Официално сме на дъното, неофициално има и още надолу…

България на 93 място в ранглистата на ФИФА, стана ясно днес, след като в общи линии сами пречупихме шансовете си за няколко места напред или поне да останем около 90-ата позиция. Тайланд и Палестина са последните страни, които ни подминаха, докато „лъвовете“ губеха в Талин от Естония. „Сините ризи“ се превърнаха в поредния отбор, пренаписал футболната си история срещу нас. В актуалното издание на Лига на нациите същото сториха още Исландия и Люксембург. „Викингите“ и „Великото херцогство“ ни победиха за първи път, а естонците за сефте и вкараха в родната врата.
Тъжните равносметки не започнаха тази есен, напротив. Те са от 10-15 години насам, с малки изключения и основно при Петър Хубчев и Любослав Пенев, но нищо като тенденция. Ако сте гледали дори само едно футболно студио в този тежък за националите период, може да счетете, че сте изгледали всичко по темата. Едни и същи банални фрази, които се повтарят, и повтарят, и повтарят до втръсване. Банални са, защото са истина. А се повтарят, защото мерки не се взимат – от най-ниското до най-високото ниво. Безочието на ръководителите във Футболния съюз е ясно. И тези началници са като предните – без капка свян, държащи се на постовете си със зъби и нокти, докато футболът ни копае дъното и рие все по-сериозно.

Отстраняването на главата на футбола няма да донесе мигновени резултати, нито ще оправи всички проблеми. Но е стъпка в някаква посока – правилна или не. Единственото по-лошо от сбърканата посока е да нямаш никаква посока. А България и футболът в страната са в точно такава позиция – БЕЗВРЕМИЕ. Лута се, не знае какво да прави, не знае как да подходи, никаква визия за бъдещето, никакви решения за децата на България. И всяка критика към ръководството на Футболната централа е обоснована и заслужена!
Отдавна мина времето, в което опорката на ръководителите, че „биват хейтени“ и „критикувани ненужно“, се изтърка. Официално няма какво по-голямо дъно да достигне българският национален отбор от загуби срещу Естония, Люксембург и Исландия, между които завърши на трето място в група С4.
Следствие от това „представяне“ България е и в четвърта урна за квалификациите преди Европейското първенство през 2028 година. В същата урна е и абсолютното джудже Сан Марино. А има и пета урна… там са Гибралтар, Андора и Лихтенщайн. Приказките за някогашния славен тим, побеждавал Германия, Франция и други колоси са в забвение, прашлясали, вехти и остарели. Не с години, а с десетилетия.

Замислете се само колко от най-позорните загуби на България се случиха в последните 4-5 години?! Изключвайки 0:6 от Англия и чутовния расистки скандал през 2019 година… След това срамно петно, последвано от същински трус в БФС, дойдоха загуби от Литва, 2:5 от Грузия, 0:5 от Северна Ирландия, 1:6 от Турция, 0:5 от Исландия, 1:2 от Естония, а имаше и равенство с Гибралтар.
Срам след срам. Позор след позор. Ставаме живи свидетели на най-слабия национален отбор от създаването му, а няма гаранция, че положението няма да се влоши и още. Дъното официално е достигнато, но път надолу има, и то много. В крайна сметка и ледниците в Антарктида днес са се стопили повече, отколкото вчера, и по-малко, отколкото утре…





























Няма коментари.