Левски пише чудна приказка в Европа

Отборът на Левски отстъпи с 0:4 пред АЕК и не успя да влезе в основната фаза на Шампионска лига. С оглед на класата, качеството и с пъти по-големия бюджет на гърците обаче техният триумф е закономерен и заслужен, но няма и как да се сипят упреци към „сините“. Нито затова че влязоха лошо в мача и допуснаха два бързи гола, които на практика убиха интригата в сблъсъка. Нито затова че впоследствие инкасираха още две попадения и не можаха да върнат поне един гол.

Просто, ако вземем предвид съотношението на силите, трябва да признаем, че по-добрият отбор продължава напред в най-комерсиалния турнир. От такива мачове обаче Левски може да го боли, но не и да му тежи, и от подобни мачове драми не се правят, а се извличат поуки.

Основното за Левски през тази кампания на Стария континент е, че надскочи себе си и се превърна в един средноевропейски отбор. Важно е също да се отбележи, че наред със спортно-техническото си израстване Левски постигна и голямата си цел – да участва в основната фаза на европейски турнир. При това вторият по сила.

И всичко това се случва едва в първия трансферен прозорец, в който Атанас Бостанджиев финансира клуба. Той започна да прави най-важното – да инвестира сериозни суми в нови квалитетни играчи, които да повишат отборната класа на Левски и да поставят основата на един силен и перспективен отбор. Основа, върху която да се надгражда и Левски да се развива по възходяща линия.

По този начин бизнесменът оправдава големите очаквания към него на феновете на Левски и показва какъв трябва да бъде подходът и какви действия да предприема един собственик на клуб със име, слава и най-много привърженициу какъвто е Левски. И макар че Бостанджиев е само от 4 месеца в клуба, няма да е пресилено да се твърди, че Левски вече се е сдобил с мечтания собственик. Такъв, който прилича на Левски и такъв, който Левски заслужава.

Разбира се, за да бъде Левски това, което е в момента и за да поднася след дълги години отново незабравими европейски вечери на симпатизантите си, огромна заслуга има и треньорът. Само Хулио Веласкес си знае какво му е било, когато дойде през януари 2025-а на „Георги Аспарухов“ и в последвалия пролетен полусезон.

Тогава медиите се надпреварваха да си правят пиар на гърба му. Да припомнят, че испанският специалист не се е задържал никъде повече от няколко месеца. Да го съсипват с критики след моментни неудачи, и когато вечният враг и Славия водят съответно с 2:0 и 3:1 почти до края на мачовете. Без значение, че „сините“ се добраха до равенства и в двете срещи с късни голове. Някои журналисти пък определяха поведението Веласкес като на клоун заради постоянните му ръкомахания и жестикулиране край пейката.

Дон Хулио обаче им отговори по единствения възможен професионален начин – с работа, игра и резултати. С него Левски стана шампион след пауза от 17 години, придоби европейски облик и след 16 години отново е в основната фаза на евротурнир. Освен всичко това Левски е фаворит за втора титла поред и има отбор, който да печели победи и точки в Лига Европа в следващите пет месеца.

Не на последно място Левски притежава и една дузина квалитетни и скъпи играчи. Такива, които дават гаранции отборът да продължи да успява и един ден да донесат невиждани милиони в касата на клуба след продажбата им.

Само че Левски вече не е отбор, който задължително трябва да продава, за да си подпомага издръжката. Защото благодарение на Бостанджиев и приходите от европейския поход, Левски е финасово стабилен клуб. Това предполага, че Левски няма да се разделя със своя звезда на всяка цена, а единствено при такава оферта, която едновременно би удовлетворила клуба и играча.

Левски се намира и в силната позиция да определя условията за изходящ трансфер на Светослав Вуцов, Кристиан Макун, Майкон, Сержиньо, Евертон Бала, Акрам Бурас, Рейналдо, Армстронг Око-Флекс, или който е да е било друг футболист.