Отпадането на Григор Димитров още в първия кръг на турнира от категория ATP 500 в Акапулко срещу сравнително непретенциозния французин Теренс Атман не е просто поредна загуба в календара му. Тя е ясен симптом за дълбок и притеснителен срив в играта на най-добрия български тенисист, който вече трудно може да бъде обяснен с моментна липса на форма, лош жребий или преходен период. Загубата с 3:6, 3:6 за по-малко от час и половина игрово време разкри всички натрупани проблеми в играта на Димитров и постави все по-неудобния въпрос – дали не ставаме свидетели на началото на края на една изключителна, но вече силно износена кариера.
На корта в Акапулко Григор не приличаше на себе си. Срещу световния №63, който имаше само две победи от седем мача от началото на годината и не влизаше в срещата като фаворит, българинът изглеждаше колеблив, несигурен и лишен от характерния си ритъм. Статистиката е безпощадна – 30 непредизвикани грешки срещу едва 16 уинъра, четири двойни грешки и нито една реализирана точка за пробив. Атман, от своя страна, изигра прагматичен и дисциплиниран мач, направи наполовина по-малко грешки (и нито една двойна), не загуби нито едно свое подаване и напълно заслужено стигна до победата.
Началото на двубоя не предвещаваше подобен развой. Димитров поддържаше равенството до 3:2 в първия сет и дори показа моменти на стабилност от основната линия. Още тогава обаче се виждаше основният проблем – катастрофалната ефективност на втори сервис. Едва 26 процента спечелени точки при второ подаване направиха играта му предвидима и позволиха на Атман да поема инициативата при почти всяко по-дълго разиграване. Французинът влезе в серия от седем поредни спечелени гейма и на практика реши изхода от мача още преди Димитров да успее да реагира.
Във втория сет картината не се промени. Ранният пробив за Атман дойде след поредна серия от непредизвикани грешки и двойна грешка от страна на българина. Единствените по-силни минути за бившия №3 в света дойдоха при 1:3, когато той стигна до два шанса за рибрейк, но и тогава липсата на увереност си каза думата. Ключови удари от форхенд и бекхенд го предадоха, а Атман запази самообладание и затвори мача без излишни усложнения.
Това поражение е особено тревожно не само заради начина, по който бе постигнато, но и заради контекста. То е четвърто поредно за Димитров от началото на сезона на сингъл и пето в последните му шест мача. След победата над Пабло Кареньо Буста на 6 януари последваха загуби от Рафаел Колиньон в Бризбън, Томаш Махач на Australian Open, Алекс Микелсен в Далас и сега от Атман в Акапулко. Реално, от успеха над Буста, българинът има спечелен едва един сет. Това е серия, която ясно показва, че проблемите не са инцидентни, а системни.
Причините за този тежък спад са комплексни. На първо място стои очевидната загуба на игрова увереност. Димитров вече не изглежда убеден в собствените си решения на корта, колебае се в ключови моменти и често избира по-безопасни, но неефективни варианти. Това води до пасивна игра, в която инициативата остава у съперника – нещо, което винаги е било ахилесовата пета на българина.
Физическият фактор също не бива да се подценява. След тежката контузия на „Уимбълдън“ миналата година, която беше последвана и от още няколко физически проблеми в началото на този сезон, тялото на 34-годишния Димитров все по-трудно издържа на интензивността на ATP тура. Макар в Акапулко да нямаше видими физически проблеми, липсата на експлозивност, бързина и стабилност в дългите разигравания подсказва, че възстановяването му все още не е пълно.
Особено показателен е и фактът, че смяната на треньорския екип в началото на сезона не донесе очаквания ефект. Напротив – играта на Димитров изглежда по-разколебана, а ясната тактическа рамка, която би трябвало да бъде основа на новото начало с Ксавие Малис, а от скоро и с Давид Налбандиян, все още липсва. Това не означава непременно, че решението е било грешно, но показва, че периодът на адаптация може да се окаже твърде дълъг за играч на този етап от кариерата си.
Всичко това неизбежно води до въпроса дали не сме свидетели на началото на края. Реалността е, че Григор Димитров вече не е онзи тенисист, който можеше да компенсира колебанията си с талант и импровизация. Сривът в резултатите, вероятното напускане на Топ 50 и липсата на стабилност срещу съперници извън елита са тревожни сигнали, които не бива да бъдат игнорирани.
И все пак, окончателната присъда не бива да бъде прибързана. Историята на тениса познава достатъчно примери на играчи, които след сериозни спадове успяват да намерят нови сили да удължат кариерата си на високо ниво. За Григор Димитров това би означавало трезво приемане на реалността, по-разумно планиране на своя календар, целенасочена работа върху втория сервис и стабилизиране на психологическото състояние. Ако успее да преоткрие удоволствието от играта и да изгради по-прагматичен и устойчив стил, той все още може да бъде конкурентен и да радва с проблясъци от безспорната си класа.
Загубата в Акапулко е болезнена, но и показателна. Тя може да се окаже началото на необратим упадък, но също така и последният сериозен сигнал за наложителна промяна. От реакцията на Димитров в следващите месеци ще зависи дали ще говорим за края на една ера или за трудното, но напълно възможно възраждане на най-успешния български тенисист. Следващата възможност за отговор идва още на „Мастърс“ турнира в Индиън Уелс (4–15 март).
Няма коментари.