Може ли да се роди „нов“ Лудогорец?

Лудогорец победи Ботев Враца с 2:1, записа трети пореден успех в първенството и остана с пълен актив от девет точки. Резултатите в Първа лига засега са безупречни, но играта продължава да поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Разградчани спечелиха, без да убедят, че проблемите от миналия сезон и ранното отпадане от Лигата на конференциите вече са преодолени.

След три кръга „орлите“ имат голова разлика 5:1 и се движат непосредствено зад Левски единствено заради по-лошите си показатели. Това е добър фундамент, особено за отбор, който се намира в преход и има нов треньор. Деветте точки обаче не трябва да прикриват видимото: Лудогорец все още не може да поддържа необходимия интензитет, концентрация и контрол в рамките на цял двубой. Актуалното класиране потвърждава силния старт, но не разказва цялата история.

Две лица в един мач

Срещу Ботев Враца Лудогорец започна активно, установи териториално превъзходство и натисна съперника чрез високо позициониране на крайните защитници. Симеон Шишков даде широчина и качество с включванията си по левия фланг, а Ивайло Чочев отново демонстрира най-силното си оръжие – движенията в наказателното поле и умението да атакува центриранията.

И при двата гола решаваща беше реакцията на разградчани при втората топка. В 23-ата минута Чочев уцели гредата след центриране на Шишков, Марин Орлинов спаси последвалия удар на Руан Круз, но Бърнард Текпетей реагира най-бързо и откри резултата. В добавеното време на първата част отново Чочев и Текпетей бяха в основата на опасността след корнер, а този път Руан Круз направи добавката за 2:0. Между двете попадения бразилецът пропусна и чиста ситуация сам срещу вратаря. Развоят на двубоя напълно подкрепя думите на Томас Райс, че мачът е можело да бъде решен още преди почивката.

„Започнахме много добре през първото полувреме. Трябваше да вкараме повече голове. Играхме добре. Можехме да приключим мача още през първото полувреме“, отчете германецът.

Първата част показа част от това, което Райс търси – активни крайни бранители, присъствие на много футболисти в наказателното поле, размествания между крилата и вътрешните коридори и бърза реакция при отбитите топки. Въпреки това атаките често се развиваха бавно и зависеха повече от индивидуалните качества на Текпетей, Чочев и Руан Круз, отколкото от постоянно високо темпо и добре изградени автоматизми.

След почивката картината се промени изцяло. Ботев Враца изнесе линиите си напред, заигра по-смело и започна да печели повече единоборства. Лудогорец отстъпи инициативата, намали пресата и позволи на гостите да разиграват почти необезпокоявано. В 72-ата минута Мартин Смоленски центрира, а Преслав Боруков изпревари Оливие Вердон и намали на 2:1. В края Емерсон Родригес получи директен червен картон след намесата на ВАР и домакините трябваше да защитават минималния си аванс с човек по-малко.

Не е проблем един отбор да премине в по-нисък блок и да управлява преднината си. Проблемът е, когато това не изглежда като съзнателен контрол, а като загуба на енергия, компактност и увереност. Лудогорец не затвори пространствата по фланговете, не контролираше достатъчно добре зоната пред централните защитници и практически се отказа от контрапресата.

„Честно казано, не знам какво стана след това. Може би малко повече умора, но това не може да бъде оправдание“, призна Райс. След това добави най-точната оценка за началото на сезона: „Постигнахме три победи, но знаем, че имахме и късмет“.

Това признание е важно. Победите осигуряват спокойствие и време, но не бива да се превръщат в оправдание за представянето. Срещу по-класен и по-ефективен съперник подобен срив през второто полувреме вероятно би бил наказан.

Спадът започна доста по-назад във времето

Проблемите на Лудогорец не са възникнали с идването на Томас Райс. Те са следствие от поредица спортно-технически и управленски решения, които постепенно разклатиха стабилността на проекта.

Само година по-рано Игор Йовичевич изведе отбора до титлата, Купата и Суперкупата на България, след което се раздели с клуба по лични причини. Последва доста изненадващото назначение на Руи Мота, преди да пристигне Пер-Матиас Хьогмо. Норвежецът води Лудогорец в 30 официални срещи, в които записа 16 победи, шест равенства и осем загуби. Тимът стигна до елиминациите в Лига Европа и постигна престижни успехи над Селта Виго и Ница, но завърши едва трети в първенството и отпадна от ЦСКА на полуфиналите за Купата. Периодът на Хьогмо може да се характеризира с тома, че качеството не е изчезнало напълно, но постоянството и ясната посока са били загубени.

Прекъсването на серията от 14 поредни титли не беше просто един неуспешен сезон. Лудогорец остана без двата основни вътрешни трофея, завърши зад два отбора в класирането и за пръв път от години изглеждаше уязвим не само в отделни мачове, а в продължителни периоди от кампанията.

Честите треньорски промени неизбежно водят до различни изисквания към състава. Един наставник търси позиционно владение, друг настоява за по-директна игра, трети иска висока преса. Когато селекцията не е подчинена на една устойчива клубна философия, постепенно се натрупват футболисти с различни характеристики, но без достатъчно баланс между тях.

Томас Райс наследи един доста изтощен отбор

Томас Райс беше назначен на 12 юли и официално представен два дни по-късно – само няколко дни преди първия шампионатен мач. Самият той призна, че практически се е запознал с играчите непосредствено преди началото на официалните срещи. Германецът не проведе лятната подготовка и не разполагаше с време, за да наложи физическите, тактическите и менталните си изисквания. Още при представянето си Райс обяви, че иска активен футбол, бързо връщане на топката и агресивна реакция след загубата ѝ.

Точно тези компоненти липсваха през второто полувреме срещу Ботев Враца. Лудогорец не пресираше координирано, разстоянията между линиите се увеличиха, а атакуващите футболисти не подпомагаха достатъчно защитата. Отборът изглеждаше уморен, въпреки че през голяма част от полувремето играеше на ниски обороти.

„Имаме голям състав, имаме широчина. За отбора и за мен като треньор няма достатъчно тренировки, за да дадем повече увереност на играчите“, обясни Райс.

Това не трябва да се възприема като алиби за наставника, а като сериозен въпрос към спортното ръководство. Ако клубът е решил да започне нов цикъл, защо новият треньор пристигна след основната част от подготовката? И защо повечето попълнения бяха привлечени толкова късно, че все още не могат помогнат на отбора?

Михаил Полендаков беше представен на 15 юли, Хосам Абделмагид – на 18 юли, а Натан Фернандес – на 21 юли. Тримата не бяха картотекирани за двубоите с Апоел Тел Авив. Това не означава, че новите футболисти непременно щяха да променят крайния резултат, но показва разминаване между времето на селекцията и най-важните ранни мачове. Всичко това показва, че съставът се изгражда в движение.

Натан дебютира именно срещу Ботев Враца, а Райс очаква и завръщането на Кайо Видал:

„Видал е все по-въвлечен в тренировките, но му трябва време. Искам да го видя на терена. С тях качеството ни ще бъде по-високо. В момента играем с тези футболисти“.

Европейският провал не може да бъде стратегия

Отпадането от Апоел Тел Авив след 0:2 в Мишколц и 2:2 в Разград е най-тежкият сигнал. За пръв път от 11 години Лудогорец напусна Европа още срещу първия си съперник. Това се случва едва за трети път в клубната история – след Динамо Загреб през 2012-а година в дебютното си участие и Милсами през 2015-а година. От сезон 2015/2016 насам разградчани неизменно достигаха до групова или основна фаза на европейски турнир.

След реванша Райс отново говореше за две напълно различни полувремена.

„Първото беше разочароващо, бях ядосан. Можеш да загубиш мачове, но Апоел спечели повече единоборства на нашия стадион“, заяви германецът, преди да използва още по-тежки думи: „През първото полувреме мразех моя отбор“.

Лудогорец имаше основания да бъде недоволен от някои съдийски решения. Имаше отменен гол на Текпетей, претенции за дузпа и пропуск от бялата точка на Квадво Дуа. Всичко това можеше да промени развоя на реванша, но не обяснява липсата на агресия, загубените единоборства и допуснатия ранен гол след поражението с 0:2 в първата среща. В крайна сметка обаче и самият треньор насочи вниманието към същинския проблем:

„Отпадаме и трябва да насочим вниманието си към тренировъчното игрище. Трябва да покажем представяне, което да вдъхва увереност в първенството и Купата“.

Тезата, че Лудогорец съзнателно е преценил да пожертва Европа, за да се концентрира върху вътрешните турнири, трудно може да бъде защитена. Европейското участие носи приходи, престиж, коефициент, възможност за по-качествена селекция и по-висока пазарна стойност на футболистите. Загубата на титлата вече лиши клуба от значително по-благоприятния маршрут през квалификациите на Шампионската лига.

Следователно отпадането от Апоел не е стратегия, а провал. То може да бъде превърнато във възможност за рестарт, но само ако клубът признае причините и сега да използва повечето време за тренировки правилно.

Къде са причините за резкия спад?

Първият проблем е управленската непоследователност. Раздялата с успешен треньор може да има обективни причини, но последвалата поредица от промени показва липса на устойчив спортно-технически курс. Лудогорец не може да започва нов проект на всеки няколко месеца и едновременно да очаква изградени автоматизми, ясна идентичност и пълна отдаденост.

Вторият проблем е селекцията. Съставът е широк, но широчината не означава автоматично качество и баланс. През последните години не всички трансфери повишиха нивото на титулярния състав. Някои футболисти останаха твърде дълго след най-силния си период, други не получиха ясна роля, а трети бяха привличани без видима връзка с игровата концепция на треньора.

Третият проблем е насищането в част от основните играчи. Текпетей и Руан Круз вкараха срещу Ботев Враца, но единичните проблясъци не са достатъчни. Текпетей продължава да бъде способен да решава мачове, но трябва да върне постоянството и дисциплината в играта си. Руан Круз също е далеч от най-добрата си форма, въпреки двата гола в първенството. Оливие Вердон и част от останалите опитни футболисти вече не демонстрират същата сигурност и доминация.

Четвъртият проблем е физически и тактически. Пресата не е синхронизирана, а когато първата линия бъде преодоляна, разстоянията между халфовете и защитата стават твърде големи. При високо позиционирани крайни бранители не винаги има достатъчно добра застраховка зад тях. След загуба на топката липсва организирана контрапреса, което оставя централните защитници изложени при бързи преходи.

Петият и вероятно най-опасен проблем е загубата на „вътрешния“ глад. Дългата хегемония създаде усещане, че Лудогорец може да печели в България дори без да играе на максимума си. Миналият сезон показа, че това време е приключило. Левски вече си гарантира европейски мачове до края на календарната година, ЦСКА продължава в Лига Европа и си осигури поне плейоф за Лигата на конференциите, а ЦСКА 1948 също е в третия квалификационен кръг. Левски вече има гарантирана основна фаза, но въпреки натоварената програма конкурентите разполагат с амбиция, качество и самочувствие.

Какво трябва да се промени?

На управленско ниво Лудогорец се нуждае от ясно формулиран спортен модел, който да не зависи изцяло от името на поредния треньор. Ръководството трябва да определи какъв футбол трябва да играе отборът и да привличат профили, подходящи за тази идея.

Томас Райс трябва да получи реално време и влияние върху селекцията. Ако клубът го е избрал да стартира нов цикъл, не може да очаква завършен отбор след няколко седмици, още по-малко след подготовка, която германецът не е водил. Постоянната смяна на треньори само ще върне Лудогорец в същия порочен кръг.

Необходим е и безкомпромисен анализ на състава. Имената и предишните заслуги не могат да гарантират титулярно място. Футболистите без достатъчна мотивация трябва да бъдат заменени, а младите играчи да получат реален път към първия отбор. Тактически най-важната задача е отборът да стане по-компактен, а разиграването трябва да бъде по-бързо, с повече вертикални подавания между линиите и по-малко стерилно владение.

„Ако подобрим интензитета в процеса и играта си, ще бъдем на още по-високо ниво. Не е лесно, когато нямаш достатъчно време за даден двубой, но това не е извинение“, каза Райс след европейското отпадане. А след победата над Ботев Враца завърши с обещанието: „Имам представа за това какво трябва да подобрим“.

Рестарт или начало на края?

Все още е прибързано да се говори за край на проекта „Лудогорец“. Клубът продължава да разполага с финансова стабилност, добра база, широка структура, силна академия и състав с достатъчно индивидуално качество, за да се бори за всички вътрешни трофеи. Привличането на национали като Натан Фернандес, Хосам Абделмагид и Михаил Полендаков също подсказва намерение за обновяване, а не за оттегляне.

Но краят на един успешен цикъл вече е настъпил. Старият Лудогорец, който печелеше по инерция и доминираше над съперниците още преди първия съдийски сигнал, вече не съществува. Въпросът е дали клубът ще изгради нов силен отбор, или ще продължи да живее със спомена за предишния.

Липсата на европейски мачове дава на Райс цяла седмица за подготовка, повече време за възстановяване и възможност да наложи идеите си. Това е сериозно предимство спрямо преките конкуренти, но и премахва всички оправдания. Първенството и Купата на България вече не са просто цели – те са задължителни.

Победата над Ботев Враца донесе три точки, но не разсея съмненията около Лудогорец. Ако ръководството приеме слабостите в играта и ранното отпадане от Европа като ясен сигнал за промяна, клубът може да постави началото на успешен нов период. Ако обаче проблемите отново бъдат прикрити от добрите резултати в първенството, спадът ще продължи и ще застраши бъдещето на целия проект.