ЦСКА допусна срамна загуба от Септември (0:2), но не бива цялата свършена работа от последните месеци да се захвърля с лека ръка. По традиция сред част от фенската маса се наду вой до небесата, сякаш по-рано през сезона отборът не бе дори на последно място. Да, ЦСКА започна с една победа в първите десет кръга! Сега стигна до трето място – на само три точки зад втория Лудогорец.
На фона на този забележителен прогрес поражението от септемврийци е болезнено и неочаквано, но пък да се чуват призиви против треньора Христо Янев е цинизъм. Ицо вдигна отбора по уникален начин и не може след първата издънка за половин година да се изпада в крайности. Това е един от най-големите проблеми на общността. След три поредни победи започва да се „бие тъпана“ за шампионска титла. При неприятен резултат пък се мълвят призиви към треньора, как футболистите не стават и какво ли още не.
Това до голяма степен е и типично българска черта. Плюенето по другия винаги е било по-лесно, както и ритането на падналия – вместо да му се подаде ръка да стане. До преди два дни Мохамед Брахими бе считан за „зимно попълнение“ и всички му брояха головете, а сега го сочат с пръст заради сериозния пропуск през първото полувреме и защо не е подал на Йоанис Питас. Много бързо се забравя къде беше този отбор преди Янев. Именно треньорът вдъхна увереност на Брахими и му помогна да напомни за най-добрите си дни.
При Душан Керкез формата и на други състезатели бе плачевна, а сега основна тема в ЦСКА е „кой ще започне в средата“ или „с кого ще стартират в предни позиции“, защото има много футболисти във форма.
Сега ЦСКА бие наред и не бива при първата загуба да се лепват епитети на футболисти и треньор. „Армейците“ не заслужаваха да допуснат това поражение и всички статистически показатели го доказват. Освен предимството на терена то отборът бе лишен от дузпа, горната греда спаси Септември, а и множеството пропуски натежаха. Не ме разбирайте погрешно – не ми хареса играта на ЦСКА, но в друг ден и с нея щеше да се вземе конкретния мач.
Умението да губиш е едно от ценните качества не само във футбола, а и в живота. Трагедия е кончината на големия Георги Велинов. Не е трагедия да загубиш един мач. Дано много хора го осъзнаят. Сред тях е и халфът Джеймс Ето’о, който направи сцена след смяната си и клубът трябва да вземе отношение по този въпрос. Никой футболист не е по-голям от треньора. Наставникът на ЦСКА е институция в България и който играч тръгне срещу него, прави стъпка срещу своята собствена кариера.
Няма коментари.