Крив, по-крив, най-крив, Славия

Славия ще има честта да открие новия стадион на ЦСКА. „Българска армия“ е в трепетно очакване на първия си домакински мач след около три години реконструкция. Паметното за феновете на „армейците“ място вече е с нов облик, по-модерна идентичност и леко намален капацитет. Удобствата, които предлага новото съоръжение, нямат аналог в България, а на Балканския полуостров са рядкост. Има своята символика и фактът, че ЦСКА за втори път в своята история ще открива стадион срещу Славия. Предният пример е „Армията“ в стария си вид… и преди много десетилетия. Сега на пътя на рекордьора по титли се изправя Славия. А какво казва статистиката? Казано с цветовата палитра – „белите“ са „черни“ за „червените“.

В последните около три години ЦСКА изпитва неистови трудности, когато се изправя срещу Славия. „Армейците“ са спечелили само един от последните си седем шампионатни мача със своя столичен съперник. Въпросният успех не е рутинен, категоричен или разгромен, а минимален. В началото на настоящата 2026 г. Алехандро Пиедраита вкара най-изумителния гол по родните терени от години насам. Негово атрактивно изпълнение донесе победа с 1:0 за ЦСКА срещу Славия. Голът на позабравения колубиец, който понастоящем е под наем в канадския Торонто, обиколи социалните мрежи и световните издания. Не е изключено виртуозният момент на Пиедраита да бъде номиниран за наградите на FIFA, озаглавени The Best – за наградата „Пушкаш“.

В останалите шест шампионатни мача „белите“ от „Овча купел“ имат две победи, а в четири случая срещата им с „червените“ е завършвала наравно. Безспорно последните два сезона бяха трудни за ЦСКА. Подобна серия обаче няма как да не вдъхва увереност на Славия, нито има как да не сковава леко фенските сърца на „армейците“. Поредицата няма как и да е случайност. Седем мача и почти три години са сериозен времеви период. В него са се разменили няколко треньори и в двата отбора, а за футболистите дори да не отваряме дума… 

Сега атмосферата на новия стадион, цялостният ентусиазъм и класата са на страната на „червените“. За първи път ръководство, треньорски щаб, играчи и фенове са на една вълна в Борисовата градина. В управленски план ЦСКА намери вероятно най-богатия българин за собственик. Ръководството също се оформи до голяма степен, а назначението на треньора Маркус Гиздол първоначално оправдава доверието. Футболисти като Жан-Филип Гбамен и Стефано Сенси пък са доказатеелство за амбициите на клуба генерално. Дори фактът, че още със завръщането си в евротурнирите ЦСКА стигна до основна фаза е сигнал за нещо голямо.

На целия този фон, с всичките аргументи „За“ победа, препятствието „Славия“ остава на дневен ред за ЦСКА. „Белите“ винаги са били и ще бъдат онова камъче в обувката, което трудно се вади, и притиска невъзможно. Едно към едно метафората важи и за всеки мач на Славия с другия гранд Левски. В събота врящият котел „Армията“ може само да нахъса младоците на Ратко Достанич да се покажат пред по-голяма аудитория и да бъдат забелязани. Малко са отборите, на които се лепва определението „крив“ по един симпатичен начин. Точно такъв тим е Славия, дори може би най-кривият, когато говорим за спъване на грандове, новобогаташи, отбори с претенции или всеки синоним на амбиция във футболен план. Славистите са развалили не един или два празника. Въпрос на сила, вяра и частица късмет е дали на 31 октомври на „Армията“ ще се случи същото с по-кривия от най-кривите Славия.