Незаменим ли е още Винисиус за Реал Мадрид?

Реал Мадрид победи Севиля с 4:1 на „Сантиаго Бернабеу“ след един от най-силните си мачове през сезона, в който красивите голове върнаха радостта по трибуните. Килиан Мбапе се разписа два пъти, Арда Гюлер организираше уверено играта, а Ян Диоманде завърши вечерта с гол и асистенция.

Винисиус Жуниор пропусна срещата и доброто представяне на съотборниците му отново повдигна въпроса дали Реал намира по-добър баланс без него. Един мач не може да даде категоричен отговор, но срещу Севиля атаките се получаваха по-лесно, а Мбапе имаше повече място да се движи и да създава опасности.

Бразилецът изтърпява наказание от четири срещи в Ла Лига, след като бе изгонен при победата над Виляреал за дърпане на Нейтън Салиба за косата. Двубоят със Севиля беше първият, който пропусна, а в неделя Реал ще трябва да се справя без него и при гостуването на Барселона в „Ел Класико“.

Победата показа как би могла да изглежда атаката на Реал, ако Винисиус беше преминал в Арсенал през лятото, макар съмненията около формата му да започнаха доста по-рано. След второто място зад Родри за „Златната топка“ през 2024-а година той трудно задържа нивото, с което помогна на Реал да спечели Шампионската лига през 2022-а и 2024-а година, отбелязвайки и в двата финала.

С пристигането на Мбапе феновете очакваха още по-силна атака, но двамата все още не успяват да се разбират достатъчно добре на терена. Те често търсят топката в едни и същи зони, а когато пробивите на Винисиус не се получават, за съперниците става по-лесно да спрат Реал.

Напрежението с Шаби Алонсо след смяната на бразилеца в първото „Ел Класико“ през миналия сезон допълнително усложни положението му, докато липсата на трофеи в две поредни кампании изчерпа част от търпението на публиката. Освирквания към Винисиус се чуваха на няколко пъти и след уволнението на Алонсо през януари, когато отборът бе поет от Алваро Арбелоа.

Вечерта срещу Севиля също започна с напрежение, а на трибуните се появи транспарант с надпис: „Това не е футбол, това са Тебас и Негрейра“. Това беше отговорът на феновете към президента на Ла Лига Хавиер Тебас, който сравни начина, по който Реал отправя публичните си послания с пропагандата на Йозеф Гьобелс в нацистка Германия.

REAL MADRID FANS ERUPT AGAINST TEBAS AND NEGREIRA! Ahead of their game against Sevilla, the Bernabéu made its anger clear with chants and a banner reading: “This isn’t football, it’s Tebas and Negreira.” #RealMadrid #LaLiga #Tebas #Negreira #Football https://t.co/529eMfoil2

— MARCA in English (@MARCAinENGLISH) October 18, 2026

Публиката бързо показа недоволството си и към играчите, като освирка Мбапе след първия му пропуск и реагира раздразнено на неточно подаване на Гюлер към Диоманде. Малко преди 30-ата минута младият нападател също чу разочарованието на феновете, когато изпрати неточно центриране от левия фланг, където заместваше Винисиус.

За 19-годишния футболист първите месеци в Мадрид са трудни, а трансферът от РБ Лайпциг за рекордните за клуба 140 милиона евро прави очакванията към него още по-големи. Диоманде обаче не позволи на грешките да го обезкуражат и при следващата атака подаде на Гюлер, който откри резултата с красив и точен удар.

Гостите поискаха нарушение заради евентуален удар с лакът на турския национал срещу Жерард Фернандес в началото на атаката, но голът бе зачетен и даде нужното спокойствие на Реал. Подаванията започнаха да се получават, играчите действаха по-смело, а Мбапе се възползва от свободата да сменя позицията си между Диоманде отляво и Ендрик отдясно.

Дълго време Реал разчиташе най-вече на Винисиус да пробие защитата и да измисли нещо, когато отборната игра не вървеше, особено при Карло Анчелоти. Срещу Севиля решенията идваха от повече футболисти, а Гюлер имаше голяма заслуга за това с точните си подавания и спокойствието, което внасяше в средата на терена.

Турският национал знаеше кога да задържи топката и кога да ускори атаката, а това често липсваше на Реал след оттеглянето на Тони Кроос през 2024-а година. Моуриньо му даде тази възможност, като премести Федерико Валверде на десния бек, а Гюлер оправда доверието с едно от най-добрите си представяния.

Мбапе също се чувстваше добре с повече пространство около себе си и при гола за 2:0 показа всичко, което го прави толкова опасен. След хубав пас на Джуд Белингам французинът овладя майсторски, залъга защитника и завърши спокойно, с което бързо накара трибуните да забравят ранния му пропуск.

След почивката той спечели дузпа и я вкара в стил „Паненка“, а Реал вече играеше с увереност, която се усещаше и сред феновете. Дори загубената от Мбапе топка в собствената половина, след която Ману Буено намали на 3:1, не върна напрежението, защото домакините продължиха да контролират мача.

Ендрик напусна под аплодисментите на публиката, а Белингам получи още по-топло изпращане при смяната си в 69-ата минута, когато недоволството от началото вече беше отстъпило място на радостта. 

Диоманде направи вечерта още по-хубава в 82-ата минута, когато напредна към вратата и реши сам да завърши атаката. Той можеше да подаде на включилия се отляво Марк Кукурея или да даде шанс на Мбапе за хеттрик, но избра да стреля и прати топката в горния ъгъл за 4:1. Той стана и първият футболист на Реал под 20 години през този век с попадение и голово подаване в един мач от Ла Лига, а упоритостта му беше сред хубавите неща през вечерта. Крилото продължи да иска топката след грешките си и помогна на съотборниците си да покажат, че опасността може да идва от всяка част на атаката.

Реал показа, че може да блести без Винисиус, а сега Моуриньо трябва да помогне на бразилеца отново да се чувства уверен и да бъде част от тази силна игра. Португалецът не е загубил вяра в него и потвърди, че ще му даде титулярно място срещу РБ Лайпциг в Шампионската лига в сряда.

„Той е страхотно момче и е много лесно да се изградят добри отношения с него. Няма ден, в който да не прекарам известно време насаме с него. Много го харесвам, защото е фантастичен младеж. Свалям му шапка за това, че успява да живее, да оцелява и да продължава да се усмихва. Оценявам го изключително високо. Ако бях на негово място, вероятно нямаше да съм тук. Миналото лято вероятно щях да настоявам за трансфер в първенство, държава и среда, където щях да бъда уважаван“, заяви португалецът на пресконференцията в събота преди мача.

Винисиус обаче избра да остане заради обичта си към Реал и Мадрид, а сега е време отново да покаже най-доброто от себе си. Предизвикателството е да намери общ език с Мбапе и да докаже на терена, че с него отборът е още по-силен.