Леандро Годой реагира така, както трябва да го прави всеки футболист на ЦСКА. Аржентинецът се озова на резервната скамейка за няколко седмици и видимо бе с понижено настроение. В Разград срещу Лудогорец Кошмара дори не влезе на терена, което породи куп журналистически въпроси към треньора Христо Янев. Сега подобни питания ще има и за Исак Соле. Самият Янев заяви с половин уста за ситуацията с Годой в Разград, че на практика играчът няма мотивация. „Аз съм бил в най-големите л*йна в българския футбол и не съм губил мотивация“, заяви Янев след крушението 0:3 в Делиормана. Думите на треньора бяха разчетени като директна стрела към аржентинския стрелец.
На практика Годой вече бе вкарал един път през пролетта, преди да дойде закотвянето му на пейката в Разград. Кошмара наказа Ботев Враца за 1:0 в центъра на София. И все пак Йоанис Питас бе предпочетен за визитата на Лудогорец, както и за почти всеки останал мач след зимната пауза. За да дойде изключението срещу Добруджа. ЦСКА спечели с 2:0, Годой поведе атаката, а Питас влезе на нетрадиционна позиция като полузащитник в системата 4-3-3. Промяна на курса? Може би…
Годой, който е и голмайстор на отбора, реагира безусловно на гласуваното му доверие срещу „жълто-зелените“ от Добрич. След ялово първо полувреме таранът се мобилизира, сам изработи наказателен удар, нагърби се с изпълнението и реализира успокоителен втори гол за ЦСКА. С попадението си Леа, както е наричан от съотборници и приятели, донесе комфорт на „червените“ в последните минути и им гарантира победата. Валутата за един нападател са само и единствено головете, и сега, само няколко дни след мача с Добруджа, почти никой не помни представянето на Годой. Името му свети на таблото, головата му сметка се увеличи, а ЦСКА взе ценни три точки в борбата за европейските турнири. Работата е свършена, Годой даде своята заявка.
Примерът с аржентинеца е показателен за характера, който трябва да има всеки футболист на ЦСКА. Непримиримост, жажда за победа и доказване, никога наведена глава. Годой се събра, казано на жаргон, и обори критиците си и самия свой треньор, който не го счита(ше) за приоритетен вариант в атака. Именно подобни представяния и резултатност могат да накарат Янев да размисли и да се довери на Кошмара и в по-възловите двубои от първата минута. Подобни сблъсъци тепърва се очертават, особено и в цикъл сряда-събота. Мохамед Брахими се оказа ранният знаков пример, че „загробване“ от Янев може да те издигне на по-високо ниво, стига да успееш да му се докажеш с етика, работоспособност и спортен хъс. Годой е просто следващият, а изглежда, че тепърва ще се чака реакция от Исак Соле.
Полузащитникът от ЦАР не записа и секунда срещу добричлии, а в последните пет мача така и не е стартирал от първата минута. Соле, дошъл от Славия през зимата, все още се счита за нов и неадаптиран към отбора. Очевидно климатизацията му минава през „пречистване“ на резервната скамейка. От Соле си зависи каква реакция ще има – „загуба на мотивация“ и „затъване в л*йната на българския футбол“ или прераждане като Брахими и Годой, най-актуалният светъл пример за хъс и непримиримост. Годой показа на всички кой е и че няма да се примири да е втора цигулка в състава на Янев.
Няма коментари.