Когато просто не сте един за друг: Любо Пенев и Локо София

Раздялата между Локомотив София и Любослав Пенев настъпи. С мача срещу Ботев Пловдив, загубен с 2:5, разгромно и злощастно, се сбогува и щабът на Ел Голеадор. Самият треньор не води „железничарите“ в този сблъсък. Виковете „Оставка“ на всеки от последните пет-шест мача дадоха своя резултат и собствениците на Локо Сф довършиха огласеното. От самото начало, което иначе бе напоено с емоция и пример за подражание заради бойкия дух на Любо, бе трудно да се повярва, че той ще успе да направи нещо сериозно с „червено-черните“. Мълвеше се подобен развой, но никой не го изричаше ясно. Къде заради собственото си здравословно състояние, къде заради ограничения спортно-технически потенциал, къде заради други фактори. 

Любо Пенев и Локо София просто не бяха един за друг. А може би и съдбата точно това е показала преди четири десетилетия, когато Супер Любо бе в разцвета си като професионален футболист – но за ЦСКА.

Приказките за добра игра, които съпътстваха целия престой на Пенев в „Надежда“, омръзнаха бързо. Привържениците се наостриха доста срещу Пенев, когото иначе приветстваха за добре дошъл в началото на лятото и приеха със завиден ентусиазъм. Битката на Пенев с коварната болест бе още една допълнителна нотка. Най-вече мотивационна. Всеки неутрален фен е пожелал късмет на Любо и Локо София поне един път в тези 4-5 месеца, в които специалистът води столичани. Уви, понякога футболът предлага непреодолими препятствия. 

Играта и резултатите на Локомотив София се оказаха точно такава бариера. Без да се влиза в спортно-технически детайли, в нито един миг не изглеждаше така, сякаш нещата ще се оправят. А никой и няма магическа пръчка, с която да вдъхне нов футболен живот на Локо Сф, дори Любо Пенев. Представянето на „червено-черните“ заскърца бързо като родните влакове по националната железопътна мрежа. Клатеше се, клаташе се, докато накрая не се обърна и дерайлира окончателно. Истината е, че в последните седмици угасна и мнимата надежда Локо Сф да се изправи с Любо Пенев начело. Играчите изглеждат обременени, не стоят добре в мачовете, допускат елементарни и непривични грешки, а оттам логично страдат и резултатите. Локомотив Сф на няколко пъти показа биткаджийски характер, досущ като големия Любо. Но и това не стигна за подобряване на генералната картина. Най-големите оптимисти и фенове на Любо също се изпариха с минаването на все повече време. И съвсем нормално, искат отборът им да побеждава.

Въпреки деликатната ситуация няма как да не се каже ясно: Любо Пенев знаеше с какво се нагърбва и не се справи. Оттук нататък пред Ел Голеадор предстои много по-важна битка от футболната. Тази за собственото му здраве. Локомотив София му върна настроението му и жаждата за живот, както самият той неколкократно каза. Подкрепата на привърженици от цялата страна, дори враждуващи с Локо София, със сигурност е дала невероятни сили на Любо. Някогашният нападател сега поема топката в своето поле. Както го е правил стотици хиляди пъти, след което е наказвал съперниковите отбори. Сега противникът е много по-коварен, дори зъл, но Любо Пенев е друга порода. Твърдоглав, инатлив, безусловно работлив и непрекланящ глава пред нищо и никого. Следващата битка на Любо Пенев няма алтернатива освен крайна и убедителна победа. Любо го е правил веднъж, може да го направи и отново. Защото си остава супергерой, Супер Любо!