Лудогорец става опасен за всеки

Лудогорец взе задължителна победа над Арда, с която прекъсна черната си серия срещу този опонент и не позволи на лидера да се откъсне пред него. Подобен успех с такъв голям резултат – 5:0, несъмнено ще даде и сериозна увереност на разградчани в стремежа им да вдигат отборното си ниво. Защото Лудогорец побеждаваше и при Томас Райс, но не убеждаваше напълно с играта си. 

Така че сега голямата въпросителна е дали от мач на мач с направилия повторен дебют Игор Йовичевич „орлите“ ще се доближават до идентичността си. А именно да са доминиращи на терена срещу всеки, силните моменти в продукциите им да са далеч повече от слабите по време на всеки двубой и да надделяват категорично.

Ако го правят и поддържат постоянство, ще са налице и нужните предпоставки за един успешен сезон. А защо не и за една нова хегемония. Връщайки се обаче към победата над кърджалийци, е редно да отчетем доста позитиви в представянето на домакините.

Започвам с дебютанта Иван Желизко. Школуван играч, научен играч. Като го гледа човек, остава с чувството, че е играл 100 мача за Лудогорец, а не че това е първия му такъв. Силен както при отнемането на топката от съперника, така и при изграждането на атаките. Да не говорим, че вкара и гол.

Забележете обаче с какъв богат избор от стойностни халфове разполага Йовичевич. Хърватският специалист има по двама, че и трима добри и равностойни изпълнители за трите места. 

Алтернатива на Желизко е Филип Калоч. Срещу Арда вторият опорен полузащитник бе Дерой Дуарте, а след това бе заменен от другия дебютант Амир Хаджиахметович. Петър Станич пък започна зад Руан Секо, а след почивката отстъпи мястото си на Агибу Камара. Да не забравяме и Ивайло Чочев, който би се справил на всяка позиция в атакуващ план.

За Лудогорец е изключително важно, че разполага с такова качество в най-стратегическата зона. Защото, когато един отбор овладее средата на терена, контролира и самия мач. Така че наличието на споменатите по-големи изпълнители дава нужните гаранции, че разградчани ще бъдат солидни и изобретателни както при постепенно нападение, така и на контраатака.

Напред засега само Руан Секо няма конкуренция в най-предни позиции по простата причина, че Квадво Дуа не е готов за игра. Но скоро ситуацията ще претърпи промяна, след като швейцарецът се завърне гладен за голове.

Радващо е обаче това, което се случва по фланговете. Кайо Видал отбеляза първото си попадение след 8 месеца, през които премина през тежка контузия. Той полага огромни усилия да си върне оптималната форма, но към него трябва да се прояви и търпение, дори ако се налага да се изчака още месец, два.

Бърнард Текпетей пък си припомни времената, когато за него не беше проблем да реализира по два гола на мач. Ганаецът прекъсна сушата от четири срещи поред, без да се разпише, и изглежда по-надъхан от всякога да е познатия ключов играч по целия фронт на атаката.

По крилата има още двама, които могат да играят така, че да не се чувства липсата на отсъстващите. Визирам, разбира се, Ерик Маркуш и Нейтън Фернандеш. Заради травми техният тренировъчен и игрови ритъм бе нарушен, но предвид качествата им е вън от съмнение, че ще се вписват в треньорската концепция и ще са полезни, когато са пълноценни.

За финал – с толкова квалитет и мощ в офанзивен аспект, е най-логично да очакваме Лудогорец да става още по-опасен за всеки в групата на майсторите. И на зеления правогълник да прави така, че да е зависим от самия себе си и единственото неговите изяви да са определящи за крайния изход от срещите.

Остава само играчите, които не са работили с Йовичевич да свикнат по-бързо с неговите методи на работи и изисквания, за да заиграе Лудогорец така, като Игор иска. Всъщност неговата треньорска философия изглежда простичка – Лудогорец да бъде отбор, който напада и не позволява да го нападат.