Ливърпул да забрави за титлата, докато не реши проблемите си

Ливърпул отново е изправен пред голяма промяна. След труден сезон и раздялата с Арне Слот клубът повери бъдещето на Андони Ираола. Новият мениджър пристига с ясната задача да върне отбора в битката за титлата и да покаже, че спадът през последната година е бил само временен.

Ако трябва да бъдем честни, Слот вероятно се е надявал, че вторият му сезон начело на мърсисайци ще завърши драматично в деня на финала в Шампионската лига. И точно така се случи, но, в унисон с цялата година на Слот, не съвсем по начина, по който той си го е представял. Докато Арсенал се подготвяше за сблъсъка с Пари Сен Жермен във финала на Шампионската лига, от Мърсисайд дойде новината за уволнението на нидерландеца. Това се оказа изненада дори за самия Слот.

Тук на сцената излиза Ираола, който тогава беше мениджър на Борнемут, а тимът му завърши непосредствено зад бъдещия му нов клуб. Шестото място бе най-доброто постижение в историята на „черешките“, докато Ливърпул бе пети с най-ниския си точков актив за последните 14 години. Да не забравяме, че мърсисайдци допуснаха и най-много загуби във всички турнири за последните 33 години. За разлика от това, Ираола завърши сезона със серия от 18 мача без загуба във Висшата лига начело на южняците.

Би било несправедливо да се твърди, че задачата на Ираола е да бъде пълна противоположност на Слот. Склонността да се отдава прекомерно значение на най-скорошните събития не бива да засенчва факта, че нидерландецът, за разлика от Бил Шанкли, Боб Пейсли или Юрген Клоп, спечели титлата още в дебютния си сезон. И все пак, не само тази дълга серия без загуба и надминаването на очакванията превърнаха баска в пълна противоположност на Слот.

Футболът във Висшата лига се промени сериозно за последните 24 месеца. Слот се оказа точният човек за точния момент, но впоследствие стана сякаш човек, изпреварен от времето си. По-динамичният стил на Ираола, залагащ на бързи преходи, го постави в авангарда на актуалните тенденции. Този стил може би има повече общи черти с „хеви метъл“ футбола на Клоп. 

Друго предизвикателство пред Слот бе, че феновете на Ливърпул се обърнаха срещу него. Ираола трябва да се надява, че по време на неговия престой ще се възвърне репутацията на „Анфийлд“ като място, което подкрепя мениджърите. Би било от полза, ако той стартира по-успешно, отколкото в Борнемут, където не записа нито една победа в първите си девет мача в първенството.

Но макар Слот вече да е история, много от проблемите на Ливърпул остават. Сега те може да се превърнат в грижа за Ираола. Сривът на Ливърпул от първо до пето място настъпи в сезон, през който клубът похарчи рекордните 450 милиона паунда за нови попълнения, а привличането на Жереми Жаке и Виктор Муньос това лято увеличи общите разходи за 15 месеца до близо 550 милиона паунда. 

Въпреки това съставът изглежда далеч от окомплектован, твърде ограничен в някои зони и неубедителен в други. В известен смисъл Слот постигна успехи с играчите на Юрген Клоп, но се затрудни с тези, привлечени по негово време, макар че в действителност спортният директор Ричард Хюз и вече напусналият Майкъл Едуардс носеха по-голяма отговорност за селекцията.

Може да се твърди, че Александър Исак е „довършил“ Слот. Иронията тук е голяма, предвид факта, че нападателят, за когото бяха пратени рекордните 125 милиона паунда, не успя да направи нищо запомнящо се през сезона, в който отбеляза едва четири гола и се превърна в най-скъпоструващия провал. Тъй като Юго Екитике ще отсъства през първите месеци на сезона, което спестява на Ираола главоблъсканицата как да използва французина и Исак едновременно (б.а. – въпрос, на който Слот сякаш нямаше отговор), съдбата на Ливърпул може да се окаже в ръцете на шведа.

Първоначалният план на Ираола е да го постави в тандем с другото попълнение за над 100 милиона паунда, като използва Флориан Вирц на позицията „номер 10“, след като през колебливия си първи сезон германецът сменяше различни роли. Офанзивният стил на Ираола обаче залага силно на крилата, а Ливърпул все още не е намерил заместник на може би най-великия играч на тази позиция в историята си. Спадът във формата на Мохамед Салах допринесе за неуспехите на отбора, но макар Ливърпул да разполагаше с месеци за подготовка, намирането на наследник на египтянина винаги щеше да бъде трудна и скъпа задача. 

Основната цел Ян Диоманде реши да премине в Реал Мадрид, което насочи Ливърпул Брадли Баркола от Пари Сен Жермен. Французинът силно желае да премине на „Анфийлд“, но двата клуба продължават да „шахматната партия“ по отношение на цената. Съществува и риск играта на Ливърпул да стане едностранчива, тъй като тримата основни флангови играчи – Коди Гакпо (б.а. – един от многото, представили се под възможностите си миналия сезон), Рио Нгумоа, който е готов за по-значима роля, и Муньос, предпочитат да играят отляво.

Едно от новите „попълнения“ е свързано с един от най-богатите хора в историята – основателят на Amazon Джеф Безос е част от консорциума, който придоби близо 40% от акциите в клуба. Това обаче няма да промени бюджета за трансфери, поне не за това лято.

Останалите нови попълнения на Ливърпул са в защита: Жаке, чийто трансфер за 55 милиона паунда от Рен бе договорен още през януари, и Роналд Араухо, взет под наем от Барселона. Титулярният десен бек Конър Брадли ще отсъства поне до ноември, но все пак футболната философия на Ираола може да пасне по-добре на левия краен бранител Милош Керкез, който блестеше под негово ръководство в Борнемут, както и на Жереми Фримпонг, на когото Слот рядко гласуваше доверие за десния фланг на отбраната.

Тревожен факт обаче бе, че през миналата година Ливърпул допусна 53 гола във Висшата лига и общо 78 във всички турнири. Оттогава отборът загуби Андрю Робъртсън и Ибрахима Конате, което по различни начини може да увеличи тежестта върху плещите на капитана Върджил ван Дайк. В лицето на Жаке и Джовани Леони Ливърпул може би разполага с опции за бъдещето, но все пак трябва да се справи и с настоящето.

И макар, с изключение на Исак, почти всичките им средства да са инвестирани в играчи с оглед на дългосрочното бъдеще, краткосрочната перспектива изглежда несигурна. Въпреки че Нгумоа има огромен потенциал, а Екитике отбеляза 17 гола още в първия си сезон, фактът, че в списъка с претенденти за „Играч на годината“ реално фигурираше само едно име, бе красноречив показател за представянето на останалите. Това име бе Доминик Собослай, който беше лидерът на тима миналата година с 13 гола и 12 асистенции, играл на всякакви позиции, включително десен бек.

Унгарецът изглежда основна фигура в плановете на Ираола, като е гласен за роля в центъра на халфовата линия и е най-вероятният кандидат за втори капитан след напускането на Робъртсън. Около него обаче на практика всеки друг трябва да доказва качествата си, включително мениджърът, заменил може би най-малкия клуб в дивизията с един от двата най-големи, както и ръководителите, чиято репутация на хора, вземащи правилни решения, бе накърнена.

Струва си да се припомни, че Ливърпул започна миналия сезон като фаворит за титлата, след като в първия кръг победи с 4:2 именно водения от Ираола „Борнемут“. Сега обаче очакванията са различни. Основната цел далеч не е спечелването на титлата, а отборът да покаже значително по-добро и постоянно представяне. Така сезон 2025/2026 ще остане в историята само като временен спад, а няма да се превърне в начало на дълъг и труден период след ерата на Юрген Клоп.