Епизодите с тъч в близост до наказателното поле в заключителните минути на мачовете често създаваха сериозни проблеми на Ливърпул през този сезон. Срещу Нотингам Форест обаче сценарият се разви по различен начин.
В рамките на десет минути Джо Гомес изпълни четири дълги тъча към наказателното поле, без да се стигне до резултат. При следващата ситуация защитникът промени решението си и подаде късо към Доминик Собослай. Унгарският халф търпеливо организира атаката, изчака подходящия момент за центриране и намери Върджил ван Дайк. Ударът с глава на капитана беше блокиран, но топката попадна у Алексис Мак Алистър, който реализира решаващия победен гол.
Така тимът на Арне Слот не само избегна поредно разочарование в самия край на срещата, но и затвърди възходящата си линия при статичните положения. Попадението на аржентинеца технически се води гол след тъч.
Според дефиницията на статистическия портал „Opta“, гол от статично положение е този, при който топката тръгва от ситуация на „мъртва“ топка – корнер, свободен удар, дузпа или тъч, и води до удар, преди фазата на играта да премине в отворена.
Слот неведнъж е акцентирал върху значението на статичните положения през целия сезон, основно защото именно те се оказаха изключително скъпоструващи в първата половина на кампанията. Това в крайна сметка доведе до раздялата с треньора по статични положения Аарън Бригс на 30-и декември. Към онзи момент Ливърпул беше отбелязал осем и допуснал 13 гола от статични ситуации в 27 мача във всички турнири, но проблемът не се изчерпваше само със „сухата“ статистика. Слот многократно говореше за „баланса при статични положения“ на своя отбор.
В европейските турнири Ливърпул впечатляваше – пет отбелязани и нито един допуснат гол, което означаваше баланс от „+5“. Във Висшата лига обаче, която този сезон все по-осезаемо се ориентира към по-физически футбол и решаващи статични ситуации, картината беше тревожна: 12 допуснати срещу едва три отбелязани или баланс от „-9“.
„Настоящата Висша лига е много повече за статични положения, отколкото беше миналата година. Всъщност е невъзможно да спечелиш лигата с баланс като нашия“, заяви Слот пред медиите по-рано този месец.
Промяната беше неизбежна. След напускането на Бригс анализаторът на статични положения Луис Махони, привлечен от Саутхемптън през лятото, започна да има по-видима роля на пейката. От този момент насам балансът на Ливърпул при статичните положения рязко се подобри – девет отбелязани и само два допуснати гола в 13 мача във всички турнири, което прави баланс от „+7“.
В Шампионската лига доминацията продължава с три отбелязани и нула допуснати попадения в два мача, а във Висшата лига мърсисайдци са реализирали шест и са допуснали едва два. Въпросът вече не е дали има промяна, а какво точно стои зад този рязък и навременен обрат.
Защита при статични положения
Арне Слот открито пое отговорност за проблемите на Ливърпул при статичните положения и защити работата на вече напусналия треньор Аарън Бригс.
„Радвам се, че задавате този въпрос, защото би било много несправедливо към Аарън (Бригс), който беше отчасти отговорен за това. В крайна сметка аз съм отговорен за всичко… Но ние бяхме толкова нещастни през този период, толкова нещастни. Всички знаехме, че не може да продължава така. Почти не допуснахме реални шанс при статични положения, но всяка топка влизаше в мрежата, а в същото време създавахме множество възможности за гол, но не успявахме да реализираме. Сега нещата се връщат към нормалното сега и го очаквахме“, заяви Слот пред репортери преди мача с Нотингам Форест.
Статистиката подкрепя думите му. В първите 18 мача от Висшата лига Ливърпул допусна общо „xG“ от 6,1 гола при статични положения, но реално инкасира 12 попадения – почти двойно повече от очакваното. В деветте шампионатни срещи след направените промени картината е коренно различна: съперниците отправят сходен брой удари (3,8 на мач), а „xG“-то срещу Ливърпул остава почти идентичен (спад от 0,34 на 0,3), но допуснатите голове са едва два от общо xG „2,7“.
Повечето допуснати голове не бяха след чисто изиграни статични положения. Те по-често идваха във втората и третата фаза, когато първоначалната опасност не беше изчистена достатъчно добре. Ако се разгледа организацията на Ливърпул при защита на корнери, тя остава почти непроменена спрямо по-ранния етап от кампанията. В последните мачове Юго Екитике, Върджил ван Дайк, Ибрахима Конате и Райън Гравенберх заемат същите позиции в наказателното поле, а когато беше титуляр, Александър Исак изпълняваше ролята на Екитике.
„Аарън имаше анализатор (Луис Махони) и двамата бяха отговори. В крайна сметка обаче аз съм отговорен, но те свършиха работата. Това не се е променило. Така че Луис върши основната работа, а след това имаме среща и разглеждаме последните детайли. Може би направихме една или две малки промени, но не променихме много. Това, което се промени, е, че нещата се върнаха към нормалното, защото в Шампионската лига мисля, че бяхме номер едно по статични положения. Просто коригирахме едно или две малки неща“, обясни Слот.
Наред с промените в състава, продиктувани от селекцията, бяха направени и фини корекции в подредбата според конкретния съперник. Това се вижда най-ясно в ролята на Коди Гакпо. Срещу Нюкасъл той бе позициониран между Ван Дайк и Конате, докато срещу Съндърланд зае място между Конате и Гравенберх. В защитната схема срещу Манчестър Сити Гакпо и Собослай изпълняваха зонални функции – първият покриваше близката греда, а вторият – задната. Подобна роля Гакпо имаше и срещу Съндърланд на „Анфийлд“, което показва последователност, а не радикална промяна.
Показателен е и резултатът. Осем от 13-те гола, допуснати преди напускането на Бригс, бяха след корнери. Оттогава Ливърпул не е инкасирал нито един такъв гол. Имаше няколко рискови ситуации, но отборът се защитава по-стабилно в първата фаза и реагира по-адекватно във втората и третата, за да изчисти опасността.
Аутовете обаче остават проблемна зона. Ван Дайк често поема отговорността за първия контакт, но както се видя и срещу Борнемут, ако той не успее да спечели дуела, рискът рязко нараства. Срещу Фулъм недостатъчната концентрация при защита на дълго хвърляне позволи на Харисън Рийд да отправи мощен удар от дистанция, което бе напомняне, че този аспект от играта все още изисква допълнително внимание.
Работата на Ливърпул при статични положения в атака
Показателите в офанзивен план също ясно сочат възход. В последните 13 мача във всички туринири Ливърпул значително надминава очакваните голове от статични положения (xG), реализирайки девет попадения при xG от „4,9“ – почти двойно повече от прогнозното.
Отборът създава средно по 4,2 удара от статични ситуации на 90 минути спрямо 3,5 по-рано през сезона, а xG на мач също се е увеличил – от „0,30“ на „0,38“. Съществен принос имат четири гола след преки свободни удари. Попадението на Доминик Собослай срещу Манчестър Сити бе демонстрация на чиста индивидуална класа, докато голът му срещу Олимпик Марсилия беше резултат от прецизен тактически анализ. Преди двубоя Ливърпул установи, че френският тим не разполага играч зад стената, което отвори възможност за удар под нея.
Собослай и Мохамед Салах разменяха ролите си при изпълнение на преки свободни удари, за да реализират почти идентични голове срещу Борнемут и Карабах, като се отклоняваха от топката, за да си осигурят по-чиста позиция за стрелба.
В рамките на Висшата лига шест гола дойдоха от xG от „2,7“, включително три след корнери – зона, в която се наблюдава една от най-съществените промени. След напускането на Аарън Бригс акцентът падна върху качеството на изпълнение и насочването на корнерите към наказателното поле. През последните месеци, особено след завръщането на Салах от турнира за Купата на африканските нации, именно той, заедно със Собослай и Коди Гакпо, се утвърди като основен изпълнител на корнери.
Данните показват ясно изместване в целта на центриранията. Корнерите от левия фланг все по-често се насочват към централната зона на наказателното поле – ръст от 27% до 65%, в пространството точно над вратаря. Отдясно увеличението е по-умерено, но също отчетливо, като дялът на центриранията към тази зона нараства до 53% спрямо едва 20% по-рано.
Тази стратегия даде резултат срещу Съндърланд, когато Ливърпул целенасочено струпа играчи в наказателното поле. Центрирането на Салах намери Върджил ван Дайк, а насочващият му удар с глава към вратата беше отклонен в мрежата от Норди Мукиеле.
„Това беше нещо, за което говорихме. Ясно е, че те имат двама големи централни защитници, които често напускат позициите си. Вратарят им прави фантастичен сезон, но знаехме, че могат да се открият интересни моменти, особено във втората фаза“, обясни Ван Дайк след мача.
Ливърпул традиционно адаптира подхода си при статичните положения в атака, като акцентът често пада върху разнообразяване на движенията на Ван Дайк и Ибрахима Конате, за да бъдат изведени на голови позиции. За успеха на подобен план е необходима прецизност във всеки детайл – от изпълнението, през създаването на пространство от съотборниците, до самото завършване.
Тактиката обаче не винаги носи незабавен резултат. В първото полувреме срещу Борнемут, например, Салах изпълняваше корнери отдясно дълбоко в наказателното поле, като Ван Дайк атакуваше задната греда, но без сериозен ефект. От другата страна планът беше различен – Собослай извиваше корнерите към близката греда, а централният защитник направи алтернативно движение и отбеляза с глава.
Ако Ливърпул иска да запази реалните си шансове за класиране в Шампионската лига, проблемът със статичните положения трябваше да бъде решен. Напредъкът е очевиден, но това е тенденция, която тимът трябва да поддържа до края на сезона, ако иска усилията да се превърнат в конкретен резултат.
Използвана информация: Анди Джоунс, The Athletic
Няма коментари.