Димитър Димитров – Херо вече е история за треньорската скамейка на Ботев Пловдив. Кратка и безславна история, която в началото си обещаваше да се превърне в красива лебедова песен за опитния наставник. Така анонсира самият той на дебютната си пресконференция като старши треньор на „канарчетата“. Димитров започна авантюрата си в Ботев на сакрална дата – 17 ноември. Приключи я близо 90 дни по-късно – с недомлъвки и спотайвано напрежение, очевидно. А резултатите му – сами говорят за себе си, но никак не са добри за реномето му или за целите на Ботев.
Забавеното начало
Димитров започна на „Колежа“ с „месец предизвестие“. Назначението му беше афиширано в средата на октомври, като тогава от Ботев Пд написаха, че Димитров ще стане треньор на 17 ноември. Дебютът му беше срещу никак нехаресвания от него ЦСКА, логично завършил с поражение. Преди това, в седмиците, в които Димитров се гласеше да започва работа, му бе постлано подобаващо. Иван Цветанов съживи отбора след Николай Киров, а впоследствие зае ролята на спортен директор. Тодор Киселичков се присъедини към щаба, като самият той минава за много доверен човек и ученик на Херо. Ботев дори натрупа известен актив от точки с Трите хикса начело, който му позволяваше да гледа към петото място, при условие че вдигне още формата си. Херо имаше всички предпоставки да започне начело с голяма доза увереност и да трупа резултати с добра игра. Самият благодетел Илиян Филипов също изрази подобни надежди, но те бяха своевременно подкопани.
Зимната пауза
Димитров се сдоби с 99% от желанията си по време на зимния трансферен прозорец. Единствено Шанде от Спартак Варна не пристигна на „Колежа“, но разнообразието по фланговете в Ботев Пд е далеч по-голямо, отколкото през есента. Едва ли и някой си е представял, че „канарчетата“ ще вземат Емерсон Родригес от Лудогорец, изявяващ се на същата позиция като гореспоменатия Шанде. Но истината е, че Ботев направи доста прилична, дори солидна селекция през зимата. Лятото не прави изключение, тъй като високоплатените чужденци, идващи на стадион „Христо Ботев“, далеч не бяха изключение. Енок Куатенг и Самуел Калу са достатъчен пример – бивши футболисти на френския Бордо. През зимата бяха взети както играчи с опит в България (Антоан Конте, Карлос Алгара, Емерсон, Алекса Мараш), така и перспективни чужденци, играли на добро ниво (Закария Тиндано, Педро Игор, Едсон Силва, Уилямс Чимези). Никой от тях засега не показва и частица от качествата си, а това са все камъни в градината на Херо.
Яловото нападение
За три мача от рестарта Ботев Пловдив не вкара гол. В единия дори нямаше удар! Не просто точен, а всякакъв удар. Това са фактите. Берое не бе победен (0:0) – първата сигнална лампа, че „канарчетата“ на Херо не са подготвени. Този откровено слаб тим на заралии задържа равен на „Колежа“, а с повече късмет можеше и да спечели. След него бе загубен и мачът на сезона – дербито с Локомотив за Купата на България. Представянето на „жълто-черните“ не може да бъде определено като слабо, защото игрови ситуации имаше, но бе недостатъчно. Лицето на Ботев и Херо срещу Левски на „Герена“ обаче бе пълна гротеска и не просто счупи ореола около специалиста от Бургас, а го разпарчетоса грозно. Феновете на Ботев бързо се настроиха срещу опитния треньор, когото приеха с отворени обятия. Настоящата участ на „жълто-черните“ изглежда изключително незавидно, а първопричината е именно Димитър Димитров. Със собствената си плахост, онагледена и кулминирала на „Герена“ в неделя вечер, Димитров наля вода в мелницата на критиците си.
Няма коментари.