Левски прекърши корави румънци със стил

Отборът на Левски надделя срещу Университатя с 1:0 и взе минимална преднина преди реванша в Крайова. „Сините“ изиграха перфектни 65 минути, през които създадоха доста положения и могат да съжаляват, че не спечелиха по-убедително.

От друга страна обаче гостите също имаха своите шансове, но блестящият Светослав Вуцов опази вратата си суха. Всъщност Вуцов направи всичко, което трябваше, по най-добрия начин. Сражът отиграваше правилно топката, командваше хората пред него и излизаше уверено при високите топки.

Светльо се справи и под рамката, като спаси доста положения. Единствената му грешка беше, когато тръгна да изнася с дълга топка през Мехди Мубарик и се получи опасна контра на румънците.

Защитниците на Левски също бяха на високо ниво. Добре построени, пазеха си хората и са покриваха навреме зоните. Кристиан Димитров и Никола Серафимов бяха сигурни в единоборствата и високите топки, и се включваха при статичните положения.

Заедно с бековете те участваха дейно и в разиграванията в атака. Особено в дясната зона, която бе по-активна през първото полувреме. Неслучайно оттам стана и гола, а като цяло тези активни действия на бранителите позволяваха на Левски да участва с повече играчи в атака. 

Пакетното придвиждване на всички пък и това че стояха близко един до друг, даваше възможност за по-голяма прецизност във фаза защита.

Иначе от бековете по-активен бе Алдаир, въпреки че на моменти задържаше малко повече топката, отколкото трябваше. Майкон пък влизаше навътре и създаваше числено превъзходство в средата на терена. Там, където беше и силата на Левски. 

Логично именно от средната линия дойдоха най-футболните неща, благодарение на едни активни, подвижни и елегентни полузащитници. Те бързо разиграваха топката и трудно я даваха, умело търсеха и намираха дълбочината на атаката. 

Кълбото минаваше предимно през Сержиньо, който непрекъснато се движеше и фино изграждаше атаките. Португалецът вкара и интелект в играта, и изработи гола.

След 1:0 Левски се възпозва от всяка една загубена топка от съперника, за да търси скоростта и бързината в предни позиции. Така техничните и бързи Рейналдо, Око-Флекс и Евертон Бала намираха празните пространства и ако бяха концентрирани в завършващия удар, можеше да вкарат още няколко гола.

Въпреки пропуските обаче се забеляза, че Левски полага основите на един приятен за окото стил на игра – да се търсят контраатаки с дълги подавания, идея и пасове на скорост.

Важно е също да отбележим, че „сините“ постигнаха добър турнирен резултат срещу един грамотен опонент. Очевидно е, че Университатя разполага с опитни и интелигентни футболисти, които се защитаваха с петима или шестима в линия. 

В средата на терена румънците опитваха да задържат топката и рязко да сменят посоката. Креативността им идваше основно от капитана Александру Чикалдау, като по-агресивна бе лявата им зона. Там Никушор Банку се включваше от дълбочина и гостите създадоха ситуации за гол, които не успяха да реализират. Същото обаче се отнася и за Левски.

След дни предстои оспорвано второ полувреме на сблъсъка, в което Университатя ще иска да притисне и затвори Левски. Това обаче може да отвори и пространства в атака за подопечните на Хулио Веласкес, които са наясно, че за да се класират за третия квалификационен кръг на Шампионска лига, задължително трябва да отбележат поне един гол.

Разбира се, Левски може да ликува и ако не допусне попадение. ДНК-то на „сините“ обаче и футболната философия на Веласкес изключват варианта нашите да се приберат дълбоко отзад и да играят за 0:0.

Ако трябва да обобщим, на Левски сега му трябват повече мачове. Все пак дойдоха нови играчи, които още не са влезли в ритъм. Те тепърва се опознават и стиковат помежду си и с другите, и докато усетят кой какво може и как го може, ще е добре, ако се допускат по-малко грешки. 

При положение че периодът на адаптация за новите и подобряването на взаимодействията между отделните линии не отнеме много време, скоро Левски може да стане по-силен и по-продуктивен отбор от миналия сезон.