Манчестър Сити направи нова грешна стъпка в борбата за титлата във Висшата лига, след като завърши 1:1 при гостуването си на борещия се за оцеляване Уест Хем Юнайтед в последния мач от съботната програма на 30-ия кръг.
Равенството остави шампионите на второ място с 61 точки и увеличи напрежението около преследването на лидера Арсенал, който има девет точки повече и един изигран мач в аванс. За „гражданите“ резултатът на „Лондон Стейдиъм“ се усеща като пропуснат шанс, докато за домакините точката може да се окаже ключова в битката за оцеляване, тъй като те прекъснаха серия от седем поредни загуби срещу този съперник и запазиха реални надежди да останат в елита.
Двубоят придоби още по-голяма тежест, след като по-рано през деня Арсенал бе стигнал до драматична победа с 2:0 над Евертън. Това постави Сити в позиция, в която успехът бе почти задължителен, ако отборът на Хосеп Гуардиола искаше да запази сериозен натиск върху лидера. Вместо това обаче „гражданите“ отново показаха непостоянството, което бележи голяма част от сезона им. Те контролираха владението на топката и натиснаха сериозно през второто полувреме, но така и не намериха начин да пробият компактната защита на домакините и да стигнат до победния гол.
Още след последния съдийски сигнал настроението в лагера на Сити говореше само по себе си. Играчите на шампионите останаха разочаровани на терена, някои седнали, други легнали, сякаш осъзнаваха мащаба на пропуснатата възможност. Разликата от девет точки до Арсенал не е непреодолима, особено при положение че Сити има мач по-малко и предстои директен сблъсък между двата отбора на „Етихад“ следващия месец. Но реалността е, че формата на „гражданите“ напоследък не предполага серия от победи, която да позволи бързо наваксване на изоставането.
Парадоксално, ключова роля в развитието на срещата изигра бивш футболист на Арсенал. Малко след като 16-годишният Макс Дауман бе донесъл радост на „артилеристите“ в срещу „карамелите“ мач от кръга, защитникът на Уест Хем Константинос Мавропанос се превърна в герой за домакините. Гръцкият бранител се разписа след центриране от корнер на Джаред Боуен, когато топката премина над протегнатия юмрук на Джанлуиджи Донарума и бе насочена с глава във вратата на Сити. Попадението бе символично и по друга причина – то дойде след статично положение, аспект от играта, който този сезон се превърна в едно от най-силните оръжия на Арсенал.
Преди това Сити все пак бе стигнал до аванс. Бернардо Силва опита да центрира топката в наказателното поле, тя обаче премина над вратаря Мадс Хермансен и се озова в далечния ъгъл на вратата. Дали португалецът действително е целял удар или се е опитал да подаде към съотборник, остана въпрос на интерпретация. Самият той изглеждаше леко смутен след попадението и дори бе забелязан да изрича беззвучно думата „пас“ към резервната скамейка на Сити, сякаш опитвайки се да обясни какво точно е било намерението му.
След изравнителния гол мачът придоби различен характер. Уест Хем се прибра още по-дълбоко в защита, докато Сити увеличи натиска и се опита да намери празни пространства в добре организирания блок на домакините. Пеп Гуардиола, който наблюдаваше срещата от трибуните заради наказание, реагира с поредица от офанзивни смени. Райън Шерки и Жереми Доку внесоха скорост и енергия по фланговете, а Фил Фодън също се включи активно в атаките.
Въпреки това положенията идваха трудно. Шерки отправи опасен удар, но топката попадна право в ръцете на Хермансен. Малко по-късно Тиджани Рейндерс разтресе напречната греда след пряк свободен удар. Фодън също бе близо до гола, но топката премина на сантиметри от вратата. С всяка изминала минута напрежението в редиците на шампионите нарастваше, а увереността на домакините в защита ставаше все по-голяма.
Кулминацията на драмата дойде в самия край на двубоя. След корнер, изпълнен от Рейндерс, топката се отклони в наказателното поле и попадна в краката на Марк Гехи. За миг целият стадион замръзна в очакване на развръзката. Но вместо победен гол, защитникът изпрати топката високо над вратата – пропуск, който изглеждаше като забавен кадър от катастрофа, от онези моменти във футбола, когато всичко сякаш се движи по-бавно, а изходът вече е неизбежен.
За Уест Хем равенството има огромна стойност. Тимът се изравни по точки с Тотнъм и изпревари Нотингам Форест с една, като напусна зоната на изпадащите за първи път от доста време. Макар и косвено да помогнаха на Арсенал в битката за титлата, „чуковете“ със сигурност ще приемат този резултат като ценна стъпка към основната си цел – оцеляване във Висшата лига.
Тактическата картина на срещата също бе показателна. Отборът на Нуно Ешпирито Санто изгради изключително компактен дефанзивен блок, с петима защитници и петима халфове, когато нямаха топката. Пространството пред наказателното поле на Хермансен бе запълнено почти безупречно, а дистанцията между последната линия на отбраната и нападателя Джаред Боуен рядко надхвърляше 18 метра. Това направи задачата на Сити изключително трудна, особено при традиционния за тима на Гуардиола стил, базиран на къси подавания и търпеливо изграждане на атаките.
„Нямаше друг начин. Героично от нашите момчета. Имаме дълъг път, предстои ни тежка работа“, заяви Нуно Санто след двубоя.
От своя страна Гуардиола призна, че настоящият състав на Сити не изглежда толкова убедителен, колкото в предишните години.
„Добри сме в много неща. Но не толкова добри, колкото бяхме“.
Това признание до голяма степен обобщава и цялата кампания на Манчестър Сити до момента. Сезонът започна обещаващо още през август с категорична победа с 4:0 над Уулвърхемптън Уондърърс, когато в състава се появиха имена като Оскар Боб, Нико Гонсалес и Джон Стоунс. Седем месеца по-късно обаче само трима от титулярите в онзи мач започнаха и срещу Уест Хем – Ерлинг Халанд, Бернардо Силва и Райън Айт-Нури.
Самият Халанд също не изглежда същият нападател, който бележеше почти във всеки мач в началото на сезона. Норвежкият голмайстор продължава да бъде опасен, но ефективността му вече не е същата, а отборът като цяло изглежда в процес на еволюция. През кампанията Гуардиола експериментира с различни формации, промени в ролите на играчите и нови тактически решения.
Проблемът е, че тези промени все още не са довели до същото ниво на доминация, което Сити демонстрираше през последните години. Срещу добре организирани съперници, които се защитават дълбоко, „гражданите“ все по-често срещат сериозни затруднения.
Именно такъв бе случаят и в този двубой. Докато Арсенал успя да намери късен победен гол в своя мач по-рано през деня, Сити не успя да направи същото. Разликата между двата отбора в момента не е само в точките, а и в инерцията, увереността и усещането за момента в надпреварата помежду им.
Един сезон рядко се решава само от числата в таблицата. Често той се определя от серия от малки моменти – от пропусната възможност за гол, от грешка в защита или от попадение в последните минути. И точно такива детайли могат да се окажат решаващи и в битката за титлата този сезон.
Като финална статистика можем да отбележим, че само един отбор в историята на Висшата лига е печелил титлата, след като е изоставал с минимум девет след 30 или повече изиграни мача. Това беше Манчестър Сити през сезон 2013/2014, когато изпревари Ливърпул. Способни ли са да го направят отново и сега?
Няма коментари.