ЦСКА надигра тотално Левски и заслужено спечели Вечното дерби на България. Победата с 2:0 дори е малка на фона на показаното от двата столични гранда в неделния следобед на Националния стадион „Васил Левски“.
Самият успех не е от особено значение за класирането, защото „червените“ на 99% няма как да са шампиони и тази година. Триумфът е важен от психологическа гледна точка, носи наслада на цяла Червена България и допринася да се запали искрата у най-малките. А тази победа е безценна. Тя не може да се измери.
В неделя у много невръстни „армейци“ се запаметиха моменти на чиста и първична радост, които те ще помнят дълго. Такива победи във Вечното дерби са от значение за бъдещето.
Радостта на малчуганите
Отрасна цяло поколение, което никога не е виждало титла на ЦСКА. На път е да го последва и второ. Темата за спуснатия хегемон в Разград обаче е без значение след мачове като този. На Националния стадион имаше много деца, които тепърва седмици наред ще разказват в училище или дори в детската градина за онзи батко Фернандо Каранга. За Тобиас Хайнц и Джонатан Линдсет, макар и малчуганите вероятно да не знаят къде се намира Норвегия на картата.
Те не могат да разберат защо бащите им са бесни. Не знаят какво е БФС, кой е Георги Иванов-Гонзо. Не са наясно с течащите години наред деструктивни процеси в родния футбол. Не им пука за съдии, делегати, Дисципи и Изпълкоми. Нямали са търпение да нарисуват на другия ден с моливчета и пастели Каранга, който вкарва гол за кеф на огромното море в червено и за нещастие на синьото отсреща. Малко по-големите пък вече сглобяват колажи и Tik Tok клипчета. После с треперещи ръце ги качват в социалните мрежи. Там достигат до техните приятелчета, които с не по-малко любопитство ще искат да чуят какво ги е вдъхновило и разказа след Мач №1 на България.
За „добрите“ и „лошите“
Веднага някой ще повдигне въпроса за изстреляните сигнални ракети. Да, това е безумие и трябва да бъде прекратено незабавно. Няма абсолютно никакво значение кой е бил първи и кой му отвръща. Подобни неща нямат място на стадиона. Край София има достатъчно поляни, на които хулиганите могат да покажат кой е по-добрият в смесените бойни изкуства. Същото важи и най-вече за спарингите в залата.
Освен изстреляните сигнални ракети много лош пример за децата по трибуните е бил и масовият бой в сектор „А“. Привърженици на Левски от различни фенски групи влязоха във физическа саморазправа. Децата често делят разни неща на „добри“ и „лоши“ и няма как да останат с положителни чувства от публиката на Левски в този мач. Кой би се запалил по синята идея след подобни негативни примери?
Със сигурност сериозно впечатление сред най-малките пък е направила зрелищната хореография в сектор „Г“. Тя бе съставена от три части, като нито една не отстъпва на останалите по замисъл и реализация. С подобни действия ултрасите ще запалят любовта по ЦСКА в следващото поколение, не с бомби.
Фитилът е запален, следва продължение
Сега мъниците ще очакват родителите им пак да ги заведат на стадиона. Ще следят дали Фернандо Каранга ще пее и танцува при новите си голове. Ще го чакат за снимки и автографи. Колелото се завърта, но е важно и какво ще последва оттук насетне. В живота хубавото впечатление може да бъде помрачено само за миг.
ЦСКА трябва да хване гребена на вълната. Още при следващото домакинство да се организира „Армейски следобед“. През уикенда пък „Армейско училище“ и тези инициативи да не спират. Нужно е да се обновят фенските артикули. Нека се засили маркетинга и да се пуснат още неща за най-малките. Идва лято – идеите са безброй.
След около две години пък обновеният „Българска армия“ ще отвори врати. С него много неща се променят, но и не бива да се пренебрегват важни стъпки от развитието на клуба, докато тече строежът. Бъдещето пред ЦСКА изглежда светло. Семето е посято, само трябва да се полива и пази.
Няма коментари.