неведнъж изпитваше сериозни трудности срещу съперници с по-ограничени бюджети в ранните квалификационни кръгове. Това показва, че финансовото превъзходство невинаги е достатъчно в Европа.

Хулио Веласкес е напълно наясно с това. Затова би било несериозно представянето в първия мач с Борац да бъде обяснявано с недостатъчна мотивация. Левски все още не е изградил самочувствието и манталитета да играе като домакин при своите гостувания. Отборът няма и необходимата класа, за да контролира подобни двубои без колебания.

Процесът по повишаване на качеството в състава също не е приключил. Очевидна е необходимостта от нападател на високо ниво, както и от още един сигурен централен защитник. Представянето на Никола Серафимов, независимо от ситуацията с дузпата в Баня Лука, отново постави въпроси дали може да бъде достатъчно убедителен на международната сцена.

Новите футболисти още търсят синхрон

Една от отличителните черти на Веласкес е готовността му да предприема изненадващи тактически ходове. В използваната схема 4-2-3-1 тримата футболисти зад централния нападател бяха част от новата вълна попълнения. Напълно нормално е играчи, които наскоро са събрани в един състав, все още да нямат необходимата сработка.

Ситуацията се усложни и от неубедителното представяне на Акрам Бурас. Алжирецът притежава по-изразен офанзивен поглед в сравнение с Гашпер Търдин, но в Босна не успя да покаже най-доброто от себе си. Една от причините бе липсата на синхрон с новите играчи Рейналдо, Сержиньо и Давид Кусо.

Четиримата нямат опит в европейските клубни турнири и би било нереалистично още в първия им двубой да се очаква да демонстрират самочувствие на завършени международни футболисти. За тях срещата в Баня Лука беше първи пряк досег с различната среда, която предлагат турнирите на УЕФА.

Веласкес отново промени отбора след почивката

Вече не е изненада, че Хулио Веласкес успява да преобрази представянето на Левски през второто полувреме. В българското първенство неведнъж „сините“ се връщаха със закъснение на терена след почивката заради продължителните указания на испанския специалист. 

В Баня Лука този път отборът излезе навреме и още в началото на втората част показа по-голяма решителност. Левски заигра с намерението да наложи волята си и да потърси победата в срещата.

В началото Веласкес често изненадваше с решенията си, както с направените смени, така и с вътрешните размествания в състава. Постепенно нестандартните му ходове се превърнаха в част от облика на отбора. В Босна намесата му отново даде резултат след почивката.

Очакванията са това да се повтори и в реванша на „Герена“. Въпреки това Левски все още не е достигнал нивото, което позволява да се гледа с безусловен оптимизъм към цялостната му кампания в Шампионската лига.

За останалите европейски турнири ще може да се говори, когато настъпи подходящият момент. В момента фокусът е върху най-престижната клубна надпревара. Истината обаче е, че Левски все още не е напълно готов европейски отбор. Проектът има добра основа, правилна посока и сериозен потенциал, но към този етап е завършен само наполовина.