Лацио дочака първата си мегавечер в Шампионска лига или поне в елиминационната фаза. „Орлите“ полетяха право нагоре и изкълваха самочувствието на разклатения Байерн Мюнхен, побеждавайки с 1:0 с гол от дузпа на Чиро Имобиле. Римският тим изигра безупречен мач и лимитира на N-та степен и без това криволичещите баварци. Германският хегемон не успя да отправи нито един точен удар във вратата на Иван Проведел, въпреки че през първото полувреме опитваше някои интересни офанзивни действия.
Втората част мина изцяло под диктовката на италианците, които като един безупречен оркестър дирижираха играта в средно поле и мълниеносно се отправяха в предни позиции. Атаките на лациалите пронизваха като с нож разколебаните германци и донесоха много опасности за Мануел Нойер и квартета пред него. Един от най-дейните и силно представили се играчи за Лацио бе именно връзката между халфовете и нападателите – Луис Алберто.
Диригентът от Испания
Испанският маестро Луис Алберто вече дълги години е един от основните футболисти на отбора от италианската столица. Той бе оформил смъртоносен тризъбец със Сергей Милинкович-Савич и Чиро Имобиле, около който Симоне Индзаги положи основите на един подобен на този Лацио. От Индзаги до Маурицио Сари изтече много вода, но Алберто остана непреходна фигура, а отсъствието на популярния като СМС халф направи така, че испанецът да е допълнително ангажиран с отговорности. В сряда вечер, 14 февруари или известен още като Денят на влюбените, Алберто показа, че бракът му с Лацио е вид мечтана приказка.
Лацио спечели мача във всяка линия, ала това е само „първото полувреме на двубоя“, както гласи клишето за подобни елиминации в Шампионска лига. Реваншът на „Алианц Арена“ ще е коренно различен, независимо от това дали Томас Тухел ще е на пейката на мюнхенци, или някой друг. Къде обаче още Лацио спечели срещу Байерн…
Сработката в централната двойка защитници
Централните защитници Алесио Романьоли и Марио Хила бяха почти безупречни срещу баварската машина, въпреки че търпят и критики за сезона си до момента. Двамата не са тежки защитници и успяваха да преследват добре стрелеца Хари Кейн, известен с това, че се връща почти до централната линия, за да търси топката. Компактонстта на целия тим, не само на тандема Романьоли-Хила, бе отчетена и от Сари: „Движехме се през цялия мач като едно цяло и с един ум. Нормално беше да има моменти на страдание, но имахме и много положения за гол. За щастие преобразувахме в попадение един от тях. Бяхме решили да намалим нивото на преса, тъй като на моменти ни отблъскваха дори повече, отколкото очаквах. Избрахме да не се разтягаме твърде много, тъй като те могат да атакуват с много играчи на контра по цялата широчина на терена“.
Остротата в предни позиции
Лацио бе остър, както подобава с триото си в предни позиции. Фелипе Андерсон и Густав Исаксен не спряха да сноват по крилата, а датчанинът можеше да вкара и първия си гол за римляните в Шампионска лига. Въпреки пропуска, Исаксен направи така, че никой от тифозите на Лацио да не се сети за отсъствието на Матия Дзакани. Андерсон пък е абсолютна константа – и в първия, и във втория си престой. Бразилецът е сред най-конвертируемите футболисти във Формело и точно затова новият му договор трябва да е приоритет за шефовете на тима.
А Чиро Имобиле обори критиците си и показа много добра игра в минутите си на терена. Опитният нападател сам изработи дузпата, реализира я, а с това донесе и червен картон на Дайо Упамекано.
Чиро все още е човекът-оркестър за Лацио и навярно за Тати Кастеянос ще е много трудно да го замести. Но гледайки го, аржентинецът може само да „открадне занаят“ и впоследствие да започне да кълве като истински „орел“, какъвто е Гранде Чиро.
Няма коментари.