В един от най-великите мачове в историята Манчестър Юнайтед сложи край на мечтата на Ливърпул за четири трофея в последния сезон на мениджъра Юрген Клоп, след като спечели голямото дерби между двата тима от четвъртфиналите на ФА Къп с 4:3 след зашеметяваща драма с продължения.
На „Олд Трафорд“ двата тима направиха истинско зрелище, а „червените дяволи“ на два пъти бяха близо до загубата, но в крайна сметка показаха характер, за да запишат най-важната си победа от началото на сезона.
Домакините започнаха по-активно двубоя и натискът им даде резултат в десетата минута, когато Скот Мактоминей се разписа от добавка, след като вратарят Куивийн Келехер отрази удар на Алехандро Гарначо. В следващите минути играчите на Юрген Клоп натиснаха в търсене на изравнителен гол, но по-добрите шансове бяха пред съперника, като Мактоминей пропусна отличен шанс да удвои. Настойчивостта на Ливърпул даде резултат в края на полувремето, когато Алексис Мак Алистър и Мохамед Салах вкараха два гола в рамките на три минути, с което гостите се отделиха с аванс на почивката.
През втората част Ливърпул доминираше на терена, а домакините изглеждаха безпомощни в атака. „Червените“ пропуснаха няколко изгодни ситуации и това бе наказано от резервата Антони, който изравни с майсторски изстрел от трудна позиция в 87-ата минута. Още в ответната атака гредата спаси Юнайтед след удар на Харви Елиът, но в заключителните пет минути „червените дяволи“ наложиха сериозен натиск, който им донесе златния шанс за Маркъс Рашфорд, който обаче английският национал пропусна, което означаваше, че ще се играят продължения.
Домакините започнаха по-активно продълженията, но бяха попарени от гол на Харви Елиът в 105-та минута. Халфът на мърсисайдци се разписа с далечен изстрел, който се отби от крака на Кристиан Ериксен и не остави шансове на Андре Онана. Притиснати до стената, играчите на Ерик тен Хаг още веднъж намериха сили да се върнат в мача и изравниха в 112-та минута, когато Дарвин Нунес изгуби топката в центъра, Мактоминей намери Рашфорд с отличен пас, а този път нападателят не сбърка.
Когато вече всички очакваха дузпите, в 121-та минута Амад Диало отне топката на Елиът и двамата с Гарначо организираха бърза контраатака, която Диало завърши с точен удар по диагонала. В радостта си младокът забрави, че вече има жълт картон и си свали екипа, което му донесе изгонване, но това беше без значение, тъй като Манчестър Юнайтед записа знаменита победа над големия си опонент.
Манчестър Юнайтед бе хаотичен, но победи Ливърпул по неговия начин
В продълженията на двубоя, преди победния гол на Диало, имаше моменти, в които атмосферата на „Олд Трафорд“ беше невероятна, което се случваше рядко през последните години, когато отборът не беше ясно каква формация на игра използва. Като за начало нямаше типичен централен нападател, а само двама играчи на Юнайтед биха могли да се нарекат защитници. На левия бек играеше дясно крило, а Бруно Фернандеш се бореше в центъра. Мениджърът Ерик тен Хаг често беше критикуван този сезон за липсата на дефиниран стил на игра и в неделя Юнайтед не изглеждаше да има идея за схемата.
Но вместо да се фокусираме само върху тези последни, но и вълнуващи минути в продълженията на този необикновен четвъртфинал за ФА Къп, можем да кажем, че това е един от най-добите примери сосега какво точно се опитва да постигне Тен Хаг. Какъв е стилът на игра на Юнайтед? Това е стилът на игра на Юнайтед! Той е бърз, той е директен и пълен с интензитент. В най-лошия случай може да бъде толкова хаотично, че да се превърне в истинско бедствие за противника. В най-добрия си вид той притежава всички качества, свързани с английския футбол.
И любопитното е, че не е кой знае колко по-различен от този на Ливърпул. Никой отбор във Висшата лига не е правил повече „директни атаки“, според Opta, от 72-те на Юнайтед този сезон. Кой е най-близко до тях? Ами, Ливърпул, със 71. Когато Юнайтед атакува, те се движат по терена със средно 1,92 метра в секунда, докато Ливърпул го прави с 1,89 м/секунда. Ако направим сравнение на скоростта на атаките на Юнайтед спрямо броя пасове, които те ще направят докато владеят топката в дадена акция, то момчетата на Тен Хаг ще са почти на една линия с Ливърпул. Малко по-малко сложно, но също толкова директно.
Всичко това е леко заплетен начин да демострираш нещо, което не е видимо с невъоръжено око, но което никой от над 74 000-те фенове на„Олд Трафорд“ не може да отрече след 124 минути игра, че Юнайтед са способни да играе ефективно срещу Ливърпул по свой собствен начин. И още по-важното – може да ги победи в това. Не че са перфектни, нито дори са близо до това да бъдат способни да се борят за титлата, както отбора на Клоп. Въпреки приликите в начина, по който атакуват, Юнайтед все още има какво да подобряват, когато става въпрос за защита.
Докато Ливърпул е усъвършенствал „изкуството“ на контрапресата, амбициозните опити на Юнайтед да спечели топката високо на терена се проваляха още в самото начало, оставяйки шестимата играчи в центъра и атаката напълно неефективни, а четворката отзад да отстъпва към собствената си врата, както на снимката долу. Ливърпул пък умело се възползва от тези празнини.
Какво би се случило, ако Юнайтед просто седи дълбоко и затвори тези пространства? Донякъде това се видя преди две седмици на „Етихад“, когато Манчестър Юнайтед буквално се „окопа“ пред и в наказателното си поле, надявайки се, че Манчестър Сити няма да има толкова много възможности. Въпреки това, Юнайтед бяха превъзхождани почти през цялото време.
Въпросът тук е как да отборът да играе бърз и директен футбол, като същевременно държи контрола? Това е баланс, който Ливърпул до голяма степен усъвършенства през осемте и половина години на Клоп и такъв, който Тен Хаг не успя да постигне в последните 18 месеца.
Юнайтед обаче показа нещо по-различно срещу Ливърпул, тъй като, може би, единственият начин да излезеш от хаоса, е да го прегърнеш. Вместо да седи дълбоко в своята половина и да бъде доминиран, както в дербито на Манчестър, „червените дяволи“ поемаха рискове, натискаха високо и ангажираха футболистите на мърсисайдци. Да, Ливърпул е напълно способен да контролира мачовете, но не убива напълно съперника си по същия начин като Сити. „Червените“ ще му предоставят някой друг шанс, а често и повече от един. Тен Хаг обаче изглежда е бил убеден, че когато се появят тези възможности, Юнайтед ще ги използва на 100%.
В своята пресконференция след мача нидерландският мениджър говори за играта като цяло, която според него е „наистина забавно да бъдеш част от нея“, но също така спомен за първите 35 минутити и финалните моменти от двубоя.
„Първите ни 35 минути бяха най-добрите ни от началото на сезона и как искахме да спечелим – как играхме в защита, привличахме съпреника, намирахме полупространствата. Бяхме наистина в мача, играхме като отбор. Но след това се появиха пространства между линиите и не можеш да си позволиш това срещу Ливърпул. След това те те надиграват. Това продължи и след почивката. Трябваше да променим нещо. Започнахме да рискуваме повече и да играем повече един на един – играчите бяха прекрасни, манталитетът, поведението ни бяха страхотни. Те вярваха до последно, че ще спечелят. Хвърлихме се и спечелихме мача“, каза Тен Хаг, който обяви, че разполага с „отбор за бъдещето“.
След това в края, когато Ливърпул изглежда чакаше дузпите, той разкри, че е инструктирал защитата си да играе един на един с атакуващите играчи на съперника, позволявайки на останалите да изнесат играта по-напред на терена. Това може би обяснява леко обърканата, импровизирана формация.
Несъмнено Тен Хаг е взимал доста съмнителни тактически решения по време на престоя си на „Олд Трафорд“, но с някои изключения, те обикновено са били смели. А срещу този отбор на Ливърпул това беше още един смел подход, който се отплати. Въпросът сега е дали на Тен Хаг ще му бъде дадено време да продължи да поема подобни рискове. Както видяхме през този сезон, Юнайтед често играе твърде бързо, твърде директно, за да поддържа някакво ниво на контрол. Но стилът на игра на Юнайтед не е на милиони мили от този, успешно възприет от Ливърпул. А когато работи, то работи перфектно.
Манчестър Юнайтед не спечели заслужено, но Ливърпул пък загуби заслужено и трябва да си научи уроците
Пътуващите 9000 привърженици от Мърсисайд останаха шокирани от драматичния късен гол на Амад Диало на „Олд Трафорд“. По този начин беше сложен край на мечтата на Ливърпул за спечелването на четири трофея. Надеждите за още едно завръщане на „Уембли“ като част от прощалния сезон на Юрген Клоп бяха попарени с доста голям замах. Това поражение определено е болезнено, особено, след като дойде от най-големия им съперник в исторически план.
Но докато феновете на гостите чакаха търпеливо да бъдат пуснати около 20 минути след последния съдийски сигнал, настроението се промени и шумът отново се усили. „Ние сме Ливърпул“ беше последвано от надъхващото изпълнение на химна „You’ll Never Walk Alone“, преди името на Клоп да бъде скандирано многократно. Реалността обаче е, че Ливърпул преследва по-големи трофеи, като Висшата лига и Лига Европа, които ще допълнят евентуалния требъл със спечелената купа от Карабао Къп миналия месец.
Като се има предвид кризата с контузиите, с която Клоп се бореше в последните месеци, е истинско чудо, че отборът се задържа толкова дълго на всички фронтове. Сега по-важно за германеца е да гарантира, че тази загуба няма по-сериозни последици. Или казано по друг начин – не е толкова притеснително самото поражение, колкото реакцията след него. Точно и затова паузата за национални отбори идва в подходящ момент за Ливърпул. Когато мачовете във Висшата лига се подновят с домакинство на Брайтън на 31 март, Ибрахима Конате и Къртис Джоунс трябва да са готови за игра, докато Трент Александър-Арнолд и Диого Жота се очаква да се завърнат малко след това.
Ливърпул няма да трябва да чака дълго за изкупление от Манчестър Юнайтед, тъй като предстои още едно гостуване на „Олд Трафорд“ на 7 април. Тези три точки със сигурност са по-ценни за тях от място в полуфиналите на ФА Къп. Въпреки това, „червените“ не могат да си позволят да повторят грешките и от мача в неделя. Отборът на Клоп може да обвинява само себе си за това поражение и трябва да си извлече нужните поуки.
Мърсисайдци усложниха срещата си, като започнаха мудно и позволиха на Юнайтед да вземе инициативата. Интересно е как Алехандро Гарначо не беше спрян преди головия удар на Скот Мактоминей? Впоследствие, тимът на Клоп можеше да изостава с два гола заради незаинтересоваността им в тези минути, преди изведнъж отборът да се прероди. С изравнителния гол на Алексис Мак Алистър, последван от попадението на Мохамед Салах, което е негово 13-о в 14 мача срещу Юнайтед, Ливърпул имаше перфектната възможност да покаже защо е със 17 точки пред „червените дяволи“ в класирането на Висшата лига.
Той обаче се провали. Почти през цялото второ полувреме 19-кратните шампиони доминираха, пропиляха с лека ръка редица шансове, като това беше подчертано от пропиляната контраатака, когато бяха петима срещу двама. Ливърпул изпусна Юнайтед и, както каза Клоп, „оставиха вратата отворена“. Домакините изравниха с един от най-разочаровалите играчи след пристигането си в тима Антони три минути преди края на редовното време, за да се стигне до продължения. Този път и смените на Клоп не помогнаха, особено с решението му да замени Салах с неефективния Коди Гакпо.
След като рикоширалия удар на Харви Елиът даде нова преднина на Ливърпул, тимът от Мърсисайд беше на крачка от първата си победа за ФА Къп на „Олд Трафорд“ от 1921-а година насам, но нещо му куцаше. Нещо, което обикновено не сме свикнали да виждаме отбора, а именно липсата на контрол върху играта.
Грешният пас на още един разочаровал в този мач Даврин Нунес „подари“ на Юнайтед изравнителното попадение на Рашфорд. А в самия край нещата станаха от лоши към катастрофални. В 121-ата минута Ливърпул изпълни корнер, който обаче се превърна в контраатака за „червените дяволо“, при която имаха превес от двама срещу един. Това е първият път, в който отборът на Клоп допусна четири гола от последния мач през миналия сезон срещу Уулвърхемптън. Нещо повече – това беше първата загуба на „червените“ от 46 двубоя във всички турнири през тази кампания, когато губят, след като имат аванс в резултата.
Усещаше се обаче и умората във футболистите на Клоп, което не е изненада. Това беше деветият им мач в четири различни турнира в рамките на 29 дни и вторият път, когато играят 120 минути в този период.
Последната пауза за сезона дава шанс на Ливърпул да си направи равносметка и да се прегрупира. Когато действията се подновят, всеки мач ще бъде на живот и смърт заради високите залози и вече нищожното право на нови грешки. Брайтън и Шефилд Юнайтед у дома преди мисия „Отмъщение“ срещу Юнайтед в Манчестър, както и първия двубой от четвъртфиналите в Лига Европа срещу Аталанта са първите от големите двубои на мърсисайдци до края на сезона.
Клоп никога не си е позволявал да мечтае за „куадрупъл“, настоявайки, че шансовете за това са срещу отбора му. Той се оказа прав. Мачът в неделя беше твърде далеч за възможностите на Ливърпул. „Червените“ се отказаха от него на фона на по-голямата картина, която ги очаква. ФА Къп никога нямаше да определи каква ще бъде последната глава от романа на Клоп в Ливърпул. Но борбата за титлата във Висшата лига и евентуален финал в Дъблин на 22 май ще направят това.
Няма коментари.