Българският национален отбор отново се превърна в тема номер едно, но не заради провал, а заради победа. И парадоксът е именно в това. Успехът с 10:2 над Соломоновите острови в полуфиналите на приятелския турнир FIFA Series в Индонезия предизвика повече ирония, отколкото признание. Вместо да бъде отчетено сериозното отношение на футболистите към двубоя, социалните мрежи се изпълниха със сарказъм, подигравки и откровен хейт. Явление, което вече изглежда като хроничен проблем в българската футболна действителност.
Истината е проста – България не е сред водещите сили в световния футбол. Това не е новина за никого. Но точно затова всеки успех, всяка крачка напред и всяка положителна индикация за развитие трябва да бъдат приемани с необходимата обективност. Победата с 10:2 е най-убедителният резултат за националния тим през XXI-ви век и най-изразителният успех като гост в цялата история на представителния ни състав. Това не е просто статистика, това е факт, който показва, че дори в нетипична среда и срещу необичаен съперник, българските футболисти демонстрираха професионализъм и сериозно отношение.
Исторически погледнато, подобни резултати не са ежедневие за „лъвовете“. Най-голямата победа остава контролата срещу Гана през 1968-ма година, спечелена с 10:0. През 1982-ра година България побеждава Малта със 7:0 в приятелски мач, а най-изразителният успех в официална среща е 7:0 над Норвегия в световна квалификация през 1957-ма година. Именно в този контекст трябва да се разглежда победата над Соломоновите острови, като статистически значим факт, който заслужава адекватна оценка, а не пренебрежение.
Разбира се, двубоят срещу този съперник е необичаен за европейските стандарти. Соломоновите острови не са име, което традиционно присъства в календара на българския или световния футбол. Но вината за това не е на футболистите, които излязоха на терена с националната фланелка. Те направиха това, което се очакваше от тях – показаха сериозно отношение и материализираха превъзходството си.
Особено грозно впечатление направи ироничният коментар на бившия капитан на националния отбор Стилиян Петров. Рекордьорът по мачове с екипа на България публикува саркастичен пост след успеха с 10:2, в който с привидно позитивен тон всъщност иронизира представянето на тима. Подобен тип изказ може да бъде възприет като хумор, но когато идва от човек, носил капитанската лента на „лъвовете“, той изглежда изключително неуместно и грозно. Особено когато е насочен към млади футболисти, които тепърва изграждат своите кариери и се опитват да върнат поне малко самочувствие на националния отбор.
Още по-странно е подобно отношение да идва от човек, който на практика се дистанцира от българския футбол през последните години. Когато си направил избора да стоиш встрани от процесите в родния футбол, най-малкото е редно да проявиш уважение към тези, които днес се опитват да носят тежестта на националната фланелка. Лесно е да се шегуваш отстрани, много по-трудно е да бъдеш част от процеса на възстановяване.
В подобни ситуации наистина най-лесната реакция е подигравката. Много по-трудно е да се направи обективен анализ на реалността. А тя показва, че българският национален отбор се намира в етап на изграждане. Селекцията е млада, средната възраст в състава на Александър Димитров за турнира е 24.4 години, което ясно говори за стратегия, насочена към бъдещето. Младостта носи ентусиазъм, но и неизбежни колебания. Липсата на опит често се превръща във фактор, който влияе върху резултатите, но същевременно е и предпоставка за развитие.
Точно тук трябва да бъде поставен акцентът – върху процеса на изграждане на отбор. Националният тим не се създава за един мач или за един турнир, особено приятелски. Той е резултат от години работа, селекция, развитие на таланти и натрупване на опит. Настоящият състав не е перфектен, но това е ресурсът, с който разполагаме. Реалността е, че не можем да измислим нови 20 футболисти, които магически да променят нивото на българския футбол.
В отбора има играчи, които вече натрупаха сериозен стаж на клубно ниво въпреки младата си възраст. Марин Петков и Филип Кръстев са ярки примери за това. Петков е едва на 22 години, но вече има над 200 мача в професионалния футбол. Кръстев, който е на 24 и беше капитан срещу соломонците, също е преминал през редица европейски клубове и има значителен международен опит. Това са футболисти, които трябва да се превърнат в гръбнак на националния тим в следващите години.
Точно такива играчи са нужни на отбора – футболисти, които са свикнали да играят под напрежение и да носят отговорност. Школовката им в клубове с високи очаквания е фактор, който може да помогне за изграждането на по-стабилен национален състав. Но за да се случи това, те имат нужда от подкрепа, а не от подигравки.
Президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов също обърна внимание на реакциите след мача. Според него критиката е нормална част от футбола, но когато премине границата на уважението, тя губи своята стойност. Националният отбор е институция, която трябва да бъде защитавана, защото представлява страната пред света. Думите му са важни, защото поставят разграничението между критика и хейт. Градивната оценка е необходима, когато е аргументирана и насочена към подобрение. Безпочвената ирония и обидите обаче не допринасят с нищо за развитието на отбора. Напротив, те създават негативна среда, която влияе върху увереността на младите футболисти.
В момента българският национален отбор е съставен от играчи, които се намират в различни етапи от своето развитие. Някои вече се утвърждават в европейски първенства, други тепърва трупат опит. В състава липсват няколко ключови фигури, които пропуснаха турнира – Илия Груев (Лийдс Юнайтед), Кирил Десподов (ПАОК Солун), Ивайло Чочев (Лудогорец), Кристиан Димитров (Левски), Радослав Кирилов (Левски), Антон Недялков (Лудогорец) и още няколко имена, които традиционно попадат в сметките на селекционерите.
Това означава, че отборът в Индонезия не е бил в най-силния си възможен състав. И въпреки това демонстрира сериозно отношение към задачата си. Победата с 10:2 не е повод за еуфория, но със сигурност не е и причина за подигравки. Голмайсторите в мача показаха разнообразие в атакуващия потенциал на отбора. Марин Петков и Филип Кръстев бяха сред най-активните фигури в предни позиции, Тонислав Йорданов реализира първия си гол за националния тим, а Владимир Николов отбеляза хеттрик. Георги Русев също се разписа, а дебютантът Кристиян Балов демонстрира самочувствие, хъс и желание, реализирайки и той попадение.
Да, съперникът е на светлинни години от ранга на водещите европейски отбори, с които играхме в последната една година. Но това не променя факта, че футболистите изпълниха задачата си. В подобни двубои най-големият риск е подценяването, което често води до неприятни изненади. България обаче не допусна подобен сценарий.
Именно тук идва въпросът – защо вместо да отчетем професионалното отношение, предпочитаме да омаловажаваме успеха? Защо националният отбор винаги е най-лесната мишена? Защо младите футболисти трябва да бъдат подложени на подигравки, независимо дали печелят или губят? Това е проблем, който излиза извън рамките на спорта. Той засяга начина, по който обществото възприема собствените си представители. Националният отбор не е просто група от футболисти – той е символ. Когато играчите излизат на терена, те представляват България. Те носят фланелката с герба и носят отговорността, която идва с нея.
Никой не твърди, че българският футбол се намира на върха на световната сцена. Но именно затова е необходимо да се подхожда с повече търпение към процеса на развитие. Младите играчи имат нужда от време, за да натрупат опит и увереност.
Критиките към ръководството на футбола са отделна тема. Управленските решения на БФС често са обект на обществен подигравки и това е нормално. Но е важно да се прави разграничение между институцията и футболистите. Играчите не определят формата на турнирите, не избират съперниците и не вземат административни решения. Те просто изпълняват своята работа на терена. Затова е несправедливо негативната енергия да бъде насочвана към тях. Ако има недоволство от посоката, в която се развива българският футбол, то трябва да бъде адресирано към управленските фактори, а не към младите момчета, които се опитват да изградят кариера и да защитават националната чест.
Социалните мрежи създават усещане за безнаказаност. Зад клавиатурата е лесно да се пишат обиди и подигравки. Но всяка дума има значение. Футболистите също са хора, те четат коментарите, усещат отношението и реагират на него. Постоянният негативизъм не води до нищо добро.
Ако искаме българският футбол да се развива, трябва да създадем среда, която стимулира увереността на играчите. Подкрепата не означава липса на критика. Означава обективност. Означава уважение към труда и усилията.
Предстоящият мач срещу Индонезия ще бъде по-сериозно предизвикателство. Домакините разполагат с футболисти, които играят в силни европейски първенства, а интересът към срещата ще бъде значителен. Това е възможност за българския отбор да направи още една крачка напред. Но независимо от резултата, отношението към националния тим трябва да бъде балансирано. Победите не трябва да бъдат омаловажавани, а загубите – драматизирани до крайност. Футболът е процес, който изисква време и постоянство.
Истината е, че тези футболисти са най-доброто, с което разполагаме в момента. Те ще печелят, ще губят, ще правят грешки и ще се учат от тях. Но те са хората, които представляват България на международната сцена. Вместо да търсим повод за подигравки, можем да изберем да дадем шанс на този отбор да се развива. Защото националният тим не е враг. Той е отражение на състоянието на българския футбол. А промяната започва не само на терена, но и в начина, по който говорим за нея.
Няма коментари.