Преди реванша от четвъртфиналите на Шампионската лига на „Сантиаго Бернабеу“ миналата сряда, привържениците на Реал Мадрид бяха наясно, че отборът не се представи добре при загубата с 0:3 от Арсенал в първия двубой. Но всички в испанската столица също знаеха, че разполагат с Килиан Мбапе, Джуд Белингам, Винисиус Жуниор и Родриго – квартет от офанзивни футболисти, каквито нито един друг клуб в турнира не може да извади.
Реал разчиташе и на своята славна история от зрелищни обрати в турнира, като сред жертвите на тези епични „ремонтади“ в последните години бяха Манчестър Сити, Челси, Пари Сен Жермен и Байерн Мюнхен.
Настоящият състав на Карло Анчелоти стартира двубоя амбициозно, опитвайки се да го превърне в открита битка с високо темпо. Само две минути след началото Винисиус центрира, а Мбапе прати топката в мрежата с гърди. Голът бе отменен правилно заради засада, но атмосферата се нажежи. Очакванията за още един велик обрат нараснаха, особено, след като Тибо Куртоа спаси дузпа на Букайо Сака.
Но всичко се оказа „mucho ruido y pocas nueces“, както казват испанците – „много шум за нищо“. Въпреки богатата си история в турнира, Реал Мадрид така и не показа необходимото на терена. Отборът на Карло Анчелоти се стараеше да поддържа темпото – Куртоа стартираше контраатаки, а Мбапе и Винисиус търсеха директен пробив. Но, след като Арсенал се адаптира, липсваха идея, структура, а накрая и надежда.
След като съдията Франсоа Летесие правилно отмени дузпа за несъществуващ фаул на Деклан Райс срещу Мбапе след дълга ВАР проверка, надеждите за обрат започнаха да избледняват. През втората част атаките на Реал станаха още по-безвредни и отчаяни. Белингам излезе на добра позиция, но вместо да стреля, чакаше контакт за дузпа. При шанс двама срещу един, дошъл след подхлъзване на Якуб Кивиор, Винисиус избра да завърши сам и закъсня. Мбапе реагира с явно разочарование.
Това не е нов проблем на Реал в големите мачове този сезон – звездните нападатели на отбора търсят индивидуални решения, а не колективна атака, което води до провал. Анчелоти не бе доволен – направи тройна смяна около 60-ата минута, включително вкара младия Ендрик на мястото на Родриго, но промяна в динамиката така и не настъпи. Когато Белингам центрира от дълбочина, но прати топката безцелно в аут, освиркванията от трибуните не закъсняха – „Бернабеу“ бе обхванат от разочарование.
Реал вече бе пречупен, когато Арсенал изгради елегантна комбинация, завършена с пас на Микел Мерино към Сака, който технично прехвърли Куртоа. В нито един момент от двата мача „Лос Бланкос“ не създадоха подобна атака и рядко през сезона успяваха да демонстрират подобен колектив.
А точно такива елементи са нужни за триумф в съвременната Шампионска лига – дори в периодите, когато Реал беше господар, тимът разчиташе на балансирана халфова линия и колективен манталитет. В паметните им обрати към шестте трофея за последните 11 години, играчи като Карим Бензема, Тони Кроос и Лука Модрич демонстрираха лидерство и ползваха индивидуалната си класа в полза на отбора.
Сегашният състав рядко го прави. Дори при попадението срещу Арсенал в сряда, което дойде след загуба на концентрация от Уилям Салиба и отскочила топка, която Винисиус прати в празната врата. Голът поне прекъсна серията от близо 300 минути без попадение в турнира. Но не бе плод на създаден шанс, а случайност, последвана от поредица безсмислени центрирания в наказателното поле. Всички опити на Анчелоти да промени формацията през втората част подчертаха липсата на ясна концепция. Пристигането на Мбапе и напускането на Кроос промениха баланса от миналия сезон.
Контузиите в защита и липсата на дълбочина в състава допълнително затрудниха изграждането на стабилен гръбнак. Но именно създаването на сплотен тим от звезди е ролята на треньора в Реал. Сюрреалистичен момент около 15 минути преди края обобщи вечерта – Мбапе се контузи, фаулирайки Райс, и напусна накуцвайки под звука на освиркванията от трибуните.
Шепа фенове все още пееха за „ремонтада“ и величието на клуба, но надежда на стадиона реално нямаше. Още преди късния победен гол на Габриел Мартинели, който оформи общ резултат от 5:1 за Арсенал, голяма част от публиката бе напуснала. Вечерта бе унизителна за Реал Мадрид.
Фенове, анализатори и дори играчи се бяха оставили на илюзията за пореден подвиг, но нямаше дух, организация или класа за обрат – Арсенал бе по-добър във всяко отношение. И не за първи път този сезон – Реал започна групите с три загуби в първите си пет мача и трудно стигна до тази фаза.
Аурата и репутацията на тима сякаш елиминираха Манчестър Сити и Атлетико Мадрид. Срещу „гражданите“ Реал се възползва от необяснимия срив на английския шампион, а „дюшекчиите“ не издържа психически срещу своя най-голям враг.
Сега Анчелоти, щабът му и играчите имат много за преосмисляне преди следващото изпитание – финала за Купата на краля срещу Барселона в Севиля тази събота. Нов провал изглежда напълно реален, особено предвид категоричните две победи на Барса в „Ел Класико“ този сезон.
Президентът Флорентино Перес и ръководството вече със сигурност планират сериозно летния трансферен прозорец и новия сезон. Но двата мача с Арсенал още по-ясно показаха очевидното – Реал има много талантливи футболисти, но не и изграден, работещ отбор.
Няма коментари.