Краят за Карик е поредното начало на същия провал в Ман Юнайтед

Само преди шест месеца Майкъл Карик върна Манчестър Юнайтед в Шампионската лига и получи двугодишен договор, защото на „Олд Трафорд“ повярваха, че най-после са намерили човек, който може да изправи отбора на крака. Днес той вече е уволнен, след като Юнайтед спечели само един от първите си десет мача във Висшата лига и загуби седем от общо 15 срещи във всички турнири. При такива резултати раздялата едва ли изненадва някого, но тя оставя след себе си въпрос, на който Юнайтед отдавна не успява да отговори: защо треньорите се сменят, а проблемите остават?

През януари, когато Карик наследи уволнения Рубен Аморим, той успя да помогне, защото футболистите имаха нужда от ново начало и от треньор, който ясно да им каже какво очаква от тях. Той ги върна на позициите, на които се чувстват най-добре, а отборът заигра по-просто – прибираше се в своята половина, изчакваше съперника и тръгваше бързо напред, щом отнеме топката. Играчите постепенно си върнаха увереността, капитанът Бруно Фернандеш създаваше положения и подаваше за голове, а 12-те победи в 17 шампионатни мача донесоха третото място и завръщането в Шампионската лига.

След такъв край на сезона беше напълно разбираемо клубът да задържи Карик, още повече че той беше дал на привържениците причина отново да се радват на отбора си. Шефовете обаче трябваше да помислят и какво ще стане, когато доброто настроение вече не е достатъчно и съперниците намерят начин да спрат играта на Юнайтед. Да успокоиш футболистите и да им помогнеш да излязат от труден период е голямо постижение, но то не означава непременно, че си готов да изградиш отбор, който печели редовно и се справя, когато първоначалният план не работи.

През новия сезон точно това започна да се случва, защото срещу Юнайтед все по-често заставаха съперници, които се защитаваха прибрано и не оставяха място за бързи контраатаки. Отборът на Карик трябваше сам да търси път към вратата, като разиграва топката и намира пролуки в защитата, вместо да чака удобен момент да тръгне напред. Владението се увеличи от 49,1% на 54,8%, а средният брой удари на мач нарасна от 14,4 на 19,3, но Юнайтед не започна да печели повече, защото проблемите в собствената му защита останаха.

Когато загубеха топката, футболистите не действаха достатъчно бързо и заедно, а опитите им да притиснат съперника често оставяха свободни пространства за неговите атаки. Равенството 4:4 с Астън Вила беше ясен пример, защото Юнайтед успяваше да вкарва и да се връща в мача, но допускаше прекалено много пред собствената си врата. На Карик може и да му е било нужно повече време, за да промени играта, но междувременно отборът губеше точки и увереност, а той не намираше начин да спре това.

Не всичко обаче зависеше от него, защото през лятото клубът похарчи много пари, без да му осигури достатъчно избор на няколко важни позиции. За Карлос Балеба, Юри Тилеманс и Андрей Сантош бяха платени 150 милиона паунда, но Каземиро напусна след изтичането на договора му, а Мануел Угарте получи тежка контузия на коляното на Световното първенство. Така тримата нови полузащитници трябваше да заменят двама отсъстващи, а Карик продължи да търси кои играчи се допълват най-добре в средата на терена.

С напускането на Каземиро Юнайтед загуби и човек, който помагаше при корнери и свободни удари както пред собствената, така и пред противниковата врата, а в три от победите при Карик през миналия сезон именно бразилецът беше открил резултата след статично положение. В същото време не беше привлечен нападател, който да замества Бенямин Шешко, въпреки че клубът знаеше за контузията му в подбедрицата, а защитата остана без нови попълнения след сезон с 50 допуснати гола в първенството. При повече мачове заради Шампионската лига Юнайтед имаше нужда от повече възможности, но още първите месеци показаха колко малко са те.

Преди загубата с 1:4 от Комо осем футболисти бяха контузени, а Лени Йоро беше наказан, което остави Карик с още по-труден избор за състава. Липсваха и двамата леви бекове Люк Шоу и Патрик Доргу, докато без Шешко отборът губеше нападател, който може да задържа топката, да се бори със защитниците и да бъде на мястото си при подавания в наказателното поле. Юнайтед вкара повече от един гол само в шест от първите си 15 срещи, като в две от тях словенецът беше титуляр, а в друга отбеляза след влизане от пейката.

Контузиите обясняват защо Карик беше принуден да променя състава, но някои от решенията му също допринесоха за слабата игра, включително петте поредни мача на Диого Далот като ляв бек въпреки лошата му форма. Йоро също беше използван вдясно на защитата и така треньорът, който първоначално помогна на играчите, като ги върна на обичайните им позиции, все по-често ги поставяше на други места. Промените не донесоха нужната сигурност, а в средата на терена така и не се намери състав, който да помага достатъчно и в атака, и в защита.

Още по-трудно стана, когато Фернандеш спря да играе на нивото, с което толкова често беше спасявал отбора през миналия сезон, завършил за него с рекордните 21 асистенции във Висшата лига. Дванадесет от тези голови подавания бяха при Карик, докато през настоящата кампания всичките му голове и асистенции в първенството дойдоха само в два мача. Срещу Ипсуич Таун при 5:2 капитанът реализира хеттрик и подаде за още едно попадение, а срещу Астън Вила вкара дузпа и добави асистенция, но в останалите срещи Юнайтед трудно създаваше положения, когато той не успяваше да поведе играта.

Отношенията между капитана и треньора също се влошиха, след като Фернандеш разкритикува играта и пресата при загубата от Комо, а впоследствие остана на пейката при тежката загуба срещу Борнемут на „Олд Трафорд“. Карик трябваше да покаже, че думата му тежи, но това беше особено трудно срещу футболиста с най-голямо влияние в отбора и с толкова важна роля за резултатите. Оставянето му извън състава беше наказание, но само по себе си не можеше да убеди нито него, нито съотборниците му, че треньорът знае как да изведе Юнайтед от кризата.

Смените също рядко помагаха достатъчно, въпреки че имаше добри примери като включването на Шешко срещу Евертън и появата на Шей Лейси, който подаде за победния гол на Матеуш Куня срещу Рома. Доргу пък се включи с асистенция и изравнително попадение срещу Астън Вила, но тези успешни решения останаха твърде малко на фона на мачовете, в които Юнайтед губеше, а Карик не успяваше да промени развоя им.

Постепенно дори спокойствието му, което толкова помогна в началото, започна да изглежда като безсилие и примирение, защото привържениците виждаха едни и същи грешки и все по-малко причини да очакват подобрение. Това не означава, че той не се е старал или че е трябвало непрекъснато да крещи край тъчлинията, за да покаже колко го боли от случващото се. Карик продължи да води тренировките във вторник и сряда, докато ръководството подготвяше уволнението му, но отношението му към клуба вече не можеше да компенсира слабите резултати.

„Той дава всичко от себе си“, заяви Лисандро Мартинес пред Amazon Prime след загубата от Атлетико Мадрид в Шампионската лига, а след това попита нещо, което в Юнайтед отдавна трябваше да обсъдят сериозно: „Смяна след смяна на мениджъра? А какво ще кажете за другите аспекти?“.

След Ерик тен Хаг и Аморим Карик е третият мениджър, на когото ръководството, водено от INEOS, гласува доверие, преди отново да се стигне до провал и раздяла. Сър Джим Ратклиф обеща отбор с разпознаваем стил, но Юнайтед продължава да търси как да играе, харчи сериозни суми и въпреки това остава без достатъчно подходящи футболисти на важни позиции. Дълговете от управлението на семейство Глейзър допълнително затрудняват клуба, но и хората, които избират треньорите и одобряват трансферите, трябва да обяснят защо решенията им толкова често не дават резултат.

След мача с Борнемут привържениците изпратиха Карик с песни и насочиха гнева си към шефовете в ложите, защото вече са виждали достатъчно уволнения, след които почти нищо не се променя. Карик допусна грешки и загуби работата си заради тях, но следващият треньор, който почти сигурно ще бъде Маурио Почетино, ще се сблъска със същите трудности, ако клубът не поправи и собствените си грешки.