Националният отбор се посъбуди, но генерална промяна отново нямаше

Само една загуба в 12 мача за националния отбор на България в рамките на една година не звучи никак зле на фона на представянето на нашите в последните години. Но винаги, ама винаги има уловка. В периода ноември 2023-а и ноември 2024-а година „лъвовете“ постигнаха едва три победи, едната над Танзания, а това единствено поражение беше много болезнено – 0:5 от Северна Ирландия.

Но нека започнем от самото назначаване на Илиан Илиев като селекционер на националния отбор в края на 2023-а година. Това бе сред последните ключови решения на предишното ръководство на БФС, а за разлика от други действия, то получи позитивна оценка от феновете. Изборът на Илиев изглеждаше логичен, а първоначалните резултати под негово ръководство създадоха надежди. Въпреки това, малко повече от година по-късно ситуацията вече не е толкова розова.

Първият важен момент настъпи през юни, когато БФС позволи на Илиев да съвместява длъжността на национален селекционер и клубен треньор. Днес този въпрос предизвиква разгорещени дебати. Подобна практика рядко се допуска в световния футбол, заради съмнения за конфликти на интереси.

Що се отнася до националния отбор, очакваният прогрес така и не се материализира. След приятелски мачове в първата половина на годината, България не успя да спечели групата си в Лигата на нациите, играейки срещу Северна Ирландия, Люксембург и Беларус. Унизителната загуба с 0:5 в Белфаст бе особено болезнена. Подобен резултат в Северна Ирландия са записвали само Фарьорските острови преди 33 години и Кипър през 70-те години на миналия век. България се нареди в тази нелицеприятна статистика, а равенствата с Люксембург и Беларус на родна земя допълнително увеличиха съмненията за липса на напредък.

През календарната 2024-а година националният отбор изигра десет мача, като постигна три победи – срещу Танзания в контрола, Северна Ирландия у дома с 1:0 и Люксембург на чужд терен, отново с 1:0. Записахме шест равенства, включително срещу участници на ЕВРО 2024 в лицето на Словения и Румъния, а единствената загуба бе разгромът с 0:5. През 2023-а, обаче, отборът преживя исторически спад – без победа за цяла година, с 11 поредни мача без успех, което ни доближи до негативен рекорд от преди Втората световна война. В годината на стогодишнината от първия мач на България, се наложи да прекъснем серията с победа над Танзания.

Сезонът не донесе очакваното първо място в групата, но втората позиция остави шанс за класиране чрез бараж, но там задачата изглежда почти невъзможна, защото ни предстоят два мача с Република Ирландия. Статистически, годината бе по-добра от предишната – с три победи, минимален брой загуби и рекорден брой равенства. Вкарани са, обаче, само шест гола, половината от които от Кирил Десподов. Последният път, когато националите постигнаха повече от четири победи в една календарна година, бе през 2009-а.

Финалното второ място в групата е рядко постижение за последните десет години, в които често завършвахме четвърти. Но, въпреки някои подобрения, националният отбор все още е далеч от желаните резултати. Националният отбор завърши 2024-а година на 82-ро място в световната ранглиста, което е регрес, спрямо 2023-а, когато бяхме позиция по-нагоре. „Трикольорите“ имат актив от 1301,04 точки, с които се нареждат точно зад Боливия, Оман и Бахрейн, но и пред Ел Салвадор, Габон и Ангола.

Независимо дали сме достигнали дъното или, както вярва президентът на БФС Георги Иванов „вече вървим нагоре“, все още има доста теми, които предизвикват интерес и заслужават внимание.

След мача с Беларус въпросът за двойната роля на Илиан Илиев изведнъж излезе на преден план. Критиците настояват, че той трябва да избира между националния отбор и клубната си позиция във Варна макар подобен казус да е рядкост в световния футбол. Реалният проблем обаче е друг – общественото мнение е по-скоро провокирано от факта, че Илиев получава две заплати. Най-вероятно Илиев ще предпочете клубната си работа, като след мартенските мачове с Ирландия може да се раздели с националния отбор. Въпреки това, решението не е само негово – ръководството на БФС също трябва да поеме отговорност, а към момента изглежда, че те не са склонни да поставят въпроса ребром.

Интересно и къде ще играят „лъвовете“ домакинските си мачове. Снимките от празните трибуни на националния стадион „Васил Левски“ показват колко отблъскващо изглежда родният футбол в момента. Мачовете в София губят смисъл, а новите стадиони на ЦСКА и Левски ще бъдат готови в необозримо бъдеще. Стадионите в Пловдив и Разград изглеждат като по-добър вариант, въпреки недостатъците си. Малкият брой зрители в София не носи нищо позитивно в сравнение с изпълнения почти до краен предел „Колежа“ за мачовете със Северна Ирландия и Люксембург.

Селекцията на Илиев е максимално оптимизирана, но друг основен проблем е качеството на играчите. Дори водещите ни футболисти, като Кирил Десподов, не успяват да затвърдят мястото си в своите клубове. Докато нивото на футбола у нас не се подобри, посредствеността ще продължи да е основният белег на националния отбор.

След равенството с Беларус Илиев подчерта и липсата на самочувствие у играчите. Въпреки прагматичния подход на треньора, този проблем не може да се реши бързо – повечето ни национали играят в слаби клубове и нямат достатъчно опит на високо ниво. През целия квалификационен цикъл националите започваха мачовете си добре, но завършваха слабо. Това се дължи както на физическа неподготвеност, така и на психически сривове. Докато не се намери решение на тези основни проблеми, националният отбор ще продължи да изпитва трудности дори срещу по-слаби противници.

През новата 2025-а година за България предстоят и мачове от квалификациите за Световното първенство, освен двата баража с Ирландия през март. „Лъвовете“ се паднаха в много тежка група заедно с победителя от двойката Испания – Нидерландия в Лигата на нациите, Турция и Грузия. При сегашното състояние на отбора, целта за световно през 2026-а изглежда като нереалистична амбиция, а дори евентуално класиране в по-горната дивизия на Лигата на нациите би било само временен успех.