Челси изигра изключително слаб, да не кажем направо посредствен, мач и допусна тежко поражение с 0:3 от Брайтън & Хоув Албиън в двубой от 34-тия кръг на английската Висша лига. Резултатът не само поставя под сериозен риск шансовете на лондончани за класиране в европейските клубни турнири през следващия сезон, но и подчертава задълбочаващата се криза в представянето на отбора, както в игрови, така и в организационен аспект.
Статистиката след срещата очертава изключително тревожна картина. Челси вече е в серия от пет поредни загуби в първенството, без да успее да отбележи нито едно попадение – негативен рекорд, който не се е случвал от ноември 1912-а година. Още по-показателен е фактът, че в последните девет мача във Висшата лига тимът е спечелил едва 5 точки. За сравнение, единствено Тотнъм Хотспър се представя по-слабо в този период, с актив от едва 2 точки.
Проблемите на Челси не се изчерпват само с резултатите. В дефанзивен план отборът демонстрира сериозни слабости, особено при статични положения. Допуснатите 11 гола след изпълнение на ъглов удар изравняват най-лошото постижение на клуба в рамките на един сезон във Висшата лига от кампания 1994/1995. Единствено Уест Хем Юнайтед има по-негативен показател този сезон с 15 допуснати попадения след корнери. Това ясно показва липсата на организация и концентрация в защита, която се превръща в системен проблем.
В офанзивен аспект ситуацията е не по-малко обезпокоителна. Очакваните голове (xG) за Челси през първото полувреме срещу Брайтън са били едва 0.04 – най-ниската стойност, регистрирана в което и да е от 114-те полувремена под ръководството на бившия мениджър Енцо Мареска. Това е категорично доказателство за липсата на креативност, идея и ефективност в атака.
Само дни преди двубоя съсобственикът на клуба Бехдад Егбали направи показателно изказване, което в контекста на последвалите събития звучи още по-контрастно:
„Според мен, когато те ударят в лицето, трябва да се бориш. Трябва да се изправиш и да се бориш. И се надяваме, че това ще покаже много за характера на този отбор“.
Реалността на терена обаче показва различна картина – Челси изглежда като отбор, който се върти в спирала и губи идентичност както в спортно-технически план, така и извън него.
Седмицата започна с необичаен епизод около Мойсес Кайседо. Клубът публикува видеоклип от неформална церемония на тренировъчната база, с който отбеляза удължаването на договора на халфа от 2032-а до…. 2033-а година. Този ход, макар и представен като символ на стабилност и дългосрочна визия, не успя да потуши напрежението сред феновете.
Протестите срещу управлението на BlueCo продължиха и преди гостуването на Манчестър Юнайтед. В този мач отборът, воден от Майкъл Карик, се възползва от моментна слабост на Челси, след като Уесли Фофана напусна терена заради контузия. Това позволи на домакините да реализират единственото попадение в срещата и да сложат край на надеждите на Лиъм Росиниър за класиране в Шампионската лига след назначението му през януари.
В подобна атмосфера Челси пристигна на „Американ Експрес Стейдиъм“ за гостуването си на Брайтън, нуждаейки се от положителен резултат както за да запази минимални шансове за европейско участие, така и за да възстанови част от разклатеното си самочувствие. Предварителните сигнали обаче не бяха обнадеждаващи.
Информация за отсъствието на ключови фигури като Жоао Педро и Коул Палмър допълнително засили съмненията около състава. Резервната скамейка отново бе съставена предимно от млади футболисти с ограничен опит във Висшата лига – общо едва 289 участия, като значителна част от тях принадлежат на двама играчи.
Допълнително напрежение внесе и решението капитанската лента да бъде поверена на Енцо Фернандес по-малко от месец след дисциплинарното му наказание заради коментарите му за евентуален трансфер. Това постави под въпрос вътрешната йерархия и комуникация в отбора.
Тактическият подход на Лиъм Росиниър също предизвика сериозни въпросителни. Завръщането към схема с петима защитници без топка, стратегия, която не бе използвана от началото на февруари, изглеждаше неадекватно на фона на формата и динамиката на съперника.
Още в началните минути тази тактика се оказа неефективна. След рутинно изпълнение на корнер Йорел Хато не успя да изчисти топката на близката греда, а удар на Ферди Кадиоглу бе отклонен от Уесли Фофана и влезе във вратата на Роберт Санчес. Ранният гол даде психологическо предимство на Брайтън и постави Челси в познатата роля на догонващ.
До края на първото полувреме домакините доминираха изцяло. Те контролираха темпото, печелеха вторите топки и създаваха ситуации с лекота, докато Челси изглеждаше дезориентиран и без идея в нападение. Феновете на гостите реагираха остро, насочвайки недоволството си към ръководството, като скандираха срещу Бехдад Егбали, койтоо наблюдаваше мача от трибуните.
През втората част картината не се промени съществено. Брайтън продължи да диктува събитията на терена, а вторият гол падна след поредна ситуация, в която защитата на Челси реагира колебливо. Джак Хиншелууд се възползва от липсата на контрол в центъра и удвои преднината.
Крайният резултат бе оформен в добавеното време, когато Дани Уелбек реализира за 3:0 след елементарна атака, символизираща разликата в организацията и увереността между двата отбора.
След последния съдийски сигнал играчите на Челси се отправиха към сектора с гостуващи фенове, който вече беше почти празен. Лиъм Росиниър пое отговорност и не скри разочарованието си:
„Беше неприемливо във всички аспекти. Неприемливо като отношение. Досега излизах публично да защитавам играчите, но представянето тази вечер беше неоправдано. Беше наистина, наистина трудна вечер, най-трудната в кариерата ми. Някои от нещата, на които станах свидетел днес, не искам никога повече да видя. Нещо трябва да се промени драстично тук и сега. Трябва да се погледнем в огледалото. Аз трябва да се погледна в огледалото. Не мога да продължавам да идвам тук и да защитавам някои от нещата, които виждаме на терена“.
„Ако играеш в този елитен футболен клуб, дори да бъдеш обвинен, че си се предал, е неприемливо. Това е всичко, което ще кажа. Боли ме, чувствам се вцепенен. Това не ме представя. Това не представя футболния клуб по никакъв начин. Това трябва да се промени“, заяви бесният Росиниър.
В същото време думите на защитника Трево Чалоба внесоха различен нюанс:
„Лично аз си мислех, че момчетата се изтощиха. Всички в съблекалнята са уморени. Няма нищо общо с усилията. Дадохме всичко от себе си, просто ни победиха“.
Разминаването в посланията между треньор и играчи е още един индикатор за липсата на синхрон в отбора. Това не вдъхва увереност преди предстоящия полуфинал за ФА Къп срещу Лийдс Юнайтед на „Уембли“, който изглежда повече от задължителен за печелен, нито преди оставащите мачове от първенството.
Ситуацията започва да напомня тревожно на края на сезон 2022/2023, когато Челси завърши на 12-о място след серия от разочароващи резултати. Настоящата траектория изглежда сходна – Брайтън вече изпревари лондончани в класирането, а при нови негативни резултати отборът може да се озове в долната половина на таблицата още преди следващия си двубой от Висшата лига срещу Нотингам Форест.
Кризата в Челси е комплексна – спортна, управленска и психологическа. Решенията, които ще бъдат взети в следващите седмици, ще бъдат определящи не само за края на сезона, но и за посоката на развитие на клуба в дългосрочен план.
Няма коментари.