Ливърпул и Манчестър Сити направиха зрелищно равенство, макар и само от 1:1, в голямото дерби от 28-ия кръг на Висшата лига. Претендентите за титлата направиха атрактивен и отворен мач на „Анфийлд”, но в крайна сметка не успяха да се победят. Това бе последен дуел между треньорите на двата тима Юрген Клоп и Хоеп Гуардиола във Висшата лига, тъй като след края на сезона германецът ще напусне мърсисайдци.
Двубоят започна интензивно от първата секунда, като „гражданите” имаха предимство в началните минути, но пропуснаха две добри възможности, след което „червените” отговориха и на свой ред застрашиха вратата на съперника без успех. В 23-ата минута звездата на Сити Кевин Де Бройне изпълни корнер по много нестандартен и прецизен начин, което позволи на Джон Стоунс да се разпише от непосредствена близост.
Възпитаниците на Клоп отговориха на предизвикателството, но не намериха път към вратата на гостите до края на първата част. В самото начало на второто полувреме Нейтън Аке върна слабо топката към Едерсон и бразилският вратар на Сити извърши нарушение срещу стигналия пръв до топката Дарвин Нунес. Алексис Мак Алистър реализира отсъдената дузпа, а Едерсон трябваше да бъде заменен, тъй като получи контузия при сблъсъка с Нунес.
В следващите минути натискът на Ливърпул бе яростен, но резервата Щефан Ортега се отличи с няколко ключови намеси. Постепенно Сити си върна контрол над събитията, а най-добрият шанс за тима дойде в 89-та минута, когато Жереми Доку проби отляво и стреля по земята, но ударът му срещна страничната греда.
В осмата минута на добавеното време мърсисайдци имаха сериозни претенции за втора дузпа за това, че Доку изрита в гърдите Мак Алистър, но сигнал не последва. Това стана и най-коментираният момент от срещата, като дискусиите в Англия продължават и до този момент.
В крайна сметка повече голове не паднаха и двата тима поделиха точките, което е добре дошло за Арсенал. „Артилеристите” вече са лидер в класирането с 64 точки, колкото има и Ливърпул, но лондончани са с по-добра голова разлика. Манчестър Сити заема трета позиция с точка по-малко.
Аурата на „Анфийлд“ удари двата отбора по различен начин
Знаем, че на „Анфийлд“ епичната песен „You’ll Never Walk Alone“ звучи по съвсем различен начин от всички други места по света. Когато пък я чуете още преди началото на мача, вече е ясно, че атмосферата ще бъде повече от специална.
Манчестър Сити обаче изглежда успя да преодолее „бурята“ и успокои публиката с откриването на резултата в 23-ата минута, но сама дотам. На Сити им липсваше обичайното хладнокръвие през по-голямата част от мача, особено в защита. Както грешката на Нейтън Аке, така и тази на Едерсон при дузпата в началото на второто полувреме за Ливърпул са неща, които просто не им се случват на други места. Капитанът на „гражданите“ Кайл Уокър никога не е печелил в червената страна на Мърсисайд, тъй като беше контузен при успеха на отбора му с 4:1 през 2021-а година. Тази победа обаче беше пред празни трибуни, което очевидно беше голям фактор, и си остава единственият успех на Сити на „Анфийлд“ от 2003-а година.
От друга страна, играчите на Ливърпул бяха сериозно подпомогнати от рева на феновете, особено когато изоставаха в резултата и имаше опасност да допуснат и втори гол. Момчета като Конър Брадли и Джарел Куанса го усетиха още по-силно, защото са местни момчета. Когато имаш подобна подкрепа Ливърпул е просто неудържим, а показателно за това е, че мърсисайдци нямат загуба в първенството от октомври 2022-а година.
След мача, бившият футболист на „гражданите“ Мика Ричардс каза, че „около стадиона трябва да има някакво силово поле“ и не е в грешка.
Интелигентната игра от статични положения на Ман Сити
Шампионите са известни със своите високи играчи през последните сезони. Поради тази причина не е изненадващо, че статичните положения са ключово оръжие в преследването им на всеки трофей, за който се борят. Вместо обаче удар с глава, Джон Стонус откри резултата след изключително хитро изпълнение на Де Бройне на първата греда, което заблуди всички играчи на Ливърпул.
Самият белгиец пък изигра цялата ситуация с такава лекота, все едно е нещо съвсем рутинно изпълнение. Интелекта и прецизността на Де Бройне спокойно могат да бъдат „окачени“ в Лувъра. Трябва обаче да отчетем и хитрата игра на Нейтън Аке, който с движението си „издърпа“ Мак Алистър от близката града, за да освободи пространството, в което Стоунс да се вклини. Не без значение и таймингът на защитника в придвижването към топката и елегантното отиграване на топката покрай надхитрения вратар Куивийн Келехер.
Ако цялата ситуация може да я определим като една „хореография”, то тази беше изпълнена до съвършенство.
„Зеленият“ отбор на Ливърпул
Спокойно този мач може да влезе във фолклора на Висшата лига, още по-впечатляващ би бил и фактът, че в стартовия състав на Ливърпул имаше доста малък „опит“. Петима от играчите, избрани от Юрген Клоп (Келехер, Конър Брадли, Джарел Куанса, Уатару Ендо и Луис Диас), никога не бяа стартирали от първата минута, докато Доминик Собослай, Мак Алистър и Дарвин Нунес имаха само по един двубой като титуляри.
Манчестър Сити, от друга страна, можеше да разчита на безброй „ветерани“ в сблъсъците срещу Ливърпул, когато залозите са най-високи.
„Зеленият“ и неопитен отбор на Ливърпул, особено младите в ариергарда като Брадли и Куанса, обаче играха безстрашно на „Анфийлд“. Сити всъщност беше отборът, който изглеждаше разколебан на моменти.
Промените в Ман Сити през второто полувреме бяха наложителни
И двете смени на Сити през втората част бяха предварително ясни, по различни начини. Хулиан Алварес така и не успя да влезе в ритъма а срещата и през цялото време докато Ливърпул засили натиска след изравнителния гол, Алварес беше този, който загуби топката доста лековато на два пъти, за да позволи на домакините да стигнат до две чудесни голови положения, които обаче бяха пропуснати от Луис Диас.
Дилемата пред Гуардиола беше с кого да го замени, като се има предвид контузията на Джак Грийлиш, но Жереми Доку, въпреки лошата форма напоследък, очевидно предложи доста повече от аржентинеца. И тогава Де Бройне. Преди два сезона той отново „тих“ за неговите стандарти мач на „Анфийлд“, но имаше чувството, че Гуардиола го задържа заради потенциала му да направи нещо магическо. В крайна сметка той вкара, макар и след рикошет, изравнителен гол за крайното 2:2. Именно този аргумент можеше да бъде ползван и за вчерашния двубой.
Но всъщност той рядко играеше с топката, а когато го правеше, я губеше. Точно преди да бъде сменен, Де Бройне беше надигран от Уатаро Ендо, докато Сити се опитваше да направи преход прец центъра. На негово място се появи Матео Ковачич, който е от типа играчи, които могат да разиграят на няколко пъти в халфовата линия без да изгубят кълбото и това беше точно това, от което Сити се нуждаеше по това време, тъй като Де Бройне е по-директен футболист с топката и веднага търси изненадата. Нещо, което става доста трудно на „Анфийлд“.
Луис Диас държеше мача в своите ръце
Когато Ливърпул беше толкова близо до пълния обрат и усещаше колебанието в играта на Манчестър Сити в средата на второто полувреме, пропуските на Луис Диас пред вратата се оказаха решаващо за крайния резултат. Три пъти в рамките на 10 минути колумбиецът намери място в или близо до наказателното поле на Сити. И в трите случая обаче гол не падна.
Други подобни шансове за Ливърпул така и не дойдоха и пропуските на Диас бяха всичко, което попречи на великолепното представяне на колумбиеца, който не спря да тича през целия двубой и дори в края на моменти се „подиграваше“ на играчите на Сити с финовете си. Един пробив отляво на Ливърпул, завършил със спечелен корнер, изправи „Анфийлд“ на крака, когато Родри и Кайл Уокър бяха разминати като на шега от Диас.
Алексис Мак Алистър беше „архитектът“ на терена
Тъй като Мохамед Салах не беше на разположение да изпълни дузпата, която Ливърпул получи, с изпълнението се нае Алексис Мак Алистър, който не сгреши. Аржентинецът вече има седем директни участия в голове за мърсисайдци в седем поредни мача.
Световният шампион печелеше топката чисто, превземаше пространства, а пасовете му (къси или дълги) си бяха пряка заплаха около наказателното поле на гостите. В неделя той спечели осем единоборства, най-много от всички играчи и направи седем важни подавания в последната третина.
В самия край Мак Алистър трябваше да си спечели още една дузпа, когато бе ритнат от Жереми Доку в гърдите в наказателното поле. Така или иначе, наказателен удар не беше, но Мак Алистър отново се показа като истински архитект в средата на терена и пример за модерен полузащитник.
Беше ли ощетен Ливърпул…за пореден път?
С плавен преход преминаваме към най-дискусионната ситуация, в която Ливърпул трябваше да получи втора дузпа в мача. Ситуацията се разиграха в самия край на осемминутното продължение, дадено от съдията Майкъл Оливър.
Топката попадна между Жереми Доку и Алексис Мак Алистър, когато белгиецът направи опит да я отиграе, докато тя отскачаше. Той обаче не успя да играе с нея и вместо това удари с бутоните Мак Алистър в гърдите. Трудно е да се повярва, че цялата съдийска и ВАР не само да видяха инцидента в реално време, но и след допълнителна проверка, решението беше, че няма фал.
Това е инцидент, който може да има сериозни последици в надпреварата за титлата. Мениджърът на „червените“ Юрген Клоп основателно отиде да говори с Майкъл Оливър след края на мача.
„Мисля, че си струва да говорим за това. Във всички позиции на терена, това е 100% фал и това е жълт картон. За всички футболни хора това е дузпа“, каза той пред Sky Sports, след което постави под въпрос прага на „високата летва“ за използването на ВАР. „Не е ли там само за вземане на правилното решение?“, попита той.
„Ливърпул трябваше да получи дузпа“. Около това мнение се обединиха и повече от футболните анализатори на Острова след вчерашното дерби на „Анфийлд“.
Надпреварата за титлата отново е опъната до краен предел
Точно както през 2018/2019 и 2021/2022, този сезон изглежда ще стигне до последния ден, за да бъде решена титлата между Ливърпул и Сити. Но сега трябва да добавим и новия лидер Арсенал. Трите отбора са разделени от само една точка, което е най-малката разлика в този момент в първенството след 1992-а година, и „артилеристите“ е само на върха по голова разлика след зашеметяващата си форма в последните седмици.
Опитът на Сити в подобни моменти и липсата на контузии гарантират, че те остават фаворити, но не изглеждат толкова безпогрешни, колкото в последните години. Ливърпул пък има фактора Юрген Клоп в може би най-добрия му сезон в кариерата му на „Анфийлд“ и има усещането, че той ще си тръгне със стил.
Арсенал получава т.нар. „уайлд кард“, тъй като няма никакъв опит в такива надпревари от доста години насам, а и спомените от тежкия крах през миналия сезон със сигурност все още обитават умовете на футолистите и треньорите. Момчетата на Микел Артета ще бъдат начело в класирането за три седмици преди следващия пълен кръг от сблъсъците в лигата. Причината е, че първо предстоят четвъртфиналите за ФА Къп, където Арсенал отпадна от Ливърпул, а след това има международната пауза.
С нетърпение очакваме 31 март, когато на стадион „Етихад“ Ман Сити ще посрещне именно подгласника си от миналия сезон в още един решаващ титлата мач. В момента изглежда, че ВАР решението за неотсъдената дузпа срещу Мак Алистър може да бъде толкова решаващ момент, колкото изчистването на Джон Стоунс от голлинията през 2019-а година имено срещу Ливърпул.
Подходящ финал на съперничеството между Клоп срещу Гуардиола
Това ли е краят? Освен ако Ливърпул и Сити не се изправят на полуфиналите и във финала на ФА Къп, това може да е последният път, в който видяхме Юрген Клоп и Хосеп Гуардиола заедно край тъчлинията.
Това беше 30-ата среща между германеца и каталунеца, като Клоп е един от двамата мениджъри, заедно с Антонио Конте, които имат по-добри резултати срещу най-успешния треньор на нашето поколение. Клоп има 12 победи срещу 11 за Гуардиола, като в неделя беше седмото равенство за този период.
Двамата оформиха тази ера на Висшата лига и нещата никога повече няма да бъдат същите, когато двата клуба се срещнат през следващия сезон. Това само е доказателство за голямото съперничество и уважение, което изградиха през годините.
Няма коментари.