Монтана най-после прекъсна дългото чакане и пое глътка въздух. Победата с 1:0 над Добруджа на „Огоста“ бе жизненоважен успех, който върна надеждата, че тимът от Северозапада все още може да се пребори за оставане в елита. След 22 мача без победа в първенството Монтана отново усети вкуса на трите точки. За последно отборът бе печелил в шампионата в средата на септември миналата година, когато надделя с минималното 1:0 над Ботев в Пловдив.
Тази победа обаче не променя изцяло картината. Тя по-скоро я прави по-интересна. Монтана остава в тежка позиция, но вече не изглежда обречен. Тимът събра 20 точки, докато преките конкуренти Берое, Добруджа и Септември са с по 26. Разликата все още е сериозна, но не е непреодолима. Особено ако Монтана успее да превърне този успех в начало на серия, а не в моментен проблясък.
Големият въпрос е дали отборът има ресурс да го направи. Историята от последните сезони не е на негова страна. Тенденцията показва, че тимът, който влиза последен в плейофната фаза, много трудно се спасява. Монтана обаче вече няма право да гледа назад. За състава на Атанас Атанасов всеки следващ мач е финал, а победата над Добруджа бе първият успешно издържан изпит.
Именно тук ще кажем и програмата на отбора до края. Тя е тежка, но и дава възможности. Гостуването на Септември София (26 точки) е директен сблъсък за оцеляване, в който равенството няма да бъде достатъчно – Монтана трябва да търси задължително победа, ако иска да скъси дистанцията. Следва визита на Берое (26 точки), още един пряк конкурент – двубой, който на практика може да реши дали отборът ще остане в битката или ще изостане фатално.
Домакинството на Локомотив София (38 точки), който не се бори за нищо, изглежда като шанс, но точно такива мачове често се оказват коварни срещу освободени от напрежение съперници. Гостуването на Ботев Враца (39 точки), който също е спокоен за оцеляването си, също дава възможност за точки, но традиционно тези двубои са трудни заради липсата на напрежение при домакините.
Мачът със Спартак Варна (27 точки) у дома може да се окаже решаващ – това е директна битка за позицията за бараж и вероятно „шест точки“ в най-чистия им вид. В последния кръг гостуването на Славия (40 точки) ще бъде срещу отбор без напрежение, но и с класа, което означава, че Монтана ще трябва да разчита изцяло на собствената си мотивация и дисциплина, ако преди това отборът вече не се е простил с елитния си стаут.
Най-важното срещу Добруджа обаче бе не само резултатът, а начинът, по който Монтана започна срещата. Домакините излязоха с ясна идея, висока агресия и желание да атакуват слабите зони на съперника. В първите минути тимът създаде няколко добри ситуации и показа, че не е излязъл да чака развоя на мача, а да го контролира. Именно това трябва да бъде основата за следващите двубои.
Атанас Атанасов също акцентира върху доброто начало, но не спести и проблемите.
„Ключът са играчите, те отново бяха на ниво, като изключим грешките. Започнахме мача по много добър начин, използвахме слабостите на Добруджа, които са малко, защото това е много добър отбор. Нашата слабост е, че не вкарваме. След това не играхме така, както може да ни донесе успех, а се защитавахме. Те имаха една ситуация второто полувреме. Не повторихме добрата игра от мача със Славия, но с дух и ентусиазъм запазихме надеждата жива. До края мачовете ни са на всяка цена и нямаме право на грешка. Това е пътят, така ставаш личност, усъвършенстваш се психологически и игрово. Ако бяха мачове без значение, можеше и други футболисти да играят, но в елита трябва да играеш на топ ниво“, заяви Орела след двубоя.
В тези думи се съдържа и цялата диагноза на Монтана. Отборът има дух, има желание, има моменти на добра организация и вече показа, че може да побеждава в директните сблъсъци. Но има и сериозен проблем — реализацията. Попадението на Борис Димитров от дузпа бе едва второто за Монтана през 2026-а година. Това е тревожна статистика за всеки отбор, който се бори за оцеляване. В такива мачове не е достатъчно само да си стабилен в защита. Трябва да бележиш.
Срещу Добруджа Монтана имаше възможност да реши двубоя много по-рано. Тимът стигна до ситуации, от които можеше да удвои аванса си и да си спести драмата в края. Вместо това мачът остана отворен до последните секунди, когато Марсио Роса спаси дузпа на Валду Те и съхрани трите точки. Точно тук се крие следващият голям урок за отбора — спасението няма да дойде само с борба и късмет. То ще изисква по-голяма ефективност, по-добри решения в последната третина и повече хладнокръвие пред вратата.
Атанасов бе пределно ясен и по тази тема.
„Изравнителното попадение можеше да стане в 95-ата минута заради недоглеждане, но ние преди това имахме ситуации за гол, които изиграхме по комичен начин. Можехме много по-рано да затворим мача с втори гол, но в крайна сметка удържахме. Отлично спасяване на вратаря и отличен скаутинг на анализаторите, а Марсио спаси дузпата великолепно. Това обаче не е решаващо, защото не може да има такова недоглеждане в 95-ата минута. Трябва да правим по-малко грешки от противника“, анализира наставникът.
Тези думи са особено важни, защото показват реалистичен прочит на успеха. Победата не заблуждава треньора. Той вижда, че Монтана е спечелил, но не е решил всичките си проблеми. Вижда и че една грешка в добавеното време можеше да обезсмисли целия труд. Именно това е тънката граница, по която ще върви отборът до края на сезона.
Положителното е, че Монтана започва да изглежда по-конкурентен. Схемата с трима централни защитници дава повече стабилност в дефанзивен план, а халфбековете осигуряват ширина и възможност за по-бързо преминаване в атака. В средата на терена тимът показа повече енергия, а в предни позиции Борис Димитров остава футболистът, който може да носи тежестта в решителните моменти. Дузпата срещу Добруджа бе изпълнена хладнокръвно, а това е качество, от което Монтана ще има огромна нужда.
В същото време отборът трябва да бъде много по-сигурен, след като поведе в резултата. Срещу Добруджа след гола се видя напрежение. Монтана постепенно се прибра, позволи на съперника да владее повече топката и започна да мисли основно как да задържи резултата. Това е разбираемо за тим, който толкова дълго не е печелил, но в следващите мачове подобен подход може да бъде опасен.
„До гола имаше повече красота в играта ни, оттам нататък имаше повече прагматизъм, а и трябваше да пазим резултата. След като сме победили, тези, които са влезли, са си свършили работата“, каза още Атанасов.
Прагматизмът е важен в битката за оцеляване, но той не трябва да се превръща в пасивност. Монтана няма лукса да играе само за равенства или да пази минимална преднина прекалено дълго. Отборът се нуждае от победи, а това означава да бъде по-смел, когато има възможност да реши мача.
Може ли Монтана да се спаси? Отговорът вече не е категорично отрицателен. Победата над Добруджа доказа, че отборът е жив, че съблекалнята вярва и че Атанас Атанасов е успял да внесе импулс. Но спасението ще бъде възможно само при няколко условия.
Първо, Монтана трябва да започне да бележи по-често. Второ, тимът трябва да намали индивидуалните грешки, особено в края на мачовете. Трето, трябва да запази агресията от началните минути срещу Добруджа и да я пренася в по-дълги периоди. И четвърто — психологическият праг трябва да бъде преодолян. След толкова дълга серия без победа един успех може да освободи отбора, но само ако бъде последван от нови точки.
Монтана спечели първия от своите седем финали. Направи го трудно, драматично, с пропуски, с напрежение, но и с характер. Това е основата. Оттук нататък обаче ще се види дали тази победа е била начало на спасителен рейд, или просто кратко отлагане на неизбежното. Надеждата е жива, но за да се превърне в реалност, Монтана трябва да започне да играе не като последен в класирането, а като отбор, който отказва да изпадне.
Няма коментари.