Ливърпул повече не може да си позволи да бъде „доброто момче“

Понякога във футбола явно не е достатъчно срещу теб да бъде извършено нарушение, защото трябва и да паднеш, да разпериш ръце и да покажеш колко си възмутен, за да получиш отсъждането, което заслужаваш. Точно с такова усещане остана Ливърпул след мача с Арсенал на „Анфийлд“ в неделя, когато Александър Исак беше задържан за фланелката в наказателното поле, но дузпа не последва.

При центриране на Брадли Баркола отляво шведският нападател се измъкна зад Юриен Тимбер и се подготви да играе с глава, но защитникът на Арсенал го дръпна за фланелката и му попречи да стигне до топката. Тя излезе в аут, съдията остави играта да продължи, а отборът на Андони Ираола, който вече изоставаше срещу шампиона, остана без възможност да изравни от дузпа.

Нека си представим същото положение пред вратата на Ливърпул, като този път Христос Цолис центрира, Кай Хавертц се измъква зад Роналд Араухо, а уругваецът го дърпа за фланелката и му пречи да стреля с глава. Можем лесно да си представим и реакцията на германеца, който вероятно би паднал на тревата, би вдигнал ръце и веднага би поискал дузпа. Към него най-вероятно щяха да се присъединят и съотборниците му, които да настояват пред Анди Мадли положението да бъде проверено. Играта нямаше да бъде подновена толкова бързо, а Стюарт Атуел, който отговаряше за ВАР, щеше да разгледа повторенията от различни ъгли.

Исак обаче остана на крака, каза няколко думи на Тимбер и дори не отиде при Мадли, за да поиска обяснение защо няма дузпа. Ираола протестираше край тъчлинията, но футболистите на Ливърпул не реагираха толкова настоятелно, което позволи на Давид Рая бързо да поднови играта и положението да бъде подминато.

„Очаква се да паднеш, да вдигнеш ръце във въздуха и да покажеш на съдията, че си ядосан. Според мен реакцията на Исак е по-скоро в стил: „ВАР, свършете си работата“. Той не би трябвало да е длъжен да преиграва ситуацията. Всички виждат какво се е случило, но в такива моменти се очаква да акцентираш върху нарушението“, заяви бившият играч на Ливърпул Даниел Стъридж в студиото на Sky Sports.

Иън Райт също защити Исак, защото според него дърпането се вижда достатъчно ясно и няма нужда нападателят да пада, за да убеди съдията, че срещу него има нарушение.

„Защо му е да симулира? Очевидно е, че той (Тимбер) го дръпна за фланелката. Тимбер няма как да стигне до топката“.

Обяснението на Pro Ref, съдийския орган във Висшата лига, известен преди като PGMOL, беше, че дърпането не е било достатъчно силно или не е продължило достатъчно дълго, за да има дузпа. Трудно е обаче да приемем това обяснение, след като повторенията показаха, че дърпането попречи на Исак да стигне до центрирането на Баркола и да отправи удар. Няма логика нападател, за когото са платени 125 милиона паунда, да трябва да се хвърля на земята, сякаш е ударен тежко, само за да накара съдиите да обърнат внимание на случилото се. Няма логика и съотборниците му да трябва да обграждат Мадли и да спорят с него, за да бъде разгледано положение, което може да промени мача.

И все пак, ако Исак беше паднал, а останалите играчи бяха протестирали по-силно, Атуел щеше да бъде под много по-голям натиск да изпрати Мадли до монитора край терена. Вместо това Ливърпул продължава да чака първата си дузпа у дома във Висшата лига от средата на януари, когато Доминик Собослай пропусна срещу Бърнли.

През второто полувреме имаше и друг повод домакините да бъдат недоволни, защото Арсенал постоянно забавяше играта и не им позволяваше да притиснат съперника за по-дълго. Гостите печелеха нарушения при лек контакт, бавеха изпълненията и печелеха ценни секунди, докато Ливърпул така и не успяваше да ги затрудни достатъчно.

За зрителите това беше изнервящо, но за Арсенал беше удобен начин да пази преднината си, още повече че Рая получи жълт картон за бавене чак в 93-ата минута. Ливърпул имаше основание да настоява съдията да се намеси по-рано, вместо да позволява това да продължава почти до последния сигнал.

Има разлика между това да бъдеш хитър на терена и да мамиш, а мърсисайдци все още трудно намират начин да използват първото в своя полза. Отборът стана по-силен физически след привличането на Жереми Жаке и Роналд Араухо през миналото лято, а подобрената форма на Алексис Мак Алистър помогна в средата на терена, където през миналия сезон съперниците често печелеха единоборствата.

Силата в единоборствата обаче не решава всичко, когато противникът спокойно бави играта и чака мачът да свърши, а твоят отбор не успява да го изнерви или да го принуди да сгреши. Срещу Арсенал липсваше някой, който с по-твърдо влизане за топката да вдигне публиката на крака и да накара гостите да усетят повече напрежение, дори това да означава риск от жълт картон.

На „Анфийлд“ едно такова единоборство понякога е достатъчно, за да накара хората по трибуните отново да повярват, че отборът им може да обърне мача. В края Мак Алистър опита да предизвика реакция, но прекали, когато при спречкване с Нони Мадуеке падна и се хвана за лицето след съвсем лек допир между главите им. Подобно поведение едва ли е решението, което Ливърпул търси, но след срещата Собослай ясно показа колко е трудно за играчите да приемат, че Исак е бил ощетен, защото е останал на крака.

„Това не е нашият стил на игра“, заяви унгарецът, попитан дали отборът трябва да бъде по-хитър, за да получава важните съдийски отсъждания в своя полза.

„Не знам какво очакват те (съдиите) от нас – да симулираме ли? Не мисля, че сме такъв отбор или че имаме такива играчи, които биха го направили. Но оттук нататък може би ще се наложи. Ако Алекс беше паднал, щеше да има чиста дузпа. Тимбер изобщо не се интересуваше от топката. Ако не го беше дръпнал за фланелката, Алекс можеше да насочи топката с глава във вратата“.

Ако Ливърпул беше получил дузпа и беше изравнил, Арсенал щеше да трябва отново да търси гол пред публика, която вече има още по-голяма причина да подкрепя любимците си. Това можеше да промени срещата, но така и не се случи, а след последния сигнал Ираола показа, че не иска играчите му отново да остават в подобно положение.

„Отговорът е, че трябва да симулираш – ако не паднеш, няма да отсъдят нищо. Не би трябвало да е така, но това е положението“, заяви испанецът.

Най-тъжното в цялата история е, че вместо да говорим за опита на Исак да остане на крака и да вкара гол, говорим защо не е паднал, за да получи дузпа. Тъжна работа наистина, но няма как – налага се. След този мач в Ливърпул явно вече не вярват, че е достатъчно да продължиш да играеш и да оставиш съдиите да си свършат работата… Оттук насетне без повече „Mr Nice Guys“!