Лудогорец и ЦСКА 1948 (3:1) влязоха в историята на българския футбол. В сряда вечер се игра финал за Купата, като едва около 500 души успяха да се насладят на живо на четирите гола в мача. Не малка част от тях са служебни лица на ПФЛ, клубовете, техни гости или представители на партньорски фирми.
Пред Националния стадион „Васил Левски“ часове преди мача се разхождаха мъж и жена с пачки баджове за вход. Кой знае, може пък някой случаен минувач да беше получил такъв безплатно, ако си беше поискал.
Цял свят видя нагледно докъде я докара изкуственият футбол в България.
Единият проект всяка година вдига капарираната титла. След добре свършена работа от съдии, други отбори, медии. В началото хората му симпатизираха. Не е бил „национална кауза“, каквато теза се опитаха от Делиормана да ни лансират, но пък действително „неутралните“ фенове на спорта у нас посещаваха мачовете. „Васил Левски“ се пълнеше за сблъсъците с европейски отбори. Не чак толкова запалените привърженици стискаха палци на Лудогорец – на Владо Стоянов, Светльо Дяков, Марселиньо и всички останали звезди. Сега бихме попитали произволни фенове дали знаят поне трима играчи от Разград… и ще го направим скоро, но резултатите са ясни отсега.
Вече на никого не му пука за този отбор, дори миналата седмица срещу ЦСКА се наложи да затворят цяла трибуна, защото тя щеше да бъде изкупена от агитката на „червените“. Единствените два сектора с фенове на домакините в Разград бяха доста оредяли. Появиха се снимки как хора са пред заспиване, даже един господин вече беше задремал.
Сега си пуснете повторение от финала за Купата на Италия между Фиорентина и Интер (1:2) – отново снощи. Тифозите се целуваха по бузите, плакаха от радост, някои се съблякоха голи, прегръщаха се с непознатия до себе си, тичаха към пистата да се докоснат до своите любимци. Това е истинският футбол. Спортът на масите. Който не познава социално положение, пол, възраст, цвят на кожата, религия. Интересно е защо ли в Лудогорец привържениците все изглеждат по един и същи начин на снимките – хора от работническата класа и полузаспали. На един кадър от „Васил Левски“ видяхме как възрастна жена се опитваше да пляска, но по-скоро имитираше дейност. Някой насила ли ги кара тези хора да ходят на мач? Защото и 500 души са им много на въпросните два финалиста.
За ЦСКА 1948 е излишно да отваряме темата. Всеки знае с каква цел е създаден този клуб и дали някога би имал свои фенове. В дните преди финала от него звъняха на пожар до всички редакции в страната да ни питат колко билета искаме за „големия мач“, раздаваха се из социалните мрежи и къде ли още не. Цялата тази активизация и накрая… Гробница. Снощи „Васил Левски“ беше футболна гробница. Преди десетилетия е била за шампиони, след като ЦСКА е елиминирал действащите хегемони на Европа, а сега символ на изкуствените проекти, които погнусиха цяла България и заслужено „празнуваха“ с медалите си пред мижав интерес.
Затова най-големите във футбола са лидерите тип Франческо Тоти, които не се продадоха на друг отбор само за трофеите. Кому е нужна купа, след като няма пред кого да я вдигне и с кого да сподели момента? Това е като да отидеш в дискотека и да си сам с персонала и още двама-трима незаинтересовани случайни минувачи. Компанията е важна, а не мястото. Всеки го е изпитвал на свой гръб.
Споменавайки Тоти – той снощи беше на финала. От трибуните на „Олимпико“ ни показаха и Андреа Пирло, имаше и още легенди на отбори, които изобщо не участваха във въпросния спор за трофея. Кога ще присъстват легенди на ЦСКА, Левски, Ботев и Локо на мач между Лудогорец и ЦСКА 1948? В Италия обаче не унищожиха футбола си. В последните четири сезона четири различни отбора триумфираха с титлата. Там думите морал, ценности и честна игра имат някаква тежест. Тук пирува фалшът. На всички нива.
Няма коментари.