Един от големите играчи в историята на Берое – Кънчо Кашеров, празнува днес 70-годишен юбилей. Безкомпромисният бранител носи с чест екипа на заралии в 13 поредни сезона и бе един от тези, които донесоха на клуба единствената му шампионска титла.
Кашеров има и мачове за всички гарнитури на националните отбори. С юношите на България той става европейски шампион.
В специално интервю за Nostrabet.com навръх своя празник Кънчо Кашеров се върна към едни от най-приятните си спомени на терена.
– Г-н Кашеров, как се запалихте по футбола?
– Ако трябва да съм честен, той бе в кръвта ми още от малък, когато живеех в Нова Загора. Въпреки че тренирах волейбол и лека атлетика, не минаваше и ден без да поритам с другите деца. Отивахме край стадиона, слагахме по два камъка за врати и започвахме да играем.
– Защо не се записахте в местната футболна школа?
– Защото в града нямаше такава. Тогава играехме между махалите на голям терен. В моята махала отборът се казваше Орел. Бях дясно крило и вкарвах редовно голове.
– Как се озовахте в Берое?
– Учителят ми по физическо видя, че имам талант и когато бях в седми клас ми помогна да започна да играя за юношите старша възраст на Загорец. На един мач бях забелязан от Динко Вартанов и той ми предложи да се преместя в Берое. Моето желание обаче беше да ме запишат с футбол в Спортното училище в Пловдив, но татко каза, че Стара Загора е по-близо. Нае ми квартира и така отидох под Аязмото, където впоследствие преминах през всички детско-юношески формаци на Берое.
– Кой Ви взе в представителния тим на заралии?
– Христо Младенов. Случи се през сезон 1974/1975, в който се завърнахме в А група. След като бях станал европейски шампион с юношите на България, ген. Делчев ми оправи казармата и така продължих с тренировките. В мъжете заиграх като десен бек на мястото на Петко Бароков, който за съжаление бе загинал в катастрофа.
– Как Ви приеха старите пушки в Берое?
– Аз показвах уважение към Тодор Кръстев, Христо Тодоров-Цукито, Никола Кордов, Борис Киров, Евгени Янчовски, Иван Вутов, Георги Белчев, Петко Петков и останалите, и те ми помагаха да се развивам. От тях научих много тънкости за играта. Казваха ми как да заставам, за да изпреварвам съперниците, как да отигравам топката и кога да се включвам в атака. Иначе край мен в състава вече се бяха утвърдили двама млади играчи – Теньо Минчев и Георги Стоянов-Бръснаря, Бог да го прости.
– Паметните Ви мигове с Берое?
– Спечелването на титлата на България и двата мача с Ювентус в Европа. Жалко само, че не успях да съхраня и двата си екипа, след като спечелихме златните медали. Първо, след като надделяхме срещу Славия с 1:0 и узаконихме титлата и седмица по-късно, когато след приятелския мач с Локомотив София ни връчиха Шампионската купа. Така и не разбрах къде ми отидоха в еуфорията фланелките, гащетата и обувките. Ювентус пък го победихме с 1:0 у дома пред незапомнена публика на стадион „Локомотив“, а в 85-ата минута на реванша при 0:1 уцелихме греда и пропуснахме да ги елиминираме. В продълженията получихме още два гола. Близо три години след това половината отбор на Юве донесе на Италия световната титла на Мондиала в Испания.
– Как Берое успя да се пребори с пълния с имена състав на „канарчетата“ за първото място в А група през 1986 година?
– Вижте, вярно е, че загубихме тежко от тях в Пловдив, но в никакъв случай не бяхме по-лоши от Ботев Пловдив. Ние също разполагахме със силен колектив и ярки индивидуалности, а и бяхме научени да играем като отбор. Затова, когато ни се отдаде възможност да станем първи в хода на есента през онзи сезон, Янчовски ни каза да продължим да даваме всичко от себе си, тъй като ако го правим, можем да триумфираме. В крайна сметка постигнахме това, към което се стремяхме през цялото първенство. Имахме качествени играчи, които бяха истински мъже и притежаваха несломим характер. Наскоро гледах мача с Динамо Киев у дома и тръпки ме побиха, като си припомних каква бързина и динамика имахме в играта. Как разиграваме топката на скорост и как я пазим от класен съперник с 9 национали на СССР, включително и носител на „Златната топка“ сред тях.
– Съжалявате ли, че не изиграхте повече мачове за държавния ни тим?
– Не, тъй като по мое време имаше изключително силни футболисти, както в столичните, така и в провинциалните клубове. Аз може би имах и късмет, тъй като започна едно подмладяване на националния, след като не се класира за Световното през 1978 година. Така получих възможност да играя за България рамо до рамо с Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Стефан Стайков, Ради Здравков, с когото години по-рано бяхме станали първи с юношите в Европа, и други.
– Г-н Кашеров, какво е за Вас Берое?
– Този клуб е причината за всичко хубаво, което ми се е случило в живота и повече от 55 години аз се прекланям през тази институция. Берое ми даде всичко. Берое ме изгради като футболист и човек, и сбъдна моите професионални и лични мечти. Аз съм щастлив, че имам привилегията да съм бероец и да живея в Стара Загора.
– Вашето послание към привържениците на Берое?
– Те са най-великата и най-вярната публика. Усетих го още на терена, а след това се уверих, че е така и през годините, когато се сменяха поколенията беройци. На феновете на Берое искам да кажа, че сега клубът може и да преминава през тежък период, но да не губят вяра, че ще се справим. Защото в миналото сме се изправяли и пред други сериозни кризи, но Берое не само ги е преодолявал, но е ставал и по-силен. Така ще бъде и сега. Берое ще го бъде и пребъде.
– Къде ще празнувате довечера и какво ще си пожелаете на юбилея?
– Запазил съм места в ресторант в парка, където ще очаквам моите най-близки приятели и съотборници от шампионския тим. Що се отнася до пожеланието, бих искал да сме здрави и да имаме късмет – аз, любимите ми хора и двете ми внучета. Дано и Господ един ден ми позволи да гледам отново европейски мачове с участието на Берое.
Няма коментари.