Отборът на Левски изгуби втората си зимна проверка от сръбския Войводина с 1:2, но по-важното е, че изигра най-доброто си полувреме на турска земя. До почивката „сините“ се представиха така, както иска Хулио Веласкес, и до голяма степен се доближиха до най-съдържателния си футбол от есента.
Приятно бе да се види, че в много моменти топката се подаваше напред, което позволяваше по-бързо да се стига до вратата на съперника. А така и вероятността да се вкара гол, става все по-голяма. Отделно „сините“ бяха добре подредени и равномерно разпределени. Имаше я и така желаната пакетност на придвижването в атака и защита, и подопечните на Веласкес бързо се прегрупирваха в двете фази.
Именно към подобно игрово поведение се стреми Левски, тъй като когато има движения напред и назад с пакетност, футболистите успяват да покрият всички зони по терена. Разбира се, ако имат също нужната дисциплина, ред и организация на играта. На терена ясно и отчетливо се видя, че Левски използваше тази пакетност и първите 45 минути срещу Войводина. Тогава полузащитниците разиграваха бързо и прецизно топката, и успяваха да намират празните пространства в предни позиции.
Похвално е също, че „сините“ отправиха и много удари към вратата, и закономерно се оттеглиха с гол аванс на почивката. Красиво попадение с глава на Георги Костадинов след прекрасно центриране на Радослав Кирилов. През второто полувреме последваха неизменните за този етап от подготовката смени, за да се види в какво състояние са всички футболисти. Но дори и след разместванията в състава обаче Левски отново имаше своите силни моменти.
При 1:1 например незнайно защо реферът подмина нарисувана дузпа за нарушение срещу Сангаре, а по-късно след образцова атака Карлос Охене имаше малшанса изстреляната от него топка да се отбие от гредата.
Важно е също да се отбележи, че Левски се намира в средата на предсезонния период и сега се изгражда основно физическата подготовка. В момента натоварването в тренировките е най-голямо, играчите са „тежки“ и затова се правят и честите смени в проверките – за да не се натоварват прекалено много футболистите и да се създават предпоставки да се стигне до контузии.
Фундаменталната задача обаче ще е Левски да успее да се подготви максимално добре физически, за да издържа на високото темпо, което ще налага в мачовете напролет. Иначе отборът си има утвърден стил на игра, който е печеливш този сезон. Той включва по-бързо изнасяне на топката и наситена средна линия с повече хора, които непрестанно търсят дълбочината в атаката и скоростта на бързите нападатели.
Не на последно място срещу Войводина треньорът пусна и девет от играчите, които най-вероятно ще излязат във финалния двубой за Суперкупата и в старта на втория дял в първенството. Тук няма изненада, тъй като гръбнакът на състава изграждат Светослав Вуцов, Кристиан Димитров, Кристиан Макун, Майкон, Георги Костадинов, Акрам Бурас, Марин Петков, Мазир Сула, Радослав Кирилов, Мустафа Сангаре и Евертон Бала.
Последният не взе участие в спаринга със сърбите, но не е трудно да се предположи, че често ще попада в 11-те за сметка примерно на Мазир или някой друг нападател. Остава само една въпросителна, която е свързана с десния бек. Там неприятната новина е, че Оливер Камдем ще лекува мускулна травма известно време и е по-вероятно да не бъде готов за игра за битката за трофея на 3 февруари. Така опциите на Веласкес за този пост остават Никола Серафимов и Алдаир Невеш.
Относно новите попълнения – Армстронг Око-Флекс и може би след дни Хуан Переа, при тях ще отнеме време, докато се адаптират. Така че дори и да не започнат да показват веднага най-доброто от себе си, те със сигурност ще допринасят в перспектива да се надгражда в атака.
Остана само в Левски да се надяват периодът за приспособяване към стила на игра и новата обстановка при Армстронг и евентуално Переа, да не е толкова дълъг, както се е случвало с други чужденци в родния шампионат. С тях двамата на практика зимната селекция може да се смята за завършена, тъй като на останалите позиции при „сините“ е налице високата вътрешна конкуренция.
Няма коментари.