В съботното гостуване на Локомотив от 20.15 часа в Пловдив, както и след това с Крумовград в същия град и Лудогорец у дома, отборът на Левски ще играе единствено за чест и престиж. Разбира се, и за своите фенове, които никога не го предават.
Това обаче едва ли ще е достатъчно на симпатизантите на „сините“ да преглътнат горчилката, без значение дали тимът ще спечели и трите срещи и какво ще е крайното му класиране.
Защото сезонът за Левски не само е тотално провален, след като няма да играе в Европа, но и отборът направи крачка назад в развитието си спрямо миналата година и след като играчите на Николай Костов не бяха на висотата на своята публика и й поднесоха огромно разочарование.
А всичко уж започна по мечтан начин миналото лято, но след най-доброто си представяне в Европа през последните 13 години Левски не използва набраната инерция и с лека ръка изгуби ценни точки, които го отдалечиха от тройката и направиха задачата му сложна за пролетта.
Във втория дял „сините“ стартираха успешно и дадоха надежди, че могат да застигнат третия и да се класират за Лига на конференциите, но после записаха шумен провал в срещите с най-добрите, което показва, че нямаха нужната класа и постоянство, за да успеят.
Причините за тези неудачи са комплексни и преминават както през грешни треньорски решения относно избора на състава, стратегиите и воденето на мачовете, така и през сривове на футболистите, защото те са тези, които играят и от които се очакваше да поведат Левски нагоре.
Това не се случи, тъй като във всяка една фаза се виждаха слабости, а и на всичкото отгоре играчите допуснаха недопустими непредизвикани грешки, които улесняваха съперниците и предрешаваха крайния изход на двубоите.
За капак Левски нямаше лидер и обединителна фигура, което говори, че в отбора липсват и силни характери. Индикации такъв да бъде даваше Джавад Ел Джемили, но и той бързо се срина като останалите, а вероянjо това е и неговия таван.
В момента няма да бъде пресилено да се твърди, че няма футболист на Левски, който е незаменим и се откроява над останалите, може би с изключение на Марин Петков, но тъй като няма как да изгониш например 16 играчи наведнъж, много от тези, които носят синята фланелка, ще го правят и през следващия сезон. Друг е въпросът, че на някои тя им тежи.
Тук се връщам към Марин Петков, за да му отдам дължимото, тъй като той беше единствения светъл лъч през тази тъжна за тима пролет.
Рожба на клуба, Марин за първи път получи шанс да играе редовно и се възползва по най-добрия начин от предоставената възможност.
Лявото крило се постара да запуши дупката, зейнала след напускането на най-стойностния изпълнител на Левски през последните години Уелтон и доколкото му позволят възможностите, се справи.
Марин много често бе неудържим по левия фланг и вкара най-много голове в един полусезон в досегашната си кариера, преди и той да се загуби в синята посредственост накрая.
За Левски обаче ще е хубаво, ако Петков все пак остане и за другото първенство, въпреки че за него има оферти от чужбина, а ръководството вече обяви, че предвид колосалните задължения на клуба, всеки играч се продава.
Все пак към днешна дата очакванията са през лятото Левски да получи милиони евро от изходящи трансфери на Хосе Кордоба, Джавад Ел Джемили и Рикардиньо, макар че няма да е изненада, ако бъде изтъргуван и някой друг.
Но най-важното в следващите един-два месеца ще бъде Левски да случи на нов старши треньор и нови попълнения, които да го преобразят и да го превърнат в отбор, който реално да се конкурира с водещите у нас и да се бори за медали и евровизи.
Иска ми се да кажа и титла, но това в момента би било по-скоро пожелателно с оглед на всичко, което се случва в клуба и най-вече заради много от настоящите играчи, които категорично не показват, че не притежават тези качества и манталитет на победители, с които да вдигнат нивото на Левски.
Кой знае обаче какво би се случило, ако сред новите футболисти на Левски има по един от калибъра на Уелтон в защита, средата на терена и атака.
