Какъв мечтан сценарий за Левски само. Да подчиниш категорично вечния враг и да получиш възможност да узакониш титлата си в своя дом. Сега остава единствено „сините“ да се възползват от този перфектен момент и на 2 май вечерта да ликуват на препълнения „Георги Аспарухов“ с многобройни фенове.
Преди това обаче малко да се отклоня и да отбележа няколко факта за историята при упеха с 3:1 над вечния опонент. Евертон Бала, Акрам Бурас и Мазир Сула реализираха първите си голове във Вечното дерби, и направиха така, че за първи път трима чужденци да се разпишат за „сините“ в него.
Левски пък вкара три гола в този специален сблъсък за първенство за втори път през този век и след близо 6 години, след като за последно го бе направил на 20 юни 2020-а.
Хулио Веласкес също увековечи името си в Левски. Специалистът спечели първата си победа в дербито и ще стане шестия чуждестранен треньор и първия испански такъв, който е извел отбора на народа до шампионската титла.
Преди него това са постигали Кирил Йовович, Рижьо Шомлай, Рудолф Витлачил, Люпко Петрович и Славолюб Муслин.
Важно е също да се отбележи, че Левски не само ще завърши на върха след пауза от 17 години, а ще го направи по безапелационен начин, след като демонстрира убедително превъзходство над всички. Левски наложи съкрушително футболно господство и това със сигурност биха признали дори скептиците и трезвомислещите фенове на останалите отбори.
Всъщност фактите казват всичко и затова коментарите са излишни, щом „сините“ имат най-много победи, имат най-резултатното нападение и една от двете най-добри защити. Те спечелиха и победи срещу всички в групата на майсторите и не показаха сериозни амплитуди в представянето си.
А, когато се появяваха неизбежните по време на един дълъг сезон краткотрайни спадове, подопечните на Веласкес показваха нужната реакция и се връщаха към победите, за да остават недостижими.
В крайна сметка привържениците на Левски имат своите нови герои, които скоро ще бъдат провъзгласени за поредните златни момчета на „сините“ и футболна България.
Думите тук сякаш са излишни, но имената задължително трябва да се споменат, или поне на тези, които са с най-голям принос за шампионския триумф – Светослав Вуцов, Алдаир Невеш, Оливер Камдем, Кристиан Димитров, Никола Серафимов, Стипе Вуликич, Кристиан Макун, Майкон, Георги Костадинов, Акрам Бурас, Мазир Сула, Гашпер Търдин, Карлос Охене, Асен Митков, Евертон Бала, Радослав Кирилов, Мустафа Сангаре, Армстронг Око-Флекс, Хуан Переа, Марин Петков, Борислав Рупанов и Цунами.
Всички те и другите, които имат дял за титлата, макар и по-малък, върнаха магията на поколения дядовци, бащи и деца от Левски. Поколения, чакащи момента, в който да изпитат шампионската радост, както и гордостта и удовлетворението, че симпатизират на този велик клуб.
Титлата ще е 27-а, и за в бъдеще титлите на Левски ще стават все повече, но тази, която играчите ще вдигнат след дни, изглежда може би най-специалната. Най-специалната, защото на всички в Левски им се наложи да страдат дълго и да преминават през сериозни изпитания.
Особено през последните 6 години, когато Левски бе разкъсан от най-голямата си финансова криза. Притиснат от задължения, клубът дори бе застрашен от гибел, но оцеля, след като ръководство и фенове заедно преодоляха непреодолими на пръв поглед препятствия, изискващи устойчивост, несломим характер и силен морал.
Левски постепенно показваше, че израстава и след като тръгна уверено нагоре, успя да си върне познатия ритъм на работа, ритъм на живот, ритъм на философия и ритъм на култура.
Сега всичко е така, както много пъти през годините е било и както олицетворява и идентичността на клуба. Левски отново е шампион. Левски разполага и с нов могъщ собственик, който ще помогне на всички левскари да сбъдват нови мечти и отборът да покорява нови върхове.
Ако се налага да обобщя, след като остави трудностите зад гърба си, оттук нататък пътят за Левски би трябвало да е само един – стремеж към затвърждаване на домашна доминация и изграждане на отбор с европейски облик, който до три години ще има и европейски стадион.
Няма коментари.