Левски не може да си позволи да зависи от един играч

Липсата на Уелтон е сериозен удар по Левски, тъй като остава без най-добрия си играч. Но от друга страна отбор като Левски и най-вече името и свещената емблема на клуба, както и високите цели, които преследва този сезон, задължават Левски да покаже в предстоящите срещи с Берое, Арда, ЦСКА 1948 и Ботев Пловдив, че не може да си позволи да е зависим от един футболист. Дори той да е звездата му в даден момент.

С отборни усилия Левски трябва да компенсира отсъствието на Уелтон, а атакуващите играчи да поемат тежестта на плещите си и по-голямата отговорност. Един от тях пък – Джавад ел Джемили, макар да вкара важни голове този сезон и да избухваше в определени моменти на мачовете, оставаше в сянката на Уелтон, и сега получава възможност не само да излезе от нея, но и да се превърне в лидер и обединителна фигура, от каквито тимът има крещяща нужда.

Другите сини полузащитници и нападатели също няма да са обременени да търсят и да подават непременно на Уелтон, което може да придаде нови идеи, разнообразие и нещо различно в атака. Казано по друг начин, опасностите за вратата на съперниците да идват от няколко места, а не основно от левия фланг, както беше досега.

Важно е също да се отбележи, че много често Левски ставаше предвидим и предсказуем, развивайки нападенията си предимно чрез Уелтон. Затова сега ще проличи, наистина ли кариоката носеше отбора на гърба си или Левски е способен да се справя и без него, като бъде доминиращ на терена и печели.