Ботев Пловдив се намира в най-ниската си точка с Лъчезар Балтанов начело, и то в най-важния момент от сезона – когато се разпределят местата в плейофите. „Жълто-черните“ загубиха от Арда с 1:2 в собствената си крепост „Колежа“, а часове по-рано отборът вече бе без теоретични шансове за петата позиция. Мнозина биха казали, че избягването от долната осмица е подвиг, но истината е, че Арда, Локомотив Пловдив и Черно море не превъзхождат с нищо „канарчетата“. Камо ли с бюджет и вече оформилата се структура…
Навярно, Ботев Пд е най-силният финансово тим от четирите в групата, наричана „Лига на конференциите“ в родния футболен елит. Ботев играе и на най-модерния стадион, има и най-добрата база измежду всичките си три конкурента. Няма да е пресилено да се каже, че най-обичаният и подкрепян отбор също е жълто-черният. Уви, четата на Лъчезар Балтанов се оказа най-неподготвена за финалните плейофи и записа три безответни загуби. Две от пораженията дойдоха на стадион „Христо Ботев“, за който се предполагаше, че ще се окаже ключов в трудната борба за петото място и баража.
Важно е да се споменат две неща. Ботев Пд бе сериозно облагодетелстван и програмата му в средната четворка изглеждаше изключително „луксозна“. Арда и Локомотив Пловдив бяха заети и с полуфинали за Купата помежду си, а Черно море лъкатуши вече няколко месеца наред и не убеждава. Другият безспорен факт е, че афишираната от Илиян Филипов цел – спасението – бе постигната без особено напрежение. Предвид клубното състояние през миналото лято, прескочената летва „оцеляване“ заслужава своите адмирации.
Но с клубните цели и терзания дотук. Огледалото на всяка футболна институция, каквато несъмнено е и Ботев Пловдив, се вижда на терена. А Ботев Пд се показа като изключително наивен и зелен тим. Може би огромното текучество през сезона, непрестанните контузии и ротации също изиграха своята роля, но и треньорът е фактор. Или по-скоро не беше този фактор, който даде заявка, че може да бъде. Балтанов е безкрайно симпатичен на цялата „жълто-черна“ общност, получи и заслужено доверие да наследи Димитър Димитров – Херо, провалил се звучно. Първите резултати и показаното на терена убеждаваше, че Балтанов е точният човек за момента. И може би това се оказа ключово – „за момента“.
Бившият халф се оказа чудесен пожарен вариант, но дългосрочното му бъдеще на пейката остава под въпросителен знак. В най-тежките и трудни моменти Балтанов не успя да намери нужните отговори срещу Илиан Илиев, Душан Косич и Александър Тунчев. Сблъсъкът с последния бе особено важен – поне да се покажат мускули, на фона на изгубените шансове за петото място. Балтанов бе излъган, футболно и майсторски, от Сашо Тунчев. А бившият защитник показа, че натрупаният опит в по-скромен исторически тим като Арда е ключов. Именно каляването в родния футбол е преимущество №1, що се отнася до печеленето на важни битки от пейката у нас.
Подобен пример има и в челната четворка, където Христо Янев се движи по тънката граница между „осанна“ и „разпни го“ в любимия си ЦСКА. А Янев се бори за поста старши треньор на ЦСКА близо десетилетие време. Магьосникът на преките свободни удари обиколи половината отбори в Първа лига, трупайки необходимия опит, за да е готов за тима на сърцето си.
Може би и това са двата най-ярки примера за Балтанов. Ботев Пловдив е все още голяма лъжица за неопитния бибвш полузащитник. Емоция и спокойствие може да се предаде на играчите, особено от личност като Балтанов. Натрупването на опит и треньорски стаж изглежда най-верният ход за Балтанов след края на сезона. Футболните тънкости се учат в кални битки, а не на голяма сцена каквато е стадион „Христо Ботев“.
Няма коментари.