Пред Лудогорец има две големи въпросителни

Малко повече от седмица преди началото на новата кампания има две големи въпросителни пред Лудогорец. Ще съумее ли бързо да се научи да играе без звездата Петър Станич и дали длъжниците на отбора от миналия сезон ще разкрият потенциала си и ще помогнат на отбора отново да се превърне в доминиращ.

Сагата около Станич ще приключи всеки момент с продажбата му на Олимпиакос. Това ще означава, че Лудогорец е осъществил един от най-успешните си изходящи трансфери в историята. От друга страна обаче „орлите“ трябва да направят така, че липсата на сърбина да не им се отрази на продукциите и резултатите.

Петър безспорно бе водещ играч на тима през миналия сезон. Оставаше обаче и впечатление, че всички се стремят да подават на него и той основно да изгражда атаките и да ги завършва. Така Лудогорец в много моменти ставаше и предсказуем за съперниците си. Но занапред, след като Станич го няма, разградчани могат да разчупят стила си – да станат по-разнообразни и инициативни при правенето на играта и опасностите за противниците да идват от повече играчи.

Другото по-важно нещо обаче е свързано с една дузина изпълнители, които по една или друга причина не оправдаха големите очаквания към тях през изминалия сезон. На едни попречиха контузиите, други не успяха да си върнат формата след травми, а при някои периодът на адаптация се оказа по-дълъг. Имаше обаче и такива, които потънаха в забвение и изглеждаше, че са близо до изхода на „Хювефарма Арена“.

В крайна сметка ръководството прецени да не се разделя с нито един от въпросните играчи и да им даде шанс да се поправят през новия сезон. Визирам Квадво Дуа, Руан Секо, Ерик Биле, Бърнард Текпетей, Алберто Салидо, Агибу Камара, Ерик Маркуш, Филип Калоч, Кайо Видал, Емерсон Родригес, Станислав Иванов и Иван Йорданов.

Това си е повече от един титулярен състав, но всички тези изпълнители имат качества и единствето от тях ще зависи дали ще водят Лудогорец нагоре. Някои пък, като Дуа, Секо, Текпетей и Видал, имат минали заслуги, но трябва да са наясно, че те няма да им гарантират мястото в 11-те.

Хубавото е, че Салидо и Текпетей се справиха добре в първите две летни проверки и се разписаха във всякка една от тях. Това ще им вдъхне по-голяма увереност и самочувствие.

Камара също получи игрови минути след трудния период, през който премина. Гвинецът претърпя тежка операция и се възстановяваше дълго, а след завръщането си на терена през май е играл само в два официални мача за дубъла на клуба. На този етап на Агибу му липсва игрова практика и към него трябва да има търпение, каквото е нужно и на Видал. Той игра за последно на 5 март срещу Левски, преди да влезе в лазарета.

При Дуа, Секо и Биле нещата са по-различни. Ако те не правят това, което умеят и което е критерият за свършена работа от един централен нападател – да бележат редовно, дните им в клуба ще изглеждат преброени. Квадво все още струва скъпо и ако Лудогорец реши да го продаде, ще вземе страхотна за родните стандарти суми. Що се отнася до Секо, ако той повтори безличната си пролет, Лудогорец няма да го откупи от Ботафого, след като наемът му през декември свърши.

Биле също е разочарование. Цената на нападателя от Кот д’Ивоар падна драстично, след като за последно се разписа на 19 март край морето. Тогава таранът оформи крайното 5:1 срещу Спартак от дузпа. При положение че Ерик така и не се отпуши и разградчани преценят, че кредитът на доверие към него се е изчерпал, със сигурност няма да получат много пари от продажбата му.

За Емерсон, Станислав Иванов и Иван Йорданов пък есента може да се окаже и последния им шанс да докажат, че стават за Лудогорец. Не се ли получи, раздялата с някой от тях би била неизбежна. А Калоч и Маркуш може да дават далеч повече и да демонстрират по-голямо постоянство.