Призраците от миналото надвиснаха като Дамоклев меч над ЦСКА

Макар и малко на брой, контролите на ЦСКА в Австрия дадоха отговори на част от въпросите за моментното състояние на отбора. За поредно лято ситуацията не е особено обнадеждаваща. Спомените от предишните два сезона и най-вече как те започнаха са надвиснали като Дамоклев меч в дните до голямото завръщане в Европа – срещу ирландския Дери Сити.

В две поредни кампании ЦСКА закъсняваше безобразно със селекцията си и започваше да показва наченки на футбол някъде в края на октомври. Ако се върнем още един сезон назад, ще стигнам до поражението с общ резултат 0:6 от румънския Сепси, който в момента дори не играе в елита на северната ни съседка. 

Сега се взеха две обнадеждаващи имена сравнително навреме – Жоел Цварц и Стефано Сенси, но на други позиции има дефицит и колкото повече „армейците“ го неглижират, толкова по-сериозен шамар ще отнесат съвсем скоро.

Пастор е без алтернатива за десен бек, а самият той не е от футболистите, на които може да се разчита да „износят“ целия натоварен сезон. Дори не взимам предвид изцепките му извън терена. Крилата на ЦСКА откровено са слаби. Не надиграват съперници един на един, нe доставят достатъчно качествени центрирания, не влизат навътре да стрелят и да бележат голове. Ако изключим моментните проблясъци, Алехандро Пиедраита и Лео Перейра от зимата до сега с нищо не са доказали, че имат място в Борисовата градина. 

Кевин Додай дори няма да нужда от коментар. Разделиха се с лека ръка с Илиан Антонов, а Георги Чорбаджийски няма да получи шанс и през новия сезон, ако не станем свидетели на чудо. Много фенове се вързаха на глупостта, че Матиас Фаетон може да бъде фактор, но той по традиция си прави два-три силни мача в началото на сезона и впоследствие дърпа ръчната спирачка. Така беше и в Цюрих, откъдето го върнаха. Улаус Скаршем си тръгна и остава Мохамед Брахими. Без крила ли ще става шампион ЦСКА?

Нещо друго – мнозина забравят за финансовия феърплей.

Ако ЦСКА скоро не продаде някой от футболистите си със звезден статут, от ФИФА и УЕФА може да почукат на вратата. Сметките колко пари похарчиха за трансфери от „Българска армия“ в последните два-три сезона са за отделен материал. Освен Годуин Коялипу обаче изходящи трансфери липсват. Не е като и приходите от сезонни карти, билети и фенски артикули да са особено големи, че да покриват всички входящи сделки и заплати. 

ЦСКА няма постъпления и от Европа в последните две години, така че финансистите на клуба трябва добре да си направят сметката, а вероятно и вече са го сторили. Така че привличането на Цварц да е по-скоро ясен сигнал, че някой измежду Йоанис Питас и Леандро Годой е пътник. И то не защото ЦСКА няма нужда от класни играчи в атака, а защото клубът трябва да отчита приходи, а не само да харчи безразборно пари за ментета като Фаетон, Аарон Исека или Браян Кордоба. Всеки един от тях взет за по над 1 млн. евро.

Евентуална раздяла с Питас или Годой ще наруши изградените взаимовръзки в атака, а новодошлите трябва тепърва да се сработват. Всичко това са още сигнални лампи, които не бива да се неглижират. ЦСКА няма много време за губене. Подготовката в Австрия вече свърши. Европа чука на вратата. Стартът на Първа лига също наближава и столичният гранд няма право пак да проспива встъпителните кръгове, защото се видя, че наваксване после няма.

Левски нареди входящи сделки за милиони – при това отрано. Лудогорец очевидно е бита карта, но това едва ли топли някого на „Армията“. Дори отборът от Бистрица изглежда по-добре окомплектован и показва приятен стил в контролите. За справка – вчера победи с 3:0 сръбския гранд Партизан. А ЦСКА беше унизен от украинци и после едвам спечели срещу резервите на нискоразрядни поляци.

Дано Христо Янев, щабът му и всички директори осъзнават важността на историческия момент за ЦСКА. Завръщането на „Българска армия“ и в Европа трябва да подейства като трамплин за шампионските амбиции. Защото го има и обратният ефект – при нова порция катастрофални игри в началото отборът рискува да усети горчивия хап, който Ботев Пловдив изпи на „Колежа“. Там и в момента се броят по трибуните и едвам минават хиляда. Не остана и помен от еуфорията покрай спечелената Купа, така че ЦСКА да не се самозаблуждава с изстрадания си второстепенен трофей.

На фона на всички инвестиции и мащабни проекти, на огромните пари за трансфери и заплати – всичко освен титла ще е звучен шамар по клубното ръководство, което влага с размах.